8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4931 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.05.2017 г. по в. гр. д. № 381/2016 г. на Окръжен съд Монтана е потвърдено решението от 10.08.2016 г. по гр. д. № 1466/2013 г. на Районен съд Лом, в обжалваната част, с която:
– е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците Б. К. Е. и М. П. Е., че В. Б. Р., С. Б. Р., В. Б. Р. /наследници на първоначалния ищец Б. К. Р./, М. К. Р.; Е. В. Х. и Ц. С. К. са собственици общо на 30/72 ид. части от нива с площ от 51,345 дка, имот № 215110 по плана за земеразделяне на [населено място], област Монтана и нива с площ от 19,778 дка, имот № 215121 по същия план, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт № 195/2012 г. до размера на правата на ищците – общо 30/72 ид. части;
– е допусната делба на посочените две ниви между съсобственици и при квоти: 42/72 ид.части за Й. Б. Е.; 12/72 за Е. В. Х.; по 6/72 за Ц. С. К. и М. К. Р. и по 2/72 за В. Б. Р., С. Б. Р. и В. Б. Р.;
– е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Л. К. Е. и К. К. Е., че В. Б. Р., С. Б. Р., В. Б. Р., М. К. Р.; Е. В. Х. и Ц. С. К. са собственици общо на 30/72 ид. части от нива с площ от 15,491 дка, имот № 234010 по плана за земеразделяне на [населено място], област Монтана и лозе с площ от 8,514 дка, имот № 505260 по същия план, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт № 122/2012 г. до размера на правата на ищците – общо 30/72 ид. части;
– е допусната делба на посочените нива и лозе между съсобственици и при квоти: 42/72 ид.части за Л. К. Е.; 12/72 за Е. В. Х.; по 6/72 за Ц. С. К. и М. К. Р. и по 2/72 за В. Б. Р., С. Б. Р. и В. Б. Р.;
– е допусната делба на нива от 2,003 дка, имот № 128610 и пасище, мера от 0,762 дка, между съсобственици и при квоти: 12/72 за Е. В. Х. и Е. Б. Е.; по 6/72 за Б. К. Е., Л. К. Е., Ц. С. К. и М. К. Р.; по 3/72 за И. Д. Г., Х. Р. Е., С. С. Г. и И. С. Г. и по 2/72 за И. Д. Г., Н. Д. Й., Е. К. Г., В. Б. Р., С. Б. Р. и В. Б. Р..
Въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са останали в наследство от общите наследодатели Ц. Г. Р., починал на 16.01.1946 г. и К. Т. Р., починала на 02.06.1975 г. Земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ както следва: с решение № 378А от 12.09.1995 г. – на наследниците на К. Р., е възстановена нивата от 15,491 дка, а с решение № 378А от 12.09.1995 г. на наследниците на Ц. Г. Р. са възстановени останалите пет земеделски земи. Основният спор във въззивното производство е бил за това дали са придобити по давност четири от общо шестте земеделски земи, които са предмет на делото: от Б. К. Е. /по време на брака му с М. Е./ – нивата с площ от 51,345 дка и нивата с площ от 19,778 дка, съгласно нотариален акт № 195/2012 г., а от Л. К. Е. /по време на брака му с К. Е./ – нивата площ от 15,491 дка и лозето с площ от 8,514 дка, съгласно нот. акт № 122/2012 г. Въззивният съд е приел, че въпреки снабдяването си с нотариални актове за собственост по давност, Б. и Л. не са станали собственици на посочените земеделски земи, възстановени общо на всички наследници на Ц. Р. и К. Р.. Съдът се е позовал на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС и е изтъкнал, че за да придобие по давност правото на собственост на чуждите идеални части съсобственикът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези негови действия по отблъскване на владението на другите съсобственици да са изразени по ясен и недвусмислен начин пред тях. Позовал се е общо на писмените и гласните доказателства и е приел, че в случая такова отблъскване на владението на другите съсобственици не е имало. Обсъден е доводът за извършена още през 1995 г. доброволна делба, при която дяловете на дъщерите на общите наследодатели са уравнени в пари, но е прието, че тези твърдения са останали недоказани. Обсъдено е и приетото в във въззивната инстанция писмено доказателство за платена сума от 500 долара на една от наследниците – Е. В. Х., но е прието, че от него не става ясно кой е заплатил тази сума, за какви дялове и за какви имоти. Съдът е приел, че с тази „разписка“ съделителката е получила по-скоро наем за ползване на нейната собственост.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.
Жалбоподателите Л. К. Е., К. К. Е. и Л. К. Е. твърдят, че още след смъртта на общия наследодател Ц. Г. Р. през 1946 г. между неговите шест деца е извършена неформална делба, при която две от дъщерите са получили зестра от по 15 дка от други земи на наследодателя – 123 дка, които той имал от своя баща, а за дъщерята Г. братята поели обучението в чужбина. Затова сега наследниците на дъщерите нямали право да търсят дял от възстановените земеделски земи. Тези земи били завладени от Б. Е. и Л. Е. в съответствие с дела на техния баща К. при неформалната делба. При наличието на тази неформална делба установената от Б. и Л. фактическа власт върху земите след възстановяването им през 1995 г. е с характеристиките на владение само за себе си. Затова те не е трябвало да демонстрират на останалите наследници, че владеят техните идеални части и да отблъскват владението им. Нещо повече – до смъртта през 2012 г. на последната дъщеря на Ц. Р. – Г., между наследниците не е имало спор за имотите. Съдът допуснал и процесуално нарушение, като им възложил доказателствената тежест да установят владението си, въпреки че имали нотариален акт за собственост по давност. Освен това съдът е следвало да им укаже тежестта да докажат наличието на неформална делба от 1946 г., а ако първата инстанция е пропуснала да стори това, въззивният съд е длъжен да поправи този пропуск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси, обобщени и уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Трябва ли съсобственикът да демонстрира по отношение на останалите съсобственици, че владее, а не държи техните идеални части, ако фактическата власт върху конкретни имоти е установена след извършена неформална делба и е в съответствие с тази делба. Следва ли съдът, при направени твърдения в отговора на исковата молба за извършена неформална делба от 1946 г. и започнало владение оттогава, да се ограничи в изследването на давностното владение само за периода след 2002 г.
2. Следва ли съдът, в съответствие с чл.145 и чл.146 ГПК, да постави въпроси на страните за изясняване на фактическите им твърдения във връзка с посочената от тях неформална делба и установено въз основа на нея владение и следвало ли е да даде указания на страната, че сочените от нея доказателства за определени факти са негодни да ги установят.
3. Следвало ли е съдът да укаже на ответниците по чл.124, ал.1 ГПК да уточнят и съответно да докажат факта, че фактическата власт на съсобственика е установена на основание, което изключва владението на останалите съсобственици.
В касационната жалба на Й. Б. Е. се поддържа, че въззивният съд е обсъдил избирателно доказателствата по делото, не е обсъдил част от свидетелските показания и не е анализирал писмените доказателства, поради което неправилно приел от фактическа страна, че нейните праводатели Б. и М. Е. не са отблъснали владението на останалите наследници на двете ниви с площ от 51,345 дка и 19,778 дка.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства;
2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка, да определи правното значение на отделните факти, а ако не кредитира дадено доказателство – да се обоснове.
Ответникът в производството Ц. С. К. оспорва и двете жалби. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че въззивното решение е правилно.
Ответниците М. П. Е., Х. Р. Е. и С. С. Г. считат, че жалбите са основателни.
Останалите ответници не вземат становище по жалбите.
В хода на касационното производство е починала ответницата Е. В. Х. и с определение от 05.04.2018 г. на нейно място са конституирани наследниците й по закон Г. Х. Х., Х. Г. Х., А. Г. Г. и В. Г. К..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу решение на въззивен съд по искове за собственост и за делба, за които не е налице пречка за разглеждане на делото от ВКС с оглед цената на предявения иск.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Л. К. Е., К. К. Е. и Л. К. Е.:
Поставените от жалбоподателите правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са свързани с оплакването им, че въззивният съд не е обсъдил довода, че първите двама от тях след възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ през 1995 г. са установили фактическа власт върху част от земите на основание, което изключва владението на останалите наследници. Това основание според жалбоподателите е неформалната делба между наследниците на Ц. Р., извършена през 1946 г. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неразпределяне на доказателствената тежест по отношение на това обстоятелство, следвало да бъде поправено от въззивния съд, което не било сторено.
Поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по тях не може да се допусне касационно обжалване.
В първоинстанционното производство е останало недоказано твърдението на ответниците Б. Е. и Л. Е., направено в подадените от тях отговори на исковите молби, че е била извършена предходна неформална делба на земите на Ц. Р. между неговите наследници. Самото становище за тази делба е непоследователно. В отговора на Б. Е. от 08.08.2014 г. по исковата молба за делба, предявена от първоначалния ищец Б. К. Р., се поддържа твърдение за извършена неформална делба от 1995 г., след която е установено владението върху процесните имоти. Във втория отговор на Б. от 09.01.2015 г., подаден във връзка с исковете по чл.124, ал.1 ГПК, се поддържа, че неформалната делба е била през 1946 г. Към този отговор са се присъединили и ответниците Л. Е., К. Е., М. Е., И. Е., Х. Е., С. Г., И. Г. и Й. Е., въпреки че преди това Й. е подала друг отговор, в който е посочила, че неформалната делба е била от 1995 г. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъждал в своето решение въпроса за неформалната делба, в контекста на наведеното от тези ответници възражение за придобивна давност и във връзка с обсъждане на разрешенията, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Въззивни жалби срещу това решение са подадени от Й. Б. Е. /приобретател на нивите с площ от 51,345 дка и 19,778 дка, за които Б. Е. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка/, както и от ответниците Л. Е., съпругата му К. Е. и техният син Л. Е., който по време на процеса е придобил собствеността върху земите с площ от 15,491 дка и 8,514 дка и също е бил конституиран като ответник. И в двете жалби липсват оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределена доказателствена тежест и необсъждане на довода им, произтичащ от твърденията за извършена неформална делба. Затова въззивният съд също не се е занимавал с този въпрос. Само в жалбата на Й. се изтъква довод за делбата, като се сочи, че тя е била през 1995 г.
Съгласно приетото в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В мотивите на т.1 на същото тълкувателно решение е обсъдена разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която, извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд е действал в съответствие с разрешенията в посоченото тълкувателно решение. При липса на обосновано оплакване във въззивните жалби за допуснато от първата инстанция нарушение на изискването за разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото, въззивният съд не е бил длъжен да дава указания за предприемане на действия по установяване на твърденията за извършена предходна неформална делба. Съответно – този въпрос не би могъл да бъде повдиган и в касационната жалба. Затова и поставените от касаторите правни въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване. Посочените от жалбоподателите решения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и не могат да обосноват противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, I ГО, и решение № 23 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2669/2016 г. на ВКС, II ГП, са постановени по казуси, при които предхождащата владението неформална делба е била установена по делото с безспорни доказателства, а в настоящия случай това условие не е налице. Решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, I ГО също разисква въпроса за значението на неформалната делба и извършеното въз основа на нея владение на отделните имоти. Тези принципни разрешения не могат да се приложат по настоящото дело, по което извършването на неформалната делба не е доказано. Неприложима към настоящото дело е и посочената от жалбоподателя практика на ВКС, свързана със задълженията на съда във връзка с доклада по чл.146, ал.1 ГПК, изясняването на спорното от безспорното, даване на указания кои факти са относими към спора и за кои от тях не се сочат доказателства – решение № 211 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 995/2010 г. на IV ГО; решение № 549 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на IV ГО; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на III ГО, решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1245/2009 г. Всички тези решения са постановени преди приемането на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. Част от дадените в тях разрешения са възприети и в тълкувателното решение, като например задължението на съда да следи служебно за защита на интересите на децата. По отношение на задълженията на въззивния съд във връзка с непълнотите в доклада на първата инстанция обаче следва да се имат предвид указанията в тълкувателното решение.
По касационната жалба на Й. Б. Е.:
Поставените от жалбоподателката въпроси дали въззивният съд може да основе решението си само на избрани от него доказателства и дали следва да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка, не са обуславящи по настоящото дело. В случая съдът е обсъдил както представеното във въззивната инстанция писмено доказателство, съдържащо изявления на Е. В. Х., така и останалите доказателства по делото, свързани с основния спорен въпрос за придобивната давност върху четири от шестте имота, предмет на делото. Действително, в изложените мотиви не са коментирани подробно свидетелските показания и писмените доказателства за отдаване на земеделски земи под наем и за извършено подпомагане от ДФ „Земеделие“, но е направен извод, че от тях не може да се приеме за установено, че преди 2012 г. Б. и Л. са извършили действия, с които да манифестират пред останалите съсобственици, че са завладели техните идеални части. Подробно е разгледано ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, като събраните по делото доказателства са обсъдени в неговата светлина. Показанията на свидетелите М., Г., Ш., Г., Б. и П.-Е., на които се позовава жалбоподателката, не разкриват обстоятелства, които са от значение по въпроса за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, а именно – установяване на фактическата власт на основание, което да изключва владението на останалите съсобственици или превръщане на държането на чуждите идеални части във владение и обективиране на промяната в намеренията на владеещия съсобственик. Писмените доказателства по делото също не разкриват подобни обстоятелства.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2017 г. по в. гр. д. № 381/2016 г. на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: