6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 27.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3423 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№16894/12.06.2017г., подадена от П. Д. А. от [населено място], [община] срещу решение №727/11.05.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№334/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на С. М. Х., А. Р. Х. и П. Д. А., че М. Х. Й. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област В., а именно на 400кв.м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ 238 по плана на селото, с площ от 1000кв.м., с включени от него 900кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на [населено място], ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със застроена площ 36кв.м., а по н.а.№198, том XI, дело №2201/2011г. на СВ при РС-гр.П. и н.а.№114, том XI, дело 2132/2014г. на СВ при РС-гр.П. с площ от 70 кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 9 кв.м., а по н.а.№ 198, том XI, дело №2201/2011г. на СВ при РС-гр.П. и н.а.№114, том XI, дело 2132/2014г. на СВ при РС-гр.П. с площ от 30кв.м., ведно с прилежащия на къщата таван със застроена площ от 36кв.м., придобити въз основа на давностно владение, упражнявано през периода 1995-2014г. и на основание чл.537, ал.2 Г. е отменен н.а.№198, том XI, дело №2201/2011г.в частта, с която С. М. Х. е признат за собственик въз основа на давностно владение върху поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ ПИ №238 в кв.9 с площ от 1000кв.м., ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, находяща се в южната част на дворното място, с площ от 70кв.м., ведно с принадлежащото мазе със застроена площ от 30кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля. Според касатора в обжалваното решение не е изложена обосновка доколко един договор без предмет /писменият договор от 14.02.1995г./ може да се възприеме като начало на давностно владение и на кой имот въпреки изричното оплакване във въззивната жалба, че нищожен договор за покупко-продажба предвид липсата на посочен в него предмет не следва да се зачита като начален момент на давностно владение.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса дали владението на реално разграничена част от парцел може да доведе до придобиване на собствеността върху тази част по давност, ако давностният срок е завършен след влизане в сила на З./отм./ и дали може да се счита за владение върху идеална част, ако не са събрани доказателства, че тази реално разграничена част от парцел отговаря на изискванията за минимална площ и лице, определени с действащите материално-прани норми, който въпрос счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Същото основание за допускане на касационно обжалване поддържа и по въпроса прекъсва ли се придобивната давност преди владелецът да се е позовал на изтичането й и представлява ли обезпокояване и оспорване на владението върху един имот, ако друго лице заяви, че вече е придобило по давност имота и се снабди с нотариален акт за него.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е произнасяне на съда „свръхпетитум“, когато е налице разлика между заявените с исковата претенция квадратури на сградата и действително съществуващите, установени с неоспорени писмени доказателства по делото.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Х. Й. е предявил срещу С. М. Х., А. Р. Х. и П. Д. А. иск за признаване правото му на собственост върху 400 кв.м. идеални части от дворно място с площ от 1000кв.м., от които 900кв.м. са включени в УПИ IX-238 в кв.9 по плана на [населено място], както и на построената в южната част от дворното място жилищна сграда, с твърдението, че е придобил правото на собственост върху имота по давност, осъществявайки непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт със съзнанието, че е единствен собственик от 1995г. до предявяване на исковата молба /03.07.2014г./.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Изложени са съображения, че в тежест на предявилото иска лице е да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, като установи наличието на предвидените в закона предпоставки за възникване правото на собственост в неговия патримониум и като опровергае доказателствената сила на констативния нотариален акт, с който ответниците Х. /праводатели на П. Д. А./ са се легитимирали като собственици на имота.
Прието е, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесният имот е придобит в собственост от М. Й., който го е владял явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1995г. до настоящия момент, като от събраните гласни доказателства е установено, че е ползвал имота със съзнанието, че е негов собственик от 1995г., когато е получил владението и чрез действията си е демонстрирал намерението си за своене /живял е със семейството си в къщата, намираща се в южната част на имота, ползвал е и е обработвал двора, декларирал е имота като свой през данъчните служби, регистрирал е имота като свой постоянен адрес, извършвал е ремонти и подобрения/ и тези действия са възприети от всички разпитани по делото свидетели. Прието е също така, че владението е упражнявано явно, необезпокоявано и безспорно.
Изложени са съображения, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответниците по иска са владяли целия имот за себе си, а напротив в показанията си свидетелите, ангажирани от ответниците /св.Х. и К./ посочват, че Х. са ползвали само къщата, находяща се в северната част на дворното място и дворното място пред нея, но не и къщата в южната част и дворното място пред нея. Взето е предвид обстоятелството, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответниците Х. са придобили собствеността върху дворното място и къщата в южната част въз основа на давностно владение въпреки представения по делото н.а.№198, том XI, дело №2201/2011г., доколкото показанията на свидетелите относно упражняваната от тях фактическа власт са общи и въз основа на тях не може да се направят категорични и обосновани изводи, че Х. да осъществявали фактическа власт върху процесния имот, нито периода, през който същата е била осъществявана. Прието е, че с ангажираните по делото доказателства е опровергана доказателствената сила на н.а.№198, том XI, дело 2201/2011г. относно наличието на материалноправните предпоставки за възникването на правото на собственост върху процесния имот за праводателите на П. А., което определя и неговите права, придобити въз основа на възмездна сделка /договор за покупко-продажба, сключен през 2014г./.
Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса.
Действително непротиворечиво в практиката си ГК на ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, както и че обосновавайки своите изводи е длъжен да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля, в какъвто смисъл е и разрешението на поставените въпроси, дадено в посочените в изложението решения на тричленни състави /решение №164/04.06.2014г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№196/2014г. и посочените в него решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на Четвърто ГО на ВКС, решение №8/20.02.2013г. по гр.д.№470/2012г. на Второ ГО на ВКС, решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на Първо ГО на ВКС и решение №388/17.01.2011г. по гр.д.№1975/2010г. на Четвърто ГО на ВКС/. В настоящия случай обаче въззивният съд е взел предвид всички представени по делото доказателства, които са и посочени в решението, вкл. сключеният на 14.02.1995г. писмен договор за покупко-продажба, сключен между М. Х. И. и лицата Б. Х. И., Г. А. К. и Г. С. К. /наследници на Х. А. К./, с който подписалите го лица са се договорили М. Х. И. да закупи наследствената на продавачите къща с дворно място от 830кв.м., находящи се в [населено място] за сумата от 30000 лева. Изводът на съда за началния момент, в който М. Х. е установил фактическа власт върху процесния имот не е основан на този договор, а на показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Ю., поради което необсъждането на наведените с въззивната жалба доводи за невъзможността владението да се основава на нищожен договор не обосновава крайния извод на съда за осъществяването на поддържания от М. Х. придобивен способ. Още повече, че в практиката си ГК на ВКС непротиворечиво приема възможността фактическата власт върху недвижим имот да е установена чрез завладяване, т.е. при липса на правно основание, в който случай според установената в чл.69 ЗС презумпция се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си,т.е. има качеството на владелец / в този смисъл решение №262/21.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ІІ ГО на ВКС/. Обстоятелството дали установяването на фактическата власт е било предхождано от нищожен договор в този смисъл е ирелевантно в хипотеза, при която тази фактическа власт е квалифицирана като недобросъвестно владение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността идеална част от недвижим имот да бъде придобита по давност. Подобно придобиване се приема за допустимо и възможно в практиката на ВКС /решение №599/26.07.2010г. по гр.д.№766/2009г. на І ГО на ВКС и решение №189/25.05.2011г. по гр.д.№532/2010г. на Първо ГО на ВКС, в които се приема, че е възможно
придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната идеална част от жилищен имот щом обекта на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. И в този случай следва да се докажат елементите на владение-упражняването на фактическа власт върху съответната реална част, намерението за придобиване на собственост на тази част и невъзможността тя да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот/. Актове на въззивни съдилища, в които поставеният въпрос е разрешен по различен начин не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване при наличие на постановени от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 решения, съдържащи разрешение, с което въззивният съд се е съобразил.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос дали е налице произнасяне „свръхпетутим“. В случая въззивният съд е индивидуализирал процесната жилищна сграда в диспозитива на решението, посочвайки различното й описание в представените по делото документи, което в съдебната практика се приема за допустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка представлява действие, годно да смути, обезпокои или оспори владението на друго лице. По така поставения въпрос в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №204/11.01.2013г.. по гр.д.№272/2012г. на Второ ГО на ВКС е прието, че самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса. Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка следователно в практиката на ВКС не се възприема като действие по оспорване, което по смисъла на чл.116 ЗЗД прекъсва придобивната давност. В общия исков процес при спор за принадлежността на правото на собственост оспорващия констатацията на нотариуса може да опровергае осъществяването на посочения в нотариалния акт придобивен способ /ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №727/11.05.2017г. по в.гр.д.№334/2017г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: