5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 09 юли 2019 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Диана Добрева
Светлана Калинова
Еманоил Митев
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 24 А от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Административен съд-Ямбол и Плевенския окръжен съд относно компетентния съд да разгледа искането на Г. В. В. за солидарно заплащане от Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“, Република България и Европейския съюз на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., настъпили в резултат на определение №1013/04.05.2018г. по адм.д.№926/2018г. по описа на Административен съд-Бургас, представляващи последица от притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/.
В исковата молба се твърди, че със своето определение Административен съд-Бургас уронва честта и достойнството на ищеца, като накърнява доброто му име в обществото и примерното му поведение в арестите и затворите на България от момента на ареста му /21.10.2010г./, като публично обявява и разпространява неистини и клевети по отношение на него, набеждавайки го в подготовка за извършване на престъпление. Ищецът поддържа, че незаконното поведение на сочените от него ответници по така предявения иск се дължи на обстоятелството, че Висшия съдебен съвет назначава съдиите и осъществява цялостен контрол по прилагането и спазването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и в този смисъл се явява работодател на съдиите, поради което следва да отговаря за вредите, причинени от тях при или по повод изпълнението на тази работа. По отношение на Министерство на правосъдието поддържа, че насочва иска си по причина осъществяваното от министъра на правосъдието общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, тъй като ГДИН и ГДО са подразделения на министерството, а оттам че министерството носи отговорност за незаконното поведение на своите подчинени /доколкото конвоирането до съответния съд е извършвано от служители на Главна дирекция „Охрана“, а условията, при които се осъществява конвоирането се определят и от ГДИН/. По същите съображения /причинени вреди от служители на ГДИН и ГДО/ насочва иска си и срещу ГДИН и ГДО. Поддържа, че насочва иска и срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, на основание чл.7 от Конституцията на Република България, чл.13 ЕКПЧОС, чл.47 ХОПЕС и чл.31, ал.1 ГПК, а доколкото държавата има споделена компетентност с Европейския съюз да осигури пространство на свобода, сигурност и правосъдие според чл.4, ал.2, б.“й“ ДФЕС, насочва иска и срещу Европейския съюз, който разполага с компетентност в областта „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Твърди, че претендираните вреди са настъпили от незаконното поведение на ответниците, които са назначили неквалифицирани и непознаващи правата и задълженията си служители или познаващи ги, но умишлено неспазващи и нарушаващи неговите права.
Искането е подадено до Административен съд – Бургас, който с определение №1336/13.06.2018г., постановено по адм.д.№1341/2018г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Ловеч на основание чл.135, ал.2 АПК.
С определение №70/23.10.2019г. Административен съд-Ловеч на основание чл.135, ал.2 АПК е прекратил производството по образуваното пред него адм.д.№204/2018г. и е изпратил делото на Административен съд-Плевен.
С определение №273/13.02.2019г., постановено по адм.д.№114/2019г. Административен съд-Плевен е изпратил делото обратно на Административен съд-Ловеч за изпълнение на разпоредбата на чл.135, ал.6 АПК, след което с определение №170/01.03.2019г. Административен съд-Ловеч на основание чл.135, ал.5 АПК е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Произнасяйки се по повдигнатия от Административен съд-Ловеч спор за подсъдност, с определение №3757/14.03.2019г. по адм.д.№2397/2019г., тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е определил Административен съд-Бургас за компетентен да разгледа исковата молба на Г. В. В..
След отводи на всички съдии в Административен съд-Бургас, делото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на компетентен съд, като с определение №7797/23.05.2019г. по адм.д.№5404/2019г. тричленен състав на ВАС-Трето отделение, е изпратил адм.д.№1341/2018г. за разглеждане и решаване от Административен съд-Ямбол.
С определение №313/30.05.2019г., постановено по адм.д.№203/2019г., Административен съд-Ямбол, приемайки, че исковете имат своето основание в чл.2, ал.3 ЗОДОВ, е приел, че същите подлежат на разглеждане по реда на ГПК от общите граждански съдилища, прекратил е производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд-Плевен.
С определение №810 от 06.06.2019г., постановено по гр.д.№421/2019г., Окръжен съд – Плевен на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. чл.135, ал.5 АПК е повдигнал препирня за подсъдност пред петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния съд, който да разгледа исковата молба вх.№6034/31.05.2018г., подадена от Г. В. В. против ВСС, МП, ГДИН, ГДО, Република България и Европейския съюз, като е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.№421/2019г.
При повдигането на спора за подсъдност пред петчленния състав на ВКС и ВАС, Плевенският окръжен съд е изложил съображения, че конвоирането на ищеца от затвора до съда е административна дейност, както и че са налице несъответствия между обстоятелствената част и петутима на исковата молба и дори непреодолими противоречия, водещи до недопустимост на исковата молба в едната ? част и нередовност в първата ? част, както и че с оглед статута на съдията срещу него не може да се води иск за нарушения или за установяване на негово противоправно поведение, за което и ВСС не може да носи гражданска отговорност. С оглед на това е приел, че на настоящия етап /преди нередовностите на исковата молба да са отстранени/ не е компетентният да разгледа иска съд.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Административен съд – Ямбол поради следните съображения:
Както последователно приемат в практиката си петчленните състави на ВКС и ВАС в случаи, сходни с настоящия /определение №38/16.11.2016г. по гр.д.№30/2016г. на ВКС и ВАС и определение №25/21.03.2018г. по гр.д.№16/2018г. на ВКС и ВАС/, макар съгласно чл.129, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.16 и сл. ЗСВ, ВСС да не е орган на изпълнителната власт на държавата, осъществяваната от него в качеството му на особен държавен орган кадрова дейност в рамките на съдебната система – по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, по своята същност е административна дейност в широкия смисъл на това понятие, още повече, че ВСС осъществява тази дейност чрез приемането на решения, представляващи индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване пред ВАС. Поради това насоченият срещу ВСС иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при така изложените в исковата молба обстоятелства, следва да бъде квалифициран по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Несъмнено следва да се приеме и че конвоирането на едно лице от затвора до съда и осъществяването на охраната му при провеждане на открити съдебни заседания също представлява административна дейност, поради което и насоченият срещу ГДИН, ГДО и МП иск при изложените в исковата молба обстоятелства следва да бъде квалифициран по чл.1 ЗОДОВ. И доколкото искът е насочен и срещу Република България и Европейския съвет, които са посочени като солидарни длъжници наред с ВСС, ГДИН, ГДО и МП, което ищецът обосновава със споделената компетентност на тези двама ответници в областта „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ с твърдението, че не са защитили неговите права /с оглед назначаването на некомпетентни и непознаващи правата и задълженията си според ищеца служители/, следва да се приеме, че компетентен да извърши проверката по редовността на исковата молба при така заявените твърдения е административният съд, който ще разглежда иска, насочен към първите четирима ответници /ВСС, ГДИН, ГДО и МП/, а именно Административен съд-Ямбол /съгласно определение №7797/23.05.2019г. на тричленен състав на Трето отделение на ВАС/.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането на Г. В. В. за солидарно заплащане от Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“, Република България и Европейския съюз на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., настъпили в резултат на определение №1013/04.05.2018г. по адм.д.№926/2018г. по описа на Административен съд-Бургас, е Административен съд – Ямбол.
Изпраща делото по подсъдност на Административен съд – Ямбол за произнасяне по исковата молба вх.№6034/31.05.2018г., подадена от Г. В. В. против ВСС, МП, ГДИН, ГДО, Република България и Европейския съюз.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд – Плевен за сведение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: