О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2663 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 526 от 18.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 198/2018 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определение № 784 от 06.02.2018г. по гр. д. № 8719/2017 г. на Русенския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от Д. Д. Н. срещу М. И. Г. отрицателен установителен иск – че ответницата не е собственик на целия апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], бл.“Л.“, вх.А, ет.1, а само на 1/2 ид. част от него, тъй като спорната 1/2 ид.част е собственост на ищеца.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 1062 от 29.07.2016 г. по гр. д. № 8115/2015 г. на Русенския районен съд е бил отхвърлен предявеният от Д. Д. Н. срещу М. И. Г. иск за делба на същия апартамент. По това дело ищецът се е легитимирал като собственик на 1/2 ид. част от спорния апартамент с оставено в негова полза нотариално завещание № 56, т.I, рег.991 ,дело №50 от 13.03.3015 г. По настоящото дело правният интерес от предявения отрицателен установителен иск се обосновава със саморъчно завещание в полза на Д. Н. от 09.03.2015 г. за 1/2 ид. част от апартамента. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по иска за делба формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на спорната 1/2 ид. част от процесния апартамент, поради което е недопустимо този спор между същите страни и за същия имот да бъде пререшаван в нов процес. Ищецът е разполагал със саморъчното завещание още при висящността на първото дело за делба, затова възможността да се позовава на него в нов процес е преклудирана. От друга страна новото завещание отменя предходното, т.е. няма новонастъпил нов факт, който да бъде основание за нов процес.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Д. Д. Н..
Жалбоподателят поддържа, че основанията на двата иска са различни, затова вторият по време иск не се засяга от силата на пресъдено нещо на решението по иска за делба и е процесуално допустим.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. Ако един и същ завещател състави в полза на един и същ заветник саморъчно, а след това и нотариално завещание за 1/2 ид. част от конкретен имот, следва ли да се приеме, че съставеното по-късно нотариално завещание е отменило съставеното преди него саморъчно завещание, ако новите завещателни разпореждания са идентични с направените преди това и при положение, че по възражение на ответницата (съпруга на завещателя и собственик на другата 1/2 ид. част от имота, като придобит от двамата в режим на СИО) с влязло в сила решение нотариалното завещание е обявено за нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН;
2. Ако основанието на предявения от заветника иск за делба на конкретния имот е нотариално завещание, но искът е отхвърлен поради обявена нищожност на същото, следва ли да се приеме, че това влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК преклудира споровете за собствеността на имота и по-конкретно: – че е погасено правото на собственост на заветника върху завещаната му и със саморъчното завещание 1/2 ид. част от имота, или той може да го релевира чрез установителен иск, след като саморъчното завещание не е било предмет на обсъждане в делбеното производство, т.е. след като липсва третата от изискуемите съгл. чл. 298, ал.1 ГПК предпоставки за пълен идентитет между страни, искане и основание;
– че за ответницата по приключилото с отхвърляне на иска за делба дело (собственик на другата 1/2 ид. част от имота, придобита по време на брака й със завещателя в режим на СИО) е възникнало субективното материално право на собственост върху завещаната със саморъчното завещание в полза на заветника 1/2 ид.част от процесния имот, макар това завещание да не е обявено за недействително и заветникът да не се е отказал от него.
3. не представляват ли новонастъпили факти, изключващи забраната на чл.299, ал.1 ГПК, съставените след влизане в сила на решението, с което искът за делба е отхвърлен,
– констативен нотариален акт за собственост на 1/2 ид.част от процесния имот, издаден по искане на ищеца въз основа на саморъчното завещание;
– констативен нотариален акт за собственост върху целия процесен имот, издаден по искане на ответницата въз основа на качеството й на законен наследник на завещателя. Ответникът в производството М. И. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обуславящи, а представената практика на ВКС не е относима към спора по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждането и от ВКС, тъй като се касае за преграждащо определение по иск за собственост.
Първите два от поставените от жалбоподателя въпроси се свеждат до това дали ищецът е длъжен да изчерпи в един процес основанията на своя иск и дали отхвърлянето на иска на едно основание е процесуална пречка да бъде предявен на друго основание. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, затова е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос има формирана практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав. В решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1015/2011г. на ВКС, IV г. о., се приема, че при предявен положителен иск претендиращият спорното право не е длъжен да изчерпи основанията, от които го извежда, като при отхвърляне на предявения иск той може да предяви нов иск с материално право със същото съдържание, но на друго основание. Само отричащият спорното право, както при положителен, така и при отрицателен иск, е задължен да изчерпи всички свои възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи), които се основават на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Същото разбиране е застъпено и в представената от жалбоподателя практика на ВКС – решение № 2 от 03.02.2015 г. по гр.д. № 5004/2013 г. на I ГО и решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г. на I ГО, в които е прието, че само при пълно тъждество на страните и предмета на делото настъпва забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, който е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Когато искът за делба е отхвърлен на едно основание, той може да бъде предявен на друго основание, от което ищецът извежда правото си на собственост, като първото решение няма да съставлява процесуална пречка за новия процес. При това не е от решаващо значение дали основанието, на което е предявен новият иск, е настъпило преди или след основанието по втория иск. Важното е тези основания да са различни.
Обжалваното въззивно решение противоречи на тази практика на ВКС, тъй като изисква от ищеца да изчерпи в един процес всички основания на своя иск, каквото изискване не съществува. Настоящият състав приема, че правилна е цитираната практика на ВКС, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане на предявения иск. Иск за делба, основан на права, произтичащи от нотариално завещание, не е идентичен с иск за делба, основан на саморъчно завещание, макар страните и завещаната идеална част от имота да са едни и същи. Отхвърлянето на иска за делба, основан на нотариалното завещание, не е пречка за предявяване на нов иск за делба между същите страни и за същия имот, когато той е основан на саморъчно завещание. Без значение за допустимостта на втория иск е обстоятелството дали саморъчното завещание е съществувало при висящността на първия иск за делба, тъй като ищецът не е длъжен да изчерпи в един процес всички основания, от които произтича спорното право.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526 от 18.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 198/2018 г. на Русенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 526 от 18.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 198/2018 г. на Русенския окръжен съд.
Връща делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: