О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С., 22.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Т. Г.
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№517 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №284 от 15.09.11г. по гр.д.№751/11г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №144 от 03.11.09г. по гр.д.№257/09г. на Варненския апелативен съд. Съставът на ВКС е приел, че молителят [фирма] [населено място] не е легитимиран да предявява права по чл.304 от ГПК на трето лице, неучаствало в делото, каквото е [община]. Затова молбата за отмяна, която се основава на твърдения за неучастието на това трето лице в производството пред инстанциите по същество, е процесуално недопустима.
Частна жалба срещу това определение е подадена от [фирма] [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че не е искал отмяна на решение №144 от 03.11.09г. по гр.д.№257/09г. на Варненския апелативен съд, а отмяна на решението по гр.д.№1666/08г. на Варненския окръжен съд. Освен това – подадената молба за отмяна е вписана по указание на ВКС, по нея е образувано гр.д.751/11г. на ВКС, І ГО, насрочено за 10.11.11г., но вместо да бъде разгледана в открито съдебно заседание, съдът в закрито заседание е прекратил производството. И на последно място – основанието за отмяна е не чл.304 от ГПК, а чл.303, ал.1, т.1 – новооткрито писмено доказателство, от което се установява, че [община] е съсобственик на процесния имот, а тя не е участвала като страна по предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че тя е процесуално допустима, но неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
[фирма] [населено място] е поискало отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№1666/08г. на Варненския окръжен съд. С това решение съдът като първа инстанция е уважил предявения от [фирма] [населено място] срещу Б. С. Р. и [фирма] [населено място] иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Първоинстанционното решение е било оставено в сила с решение №144 от 03.11.09г. по гр.д.№257/09г. на Варненския апелативен съд. Това решение е влязло в сила на 11.10.10г., когато е постановено определението по гр.д.№409/10г. на ВКС, ІІ ГО, с което в производство по чл.288 от ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Следователно – по аргумент от чл.296, т.3 от ГПК, влязлото в сила решение в конкретния случай е въззивното решение по гр.д.№257/09г. на Варненския апелативен съд, а не решението на първата инстанция по гр.д.№1666/08г. на Варненския окръжен съд. Затова правилно при произнасянето си предходният тричленен състав на ВКС е посочил в диспозитива на съдебния си акт решението на Варненския апелативен съд, а не посоченото от молителя решение на първата инстанция по същия правен спор.
Без значение за правилността на обжалвания съдебен акт е обстоятелството, че първоначално делото, образувано по молбата за отмяна, е било насрочено разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.11г., а впоследствие то е прекратено в закрито заседание на 15.09.11г. Съгласно чл.307, ал.1 и ал.2 от ГПК, по допустимостта на молбата за отмяна В. съд се произнася в закрито заседание, което предхожда откритото заседание по съществото на спора, до което може и да не се достигне, ако молбата е процесуално недопустима.
И на последно място – посочената от молителя правна квалификация по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК не обвързва съда. В действителност, чрез представените „новооткрити” доказателства, той се стреми да обоснове основанието по чл.304 от ГПК, без обаче да е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Ако [община] действително е съсобственик на процесния недвижим имот и ако нейните права са засегнати от влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 от ЗС, тя може да иска отмяна на това решение, но не и молителят [фирма] [населено място]. Представените актове за държавна собственост по никакъв начин не рефлектират върху правата на молителя и не го легитимират да иска отмяна на влязлото в сила решение.
. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №284 от 15.09.11г. по гр.д.№751/11г. на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: