8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 16.12.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2726 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4073/08.05.2019г., подадена от С. К. З. от [населено място] срещу решение №120/08.04.2019г., постановено от първи въззивен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№56/2019г., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато настъпилото обезсилване по право на извършеното с решение №47/16.02.2018г. по гр.д.№872/2014г. на РС-Велинград възлагане в дял на С. К. З. на дворно място с площ от 501 кв.м., представляващо УПИ …-…… в кв…… по плана на [населено място], с пълен кадастрален номер …….., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №………. със застроена площ от 79кв.м. и едноетажна сграда №………. и вместо това делбата е извършена чрез изнасянето на имота на публична продан.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускането на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите дали процесуалните действия на районния съд, обективирани в последващите негови първоинстаннционни съдебни актове, постановени след решение №47/16.02.2018г. по гр.д.№872/2014г. по описа на РС-Велинград, са допустими и ако са недопустими, дали не опорочават всички постановени съдебни актове от районния съд в първоинстанционното производство. Според касатора, въпреки че тези въпроси са формулирани от него в писмената защита до окръжния съд, въззивният съд не се е произнесъл ясно по тях, като не се е съобразил със задължителната съдебна практика /ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Поддържа също така, че доколкото в допълнителните съдебни актове, постановени след решение №47/16.02.2018г., районният съд се е произнесъл по оплаквания, формулирани във въззивни жалби, които са от компетентността само на окръжния съд, тъй като не представляват очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, въззивният съд е следвало да обезсили всички тези актове и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе с ново решение във втората фаза на делбата.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. К., чрез процесуалния си представител адв.В. Д. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Счита за необходимо ВКС при постановяване на съдебен акт по допускането на касационното обжалване, да изложи мотиви, от които да става ясно какви правни последици ще настъпят за К. Г. З., имаща запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ? идеални части от имота, в случая, че при проведена публична продан трето лице закупи целия имот и стане негов собственик. Претендира присъждане на разноски в размер на 250лв.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
В делбено производство с решение №47/16.02.2018г., постановено по гр.д.№872/2014г., Велинградският районен съд е поставил в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК на С. К. З. дворно място с площ от 501 кв.м., представляващо УПИ ……..-…….. в кв……… по плана на [населено място], с пълен кадастрален номер ………, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №………. със застроена площ от 79кв.м. и едноетажна сграда №………, като в полза на съделителя В. Г. К. за уравнение на дяловете е присъдена сумата 52 152лв., платима от С. К. З. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила. Със същото решение В. Г. К. е осъдена да заплати на С. К. З. сумата от 1291.64лв., представляваща стойността за неговата квота от ? идеални части на извършени необходими и полезни разноски за имота, като за разликата до пълния предявен размер от 2863.73лв. претенцията за подобрения е отхвърлена, с оглед на което С. К. З. е осъден да заплати държавна такса в размер на 114.55лв. по претенцията по сметки и държавна такса в размер на 2781.44лв. за извършването на делбата.
На 20.02.2018г. С. К. З. е подал въззивна жалба вх.№900 срещу последните две части от диспозитива на решение №47/16.02.2018г. на РС-Велинград, а именно срещу частта, с която е осъден да заплати пълния размер на държавната такса по предявената претенция за подобрения, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса по извършването на делбата в размер на 2781.44лв. Поддържал е, че с оглед изхода на спора по претенцията за подобрения В. К. следва да заплати държавна такса в размер на 51.67лв. /върху уважената част/, а той следва да заплати държавна такса в размер на 62.88лв. /върху отхвърлената част от претенцията/. По отношение на държавната такса за извършване на делбата е поддържал, че с оглед дела му в съсобствеността /1/4 идеална част/ и установената по делото стойност на имота /69 536лв./ той дължи държавна такса в размер на 695.36лв. По така подадената жалба Пазарджишкият окръжен съд не се е произнасял, тъй като след нейното постъпване първоинстанционният съд е приел, че същата представлява искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.274 ГПК и с решение №81/19.03.2018г. по гр.д.№872/2014г. е изменил решението си от 16.02.2018г. по същото дело, като е осъдил С. К. З. да заплати държавна такса по извършването на делбата в размер на 695.36лв. В частта за разноските за държавна такса по претенциите по сметки Велинградският районен съд е оставил без разглеждане молбата на С. К. З. като недопустима.
На 04.10.2018г. В. Г. К. е подала до първоинстанционния съд молба с вх.№4740, съдържаща твърдението, че решение №47/16.02.2018г., постановено по гр.д.№872/2014г. по описа на РС-Велинград не е било обжалвано в частта по извършването на делбата и е влязло в сила в тази част на 13.03.2018г., както и че в законоустановения 6-месечен срок съделителят С. К. З. не ? е заплатил определената сума за уравнение на дяловете в размер на 51 152 лева, както и искане да се прогласи обезсилване на възлагането по право и се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. Поддържала е, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан.
Препис от молбата е изпратен до съделителя С. К. З. с указания, че следва да представи доказателствата, с които разполага по наведените в молбата обстоятелства.
В подадения на 12.10.2018г. отговор С. К. З. е изразил становище, че 6-месечният срок за заплащането на паричното уравнение не е започнал още да тече, тъй като решение №47/16.02.2018г. е било обжалвано в частта по претенцията за подобрения, както и в частта, касаеща направените разноски /вкл. държавните такси/, поради което и делбеното производство във втората фаза все още не е приключило.
След проведеното на 3.11.2018г. открито съдебно заседание по гр.д.№872/2014г., Велинградският районен съд е постановил решение №355/17.12.2018г., с което е признал настъпилото обезсилване по право на извършеното с решение №47/16.02.2018г. по гр.д.№872/2014г. на РС-Велинград възлагане в дял на С. К. З. на дворно място с площ от 501 кв.м., представляващо УПИ …….-…….. в кв…… по плана на [населено място], с пълен кадастрален номер ……….., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №……….. със застроена площ от 79кв.м. и едноетажна сграда №………. и вместо това е извършил делбата чрез изнасянето на имота на публична продан.
Срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение е подадена въззивна жалба от С. К. З. с оплаквания, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като извършените от първоинстанционния съд след постановяване на решение №47/16.02.2018г. процесуални действия и съдебните актове създали пълна неяснота дали отделни части от решението са влезли в сила и към кой момент. Изложил е съображения, че доколкото по делото наред с претенцията за възлагане са предявени и претенции по сметки, както и че доколкото тези претенции са насрещни и еднородни /парични/, то произнасянето по тях следва да стане с едно решение с оглед възможността да бъде извършено прихващане. И тъй като В. К. е обжалвала решението на първоинстанционния съд в частта по предявените претенции по сметки, както и доколкото производството по подадените молби и искания за изменение на първоинстанционното решение №47/16.02.2018г. в частта, касаеща определените държавни такси и разноски все още не е приключило, поддържа, че решението по извършване на делбата все още не е влязло в сила и срокът за заплащане на дължимата за уравнение на дяловете сума все още не е започнал да тече.
Произнасяйки се по така подадената въззивна жалба с обжалваното в настоящето производство решение, въззивният състав на Пазарджишкия окръжен съд е приел, че предвид данните по делото безусловно и несъмнено следва, че възлагателното решение, по което в дял на С. К. З. е възложен целия делбен имот и същият е осъден да заплати парично уравнение на другия съделител В. К., е влязло в сила като необжалвано в тези му части, на 13.03.2018г. /вторник, присъствен ден/ с изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл.259, ал.1 ГПК. Прието е, че от тази дата реално е започнал да тече шестмесечния срок, в който съделителят С. З. е бил длъжен да заплати паричното уравнение на дела на другия съделител от 52152лв. ведно със законната лихва, което в случая не е сторено до датата на изтичане на този срок – 13.09.2018г. /четвъртък, присъствен ден/.
За неоснователно е прието оплакването, че страната не била наясно кога решението е влязло в сила и че в сайта на РС-Велинград за това решение не е било посочено кога е влязло в сила, както и че поради множеството постановени последващи решения и определения страната е била затруднена да разбере кога решението е влязло в сила. Въз основа на извършената от въззивния съд проверка на постановените решения във фазата по извършване на делбата е прието за съвсем ясно и недвусмислено, че възлагателното решение в частта, с която делбеният имот е възложен на съделителя С. З., както и в частта, с която същият е осъден да заплати следващото се парично уравнение на дела на другия съделител, изобщо не е било предмет на въззивно обжалване – в срока за обжалване на решението на първоинстанционния съд са били подадени само две жалби, в които страните, включително и съделителят З., обжалват други части на решението по извършването на делбата, но не и частите, касаещи възлагането на делбения имот и определянето на паричното уравнение за другия съделител. Взето е предвид и изричното изявление на съделителя С. З. в подадената от него жалба, че е доволен от решението в останалите, необжалвани възлагателни части, с оглед на което е прието, че за този съделител е било напълно ясно какво обжалва и защо обжалва, както и какво не обжалва от възлагателното решение, което е в негова полза. Прието е също така, че към момента на подаване на въззивната си жалба, както и към момента на получаване на препис от въззивната жалба на насрещната страна или към 09.03.2018г. С. З. е бил напълно наясно кои части от решението по извършване на делбата се обжалват, като в подадения от него на 15.03.2018г. отговор на въззивната жалба на В. К. е бил наясно, че същата не обжалва решението по извършване на делбата в частта относно възлагането на процесния имот и присъждане в нейна полза на парично уравнение.
Изложени са съображения, че нормата на чл.349, ал.5 и ал.6 ГПК по отношение на началната дата, от която започва да тече 6 месечният срок за заплащане на дължимото парично уравнение при възлагането на неподеляем жилищен имот, е ясна и не се нуждае от тълкуване – процесуалният закон не предвижда друга начална дата, от която да започне да тече този шестмесечен срок, освен влизането в сила на възлагателното решение, нито предпоставя, че този срок може примерно да започне да тече от влизането в сила на възлагателното решение по отношение на разноските за страните и следващите се държавни такси според дела на всяка страна или държавните такси и разноски, присъдени по претенциите по сметки, респ. от момента на тяхното евентуално плащане по сметка на бюджета на съдебната власт или на другата страна, или евентуално от момента на извършено прихващане между страните на парични вземания с размера на паричното уравнение. Прието е, че единственото условие за да започне да тече шестмесечният срок, е влизане в сила на възлагателното решение, т.е. от влизането в сила на решението, с което по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК делбеният имот се възлага на един съделител и същият следва да заплати паричното уравнение на другите съделители ведно със законната лихва. Посочено е, че възлагателното решение влиза в сила от момента на изтичане на срока за обжалването му с въззивна жалба в тази част – възлагането на делбения имот и определянето на следващото се парично уравнение, докато другите части от възлагателното решение, имащи отношение към определянето на размера на държавните такси и разноски, респ. произнасянето по претенциите по сметки, нямат отношение и не влияят върху момента, в който влиза в сила делбеното възлагателно решение. Изложени са съображения, че е напълно възможно възлагателното решение в частта, с която имотът е възложен на определен съделител и същият е осъден да заплати парично уравнение на дяловете на другите съделители, да не е обжалвано и да е влязло в законна сила, както в настоящия случай, а в останалите части на съдебното решение, например относно претенциите по сметки, следващите се държавни такси и разноски, същото да не е влязло в законна сила поради инициирани производства по чл.248 ГПК, чл.247 ГПК, чл.250 ГПК или чрез подадени въззивни жалби против решението в тези му части. Прието е, че в подобна хипотеза решението няма да влезе в сила в обжалваните части, но това не означава автоматично, че възлагателното решение не може да влезе в сила в частта относно поставянето на имота в дял и присъждане на паричното уравнение, тъй като ако се допусне отсрочване на влизането в сила на възлагателното решение докато не влезнат в сила и другите части на решението по извършване на делбата, то на практика би се стигнало много лесно до заобикаляне на закона с цел осуетяване реалното влизане в сила на възлагателното решение, респективно фактическо неопределено удължаване на срока за плащане на уравнението със законната лихва много над 6 месеца.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Макар и само в хипотеза, при която след постановяване на решението за възлагане на имот по реда на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, е подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка, в практиката си ВКС приема, че силата на пресъдено нещо на решението за възлагане досежно дължимите суми за уравнение на дяловете се формира от момента на влизането му в сила, независимо, че е била подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера на дължимото уравнение, ако молбата е била оставена без уважение. Още повече, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка би могла да постъпи в съда след изтичане на определения в решението срок за изплащане на дължимото уравнение / решение №141/25.04.2012г. по гр.д.№920/2011г., ІІ ГО на ВКС/. С това становище за момента на влизане в сила на възлагателното решение въззивният съд изцяло се е съобразил. Разпоредбите на глава 20 ГПК /Въззивно обжалване/, определящи обжалваемите части на първоинстанционното решение, както и разпоредбите на чл.247-250 ГПК и разпоредбите на чл.274 и сл. ГПК, определящи предпоставките, при наличието на които постановилият решението съд може да го измени или допълни, както и правилата за обжалване на онези части от решението, които не касаят съществото на правния спор, с оглед настоящата хипотеза следва да се приемат за ясни и ненуждаещи се от исканото от касатора тълкуване. Ясна и ненуждаеща се от тълкуване е и разпоредбата на чл.351 ГПК, според която решенията по чл.346, чл.348, чл.349 и чл.350 ГПК подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение – недвусмислено тази разпоредба изразява волята на законодателя да възприеме посочените в чл.351 ГПК решения като самостоятелни съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени с въззивната жалба доводи, възражения и оплаквания – както беше посочено по-горе, в обжалваното решение въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е изложил съображенията си по поставения въпрос за правното значение и последици на постановените от първоинстанционния съд актове в периода от постановяване на възлагателното решение до постъпването на искането за прогласяване на настъпилото му по право обезсилване.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата от 250лв., представляваща направените по делото разноски, като по съдържащото се в отговора на касационната жалба искане за излагане на мотиви, от които да става ясно какви правни последици ще настъпят за К. Г. З., имаща запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ? идеални части от имота, в случая, че при проведена публична продан трето лице закупи целия имот и стане негов собственик, настоящият състав не следва да се произнася – искането касае правата на трето, неучастващо в настоящето производство лице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №120/08.04.2019г., постановено от Първи въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№56/2019г.
ОСЪЖДА С. К. З. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Г. К. сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: