О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3186 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, пр.2 ГПК, вр. чл.32а от Правилника за вписванията /ПВ/. С определение № 594 от 11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 261/2018 г. на Софийския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение № 5/20.03.2018 г. на съдията по вписванията в Служба по вписванията при РС Сливница, с което е постановен отказ да се впише постановление от 10.11.2017 г. за възлагане на недвижими имоти по изп. д. № 20167930400882 на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 в КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд.
Окръжният съд е споделил извода на съдията по вписванията, че е налице основание за отказ по чл.32а, вр. чл.6, ал.3 ПВ, тъй като описаните във възлагателното постановление 7 броя урегулирани поземлени имоти не са индивидуализирани с актуалните данни по кадастралната карта, одобрена заповед № РД-18-30 от 28.03.2016 г. на ИД на АГКК. Прието е, че съгласно чл.6, ал.3 ПВ, когато недвижим имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР. Безспорно е, че в случая обект на възлагане са части от имот, отразен в кадастралната карта, следователно тези части следва да бъдат описани съобразно изискванията на ЗКИР.
Частна касационна жалба срещу определението на окръжния съд е подадена от [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че изискването на чл.6, ал.3 ПВ не може да бъде спазено, тъй като в землището на [населено място], където се намират процесните имоти, няма одобрена кадастрална карта на урбанизираната територия. Кадастралната карта е одобрена само за земеделските земи. В постановлението за възлагане, чието вписване се иска, са описани урегулирани поземлени имоти, които са образувани на базата на бивш земеделски имот, който има самостоятелен идентификатор по кадастралната карта и той е посочен в постановлението за възлагане.
В изложението към жалбата се поддържа, че липсва практика на ВКС по следния въпрос: „при наличието на взаимно изключващи се фактори – одобрена кадастрална карта за земеделска земя и находящ се в нея вече изключен поземлен имот по силата на ПУП, коя материалноправна норма следва да бъде приложена при вписването на тези имоти – дали съобразно разпоредбите на ЗКИР, или съобразно общите“.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол – т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният от жалбоподателя въпрос се свежда до това налице ли е основание по чл.32а, ал.1, вр. чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията да се откаже вписване на възлагателно постановление по чл.496 ГПК, когато урегулираните поземлени имоти, описани в постановлението, са създадени на базата на един бивш земеделски имот, нанесен в кадастралната карта с отделен идентификатор, но самите урегулирани имоти не са нанесени в кадастралната карта като самостоятелни и съответно – нямат отделни идентификатори.
Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставя правния проблем, пред който са били изправени съдията по вписванията и Софийският окръжен съд. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно общото правило на чл.6, ал.1, б.“в“ ПВ, подлежащият на вписване акт трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението, (община, населено място, адрес, местност) номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. В чл.6, ал.3 ПВ е въведено специално изискване – когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията да се извършват съобразно данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР, като в тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. Целта на това изискване е в кадастралната карта и кадастралния регистър да се отразят настъпилите промени в правото на собственост, включително промените в границите на имотите при извършено разделяне и обединяване – чл. 66 и чл.67 ЗКИР, вр. чл.86, ал.1 ЗКИР и §5, ал.2 ПЗР ЗКИР. Това е от изключително значение за създаването и поддържането на имотния регистър в актуално състояние.
Кадастралната карта трябва да отразява вярно и точно актуалното състояние на поземлените имоти, в съответствие с границите на правото на собственост. За целта в ЗКИР са създадени редица разпоредби, които гарантират спазването на тези изисквания. Информацията за графичното изображение на поземлените имоти се черпи от актовете, посочени в чл.43 ЗКИР и съответните чл.5 – чл.17 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Едни от източниците на информация за поземлените имоти са регулационните планове при приложена дворищна регулация – чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ ЗКИР. Съгласно §5, ал.1 ПЗР ЗКИР, редакция след измененията с ДВ бр. 49/2014 г., урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Следователно, дори регулационните линии по приложена регулация да не са били отразени на място върху терена или нанесени в картите и плановете по чл.43, ал.1, т.5, б.“в“ ЗКИР, те следва да бъдат съобразени при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ако това не е сторено, налице е непълнота, която може да бъде отстранена по реда на чл.54 ЗКИР.
Възлагателното постановление по чл.496 ГПК е деривативно основание за придобиване на право на собственост, съгласно приетото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на ОСГК на ВКС, I-во г. о.; решение № 170 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2016 г., I г. о. и др. То попада в приложното поле на чл.112, б.“а“ ЗС, в който се сочи, че на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, или се учредява прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. В разпоредбата на чл.498, ал.1 ГПК изрично се сочи изискването за вписване на възлагателното постановление. Като акт, подлежащ на вписване, възлагателното постановление следва да отговаря на изискванията на чл.6, ал.3 ПВ, т.е. недвижимият имот да бъде описан съобразно данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР, когато попада в район с одобрена кадастрална карта. От приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК следва извод, че съдията по вписванията има правото да проверява спазването на чл.6, ал.3 ПВ по отношение на възлагателното постановление. Същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че съдията по вписванията не разполага с правомощие да инициира производство по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. Когато един имот е нанесен в кадастралната карта и има самостоятелен идентификатор, но в нея не е отразено предхождащото или последващо разделяне на този имот на отделни части, съдебният изпълнител следва да зачете начина на отразяване на имота в кадастралната карта. Същевременно той е длъжен да зачете и правното положение, че при разделянето на един имот на няколко части с влязъл в сила регулационен план възниква самостоятелно право на собственост върху всяка новообособена част, независимо от това дали тя е нанесена в кадастралната карта или не. Всяка новообособена част може да бъде обект на принудително изпълнение и да бъде описана във възлагателното постановление, независимо от това, че не е нанесена в кадастралната карта. Това е така, защото кадастралната карта има само декларативно действие – мотивите на т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК; решение № 99 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2013 г., I г. о. и др. Съдията по вписванията няма основание да откаже вписването на такова постановление на съдебния изпълнител, в което възложените имоти са описани според действащия приложен регулационен план, ако въпреки изискванията на чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ ЗКИР и §5, ал.1 ПЗР ЗКИР тези имоти не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта. В тези случаи е достатъчно да се посочи, че урегулираните поземлени имоти, предмет на възлагането, са част от поземлен имот, нанесен в кадастралната карта с определен идентификатор.
По съществото на частната жалба:
Във възлагателното постановление от 10.11.2017 г. по изп. д. № 20167930400882 на ЧСИ Н.Д. са описани седем урегулирани поземлени имота, находящи се в [населено място], [община], за които изрично е посочено, че са създадени след проведена процедура по смяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и са идентични с част от поземлен имот с идентификатор № 77246.36.36 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-30 от 28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Към молбата за вписване е приложена и скица № 832 от 19.06.2017 г. на [община], от която се установява, че през 2007 г. е одобрен ПУП ПЗР, с който са обособени урегулираните поземлени имоти, създадени на базата на имот № 036036. В създадената през 2016 г. кадастрална карта бившият земеделски имот № 036036 е нанесен с идентификатор 77246.36.36, видно от скицата на С. от 07.03.2018 г. Посочено е, че той представлява урбанизирана територия, но отделните 7 бр. урегулирани поземлени имоти по ПУП от 2007 г. не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта и съответно – няма отделни идентификатори за тях.
При тези данни следва да се приеме, че отказът на съдията по вписванията да впише постановлението за възлагане е незаконосъобразен.
Въпреки разпоредбите на чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ ЗКИР и §5, ал.1 ПЗР ЗКИР, при създаването и одобряването на кадастралната карта от 2016 г. не са нанесени обособените с ПУП ПРЗ от 2007 г. урегулирани поземлени имоти, създадени на базата на бившия земеделски имот № 036036, нанесен в кадастралната карта с идентификатор 77246.36.36. Съдебният изпълнител е отчел, че отделните урегулирани поземлени имоти са самостоятелни обекти на правото на собственост, затова могат да бъдат предмет на изпълнително производство и на възлагане по чл.496 ГПК, независимо от това, че не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта. Същевременно той изрично е посочил в постановлението си, че те са идентични с част от поземлен имот с идентификатор № 77246.36.36 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-30 от 28.03.2016 г. Това описание удовлетворява изискването на чл.6, ал.3 ПВ, като се има предвид и това, че съдебният изпълнител не може да преодолее непълнотата на кадастралната карта, но не е обвързан от нея, когато констатира наличие на самостоятелни имоти, обект на правото на собственост, които не са нанесени в нея. Това налага отмяна на отказа на съдията по вписванията и на обжалваното определение на Софийския окръжен съд и връщане на делото с указания за вписване на възлагателното постановление. Обстоятелството, че към настоящия момент кадастралната карта на [населено място] е само за неурбанизирана територия, а процесните урегулирани поземлени имоти представляват урбанизирана територия, е без значение за вписването, тъй като съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение, т.е. макар имот с идентификатор 77246.36.36 да е част от кадастралната карта за неурбанизираната територия, няма пречка самият той да представлява урбанизирана територия, съдържаща няколко отделни имота, които по ПУП ПРЗ представляват отделни урегулирани имоти.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 594 от 11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 261/2018 г. на Софийския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 594 от 11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 261/2018 г. на Софийския окръжен съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията при РС Сливница за вписване на постановлението от 10.11.2017 г. за възлагане на недвижими имоти по изп. д. № 20167930400882 на ЧСИ Н.Д., рег. № 793 в КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: