Определение №99 от 1.6.2018 по ч.пр. дело №1915/1915 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

София, 01.06.2018 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1915 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
С определение №400, постановено на 28.11.2017г. по в.ч.гр.д.№369/2017г. Апелативен съд-Бургас е оставил без уважение частната жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. против определение №1591 от 09.09.2017г., постановено по гр.д.№1067/2012г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за освобождаването на М. М. Д. и М. Д. Д. от внасянето на държавна такса.
Определението е обжалвано от М. Д. Д. и М. М. Д., с оплаквания, че е незаконно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че неправилно по делото е прието, че М. М. Д. притежава имоти и е съдружник в търговски дружества, като не са взети предвид представените от тях доказателства, че са налице промени в имотното им състояние след датата на завеждане на исковата молба по делото пред 2012г. Сочат, че твърденията им се установяват от справки от търговския регистър от 15.10.2017г., които прилагат. Поддържат, че [фирма] няма никакъв капитал, както и че М. Д. Д. няма договори за управление в посочените в определението на първоинстаницонния съд дружества и не получава възнаграждение, което е посочено в представената декларация.
Частната жалба съдържа и искане за отвод от разглеждането на делото на всички съдии във ВКС, както и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС без да е уточнено по кой от разрешените в производството въпроси се налага това. И двете искания следва да се приемат за неоснователни, доколкото по отношение на настоящия състав не съществува основание по смисъла на чл.22 ГПК и на разглеждане по настоящето дело не се поставя въпрос, обосноваващ необходимостта от отправяне на преюдициално запитване.
В представеното изложение поддържат, че с определението си Бургаският апелативен съд /погрешно посочен като Софийски апелативен съд/ се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в нарушение на материалния закон.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В производството по гр.д.№1067/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд на 19.02.2013г. е постановено определение №448, с което е отхвърлена подадена от М. М. Д. и М. Д. Д. молба за освобождаване от държавна такса, което определение е потвърдено от Апелативен съд-Бургас и е влязло в сила. След влизането на това определение в сила е подадена нова молба за освобождаване от държавна такса, която е отхвърлена от Бургаския окръжен съд с определение №981/27.04.2016г. След влизане на определението в сила с разпореждане от 06.07.2017г. първоинстанционният съд е дал указания на предявилите иска лица в едноседмичен срок да внесат определената държавна такса в размер на 958.05лв. и съобщението с указанията им е било надлежно връчено на 24.07.2017г.
На 02.08.2017г. М. М. Д. и М. Д. Д. са подали молба с вх.№11216, съдържаща искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по предявените от тях искове с твърдението, че към момента имотното им състояние се е променило с приложени декларации по чл.83, ал.2 ГПК, отразяващи промяната. С оглед липсата на каквито и да е доказателства към молбата с разпореждане №3498/03.08.2017г. първоинстанционният съд е предоставил на М. М. Д. и М. Д. Д. възможност да приложат в едноседмичен срок допълнителни доказателства за имотно и семейно състояние. Разпореждането е било надлежно връчено на 21.08.2017г., но в определения от съда срок доказателства, вкл. и посочените в декларациите решения на ТЕЛК, не са били представени и с определение от 19.09.2017г. искането за освобождаване от заплащането на държавна такса е отхвърлено по съображения, че твърдените промени в имотното състояние не се установяват, вкл. с оглед извършена служебна справка в търговския регистър, според които и към 19.09.2017г. М. Д. Д. е управител на [фирма], [фирма] /и едноличен собственик на капитала/, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], представител е на още две дружества, член е на съвета на директорите на две дружества, на управителния съвет на [фирма], съдружник е в 8 дружества и е [фирма], а М. Д. е съдружник в 14 дружества с ограничена отговорност, член на съвета на директорите в [фирма] и неограничено отговорен съдружник в [фирма].
С обжалваното определение е прието, че жалбоподателите са в състояние да заплатят определената държавна такса по делото, тъй като и двамата получават пенсии, а участието им в множество търговски дружества е също е индиция за материални възможности, като тази им търговска дейност вече е била предмет на разглеждане при влезли в сила предходни откази от освобождаване от заплащане на държавна такса, като липсват доказателства за съществени промени в материалното им положение в сравнение с предходните искания.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на изискванията на чл.83, ал.2 ГПК и трайно установената практика на съдилищата по приложението им, според която съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът преценява дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние / определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и определение №274/12.05.2015г. по ч.гр.д.№1842/2015г., ІІІ ГО на ВКС/. От охранителния характер на производство следва, че при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и разноски , са приложими общите правила за охранителните производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата. В рамките на тази преценка, съдът има право , включително и по своя инициатива да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането като например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна, служебни справки в търговския регистър, в службата по вписванията и др. /определение №173/16.04.2015г. по ч.гр.д.№866/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Във всички случаи обаче, съдът се произнася в рамките на молбата, с която е сезиран, като съобразява всички направени до момента идентични искания и постановените съдебни актове във връзка с тях /определение №295/14.08.2017г. по ч.гр.д.№2652/2017г., Трето ГО на ВКС/. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и ако въпреки дадените ? от съда изрични указания, страната не представи доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства – за наличие на причини, поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст или че има данни, че тя е регистрирана като едноличен търговец или участва като съдружник в персонално търговско дружество, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното ? имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /определение №66/12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г., Четвърто ГО на ВКС/.
В случая, доколкото се твърди, че е налице промяна в имотното състояние на предявилите иска лица, в съответствие с трайно установената съдебна практика съдът е дал указания за представяне на доказателства за установяване на причините за тази промяна, но такива не са били представени в определения от съда срок, което е обосновало и крайния извод, че не са налице предпоставки за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.
Не е налице поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в жалбата въпроси многократно са поставяни на разглеждане пред съдилищата и както вече беше отбелязано, даденото от Бургаския апелативен съд разрешение съответства на съдебната практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Както е посочено и в обжалваното определение, в тежест на предявилите иска лица е да установят твърдяната промяна в имотното си състояние и ако доказателства за това по делото не са представени, искането следва да се приеме за неоснователно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. Д. и М. Д. Д. за отвод на Трети състав на Първо ГО на ВКС от разглеждането на ч.гр.д.№1915/2018г., както и искането на М. М. Д. и М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №400, постановено на 28.11.2017г. по в.ч.гр.д.№369/2017г. от Апелативен съд-Бургас по подадената от М. М. Д. и М. Д. Д. частна касационна жалба.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top