1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3319 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 79 от 21.02.2017 г. по в. гр. д. № 675/2016 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 72 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 585/2015 г. на Сливнишкия районен съд, с което е допусната делба на дворно място с площ от 962 кв. м., представляващо УПИ IV-255 в кв. 76 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 71,701 кв. м., между съсобственици Е. И. Г. и В. И. В., при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са сестри, а предмет на делбата е имот, оставен в наследство от техните родители И. М. Д., починал на 03.10.2014 г., и И. Г. Д., починала на 22.08.2013 г. Прието е за неоснователно възражението на ответницата В. В., че е придобила имота по давност. Събраните гласни доказателства не установяват безспорно нейното намерение да владее имота като свой въз основа на изразена приживе от наследодателите воля този имот да остане за нея. Тя не е живяла постоянно в имота със семейството си и по никакъв начин не е демонстрирала пред сестра си, че владее само за себе си. Не е налице хипотеза на предаване на владението на процесния имот на ответницата, затова тя е следвало да демонстрира отблъскване на владението на сестра си. Действително, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Такова основание в случая обаче не е доказано. Не е установено твърдението за извършена от наследодателите делба приживе. Показанията на двете групи свидетели са противоречиви и от тях не може да се направи такъв категоричен извод. Освен това нито един от свидетелите не възпроизвежда факти, свързани с волята на общата наследодателка И. Д. за такава приживна делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. И. В..
Жалбоподателката поддържа, че нейните твърдения са за извършена от наследодателите неформална приживна делба, която може да се установява със свидетелски показания. Съдът е длъжен да прецени на кои показания да даде вяра и на кои – не. В случая тези показания не са били обсъдени нито от районния, нито от окръжния съд. В действителност наследодателите са изразили воля къщата и дворното място да останат за нея, тъй като тя живее в София, по-близо е до тях и полага за тях грижи, а за сестра й, която живее в П., да останат земеделските земи. В тази хипотеза не е било необходимо да бъде отблъснато владението на ищцата, тъй като фактическата власт върху имота е установена от нея именно въз основа на тази приживна делба. Никоя от сестрите не е оспорвала волята на родителите си. Владението върху процесния имот е установено още преди 2003г., като родителите са владели за жалбоподателката. От своя страна тя също е манифестирала владение, като е извършвала постоянни ремонти и поддръжка на къщата, грижила се е и за родителите си.
В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се установи наличие на неформална приживна делба, осъществена от общ наследодател;
2. Налице ли е промяна в анимуса при приживна делба, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си без да е извършено в предвидената от закона форма;
3. Налице ли е придобивна давност в полза на един от сънаследниците, при положение, че е продължило държането на общия наследодател, след като е разделил имотите чрез неформална приживна делба;
4. Следва ли собственикът, който твърди, че е придобил имота чрез придобивна давност и приживна делба, да отблъсне другия съсобственик, след като поради липса на спор това не се е налагало.
Ответникът в производството Е. И. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2, сега ал.3 ГПК, за осъществяване на касационен контрол.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за доказателствените средства, чрез които може да се установи извършването на неформална приживна делба, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл принципната допустимост на свидетелските показания за установяване на такава неформална приживна делба, а е приел, че по конкретното дело такова доказване не е успешно проведено. Този извод предопределя и отговора по останалите материалноправни въпроси. Те биха възникнали само ако съдът беше приел за установено извършването на неформалната приживна делба, но въпреки това отхвърли възражението за придобивна давност по съображения, че делбата не е извършена в изискуемата форма; че тя не сочи на анимус за своене на идеалната част на другия съсобственик и че в този случай също следва да се демонстрира отблъскване на владението му, както и че не може да се осъществява владение чрез държател. Въззивният съд не е правил подобни правни изводи, затова и останалите въпроси също не са обуславящи за изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд е за недоказаност на твърденията за извършване на приживна делба и това е предопределило разсъжденията по възражението за придобивната давност, които са изцяло в съответствие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Не съществува колебание в съдебната практика, че неформалната делба може да се установява със свидетелски показания. Тя не е придобивен способ, но установеното въз основа на нея владение има значение за придобиване на собствеността по давност. При неформална делба между съсобственици, от момента на установяване на самостоятелно владение върху конкретната вещ, се поставя началото на течението на срока по чл.79, ал.1 ЗС, като в тези случаи не е необходимо владелецът да демонстрира на останалите съсобственици отблъскване на владението им – решение № 549/30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, II г.о. Горните разсъждения се прилагат и в случаите на извършена от наследодателите приживна делба, когато въз основа на нея е предадено владението върху отделните имоти на различните наследници.
Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика. Особеното в настоящия случай е това, че дори да се приеме за установено извършването на неформална приживна делба през 2003 г. /според показанията на свидетелката С. П./, то наследодателите са продължили да живеят в процесния имот до смъртта си през 2013 г., съответно – през 2014 г., а жалбоподателката, която се позовава на придобивна давност, е живяла в друго населено място. По делото няма данни, от които да се направи извод, че нейните родители са й предали владението на имота още през 2003 г., т. е. че те са станали негови държатели, а тя е осъществявала владението си чрез тях. Затова и третият въпрос, който поставя този проблем, не е свързан с данните по делото и се явява неотносим. За да се приеме, че началото на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС е поставено още през 2003 г., следва да се установи по безспорен начин предаване на владението на имота на жалбоподателката към този момент, а точно такива доказателства не са налице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 21.02.2017 г. по в. гр. д. № 675/2016 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: