О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
177
София,10.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 207 от 01.06.2017 г. по в. гр. д. № 262/2017 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 65/31.01.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Великотърновски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Н. И. Н. срещу А. А. Н. евентуално съединени искове по чл.108 ЗС, вр. чл.56 ЗС – за предаване владението върху цялата двуетажна жилищна сграда с площ от 132 кв. м., състояща се на първия етаж от коридор, тоалетна, склад, изба, дневна-столова и кухненски бокс и на втория етаж – три спални, баня-тоалетна, коридор, стълбище и две тераси, построена в УПИ VI-635 от кв.59 по плана на [населено място], евентуално – предаване владението на 4/6 ид.части от описаната сграда, което да се осъществява изцяло върху помещенията на първия етаж и една стая и баня на втория етаж.
Въззивният съд е приел, че ищцата и ответницата са майка и дъщеря. Ищцата Н. Н. притежава вещното право на ползване върху 4/6 ид. части от процесната сграда, а ответницата А. Н. е собственик на цялата сграда. И двете живеят в сградата, заедно с дъщерята на ответницата и мъжа, с когото тя съжителства. Ищцата обитава една от спалните на втория етаж, като ползва кухнята и сервизните помещения. Налице са влошени отношения между страните по делото, които нямат отношение към спора за собственост. При тези данни съдът е приел от правна страна, че правото на ищцата да ползва жилищната сграда не е в пълен обем, а е ограничено до 4/6 идеални части от нея. В нотариалния акт, с който е запазено това право, не е посочено кои точно помещения ще ползва ищцата. Фактическото ползване може да се разпредели по съгласие между страните или по съдебен ред. Притежаваните от ищцата права обаче не й дават основание да иска владението върху цялата сграда. Освен това тя няма право да ползва еднолично помещенията на първия етаж, тъй като те са обслужващи и ответницата също има право да ги ползва като пълноправен собственик на 2/6 ид.части от сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Н.. Според нея от значение за изхода на правния спор са обстоятелствата, които съдът не е обсъдил – че е изпитвала страх да обитава жилището, тъй като е била подложена на непрекъснат психически тормоз от ответницата, включващ обиди, заплахи, закани, хвърляне на лично имущество и че физически не е могла да ползва имота за жилищни нужди, тъй като през по-голямата част от денонощието била при съседи, не е могла да си прави зимнина, не е имала възможност да посреща приятели и гости, като дори с другата си дъщеря трябвало да общува на улицата. Освен това както районният, така и окръжният съд отказал да допусне експертиза, която да определи кои помещения следва да се включат в правото на ползване, за да може да се осъществява ползването на имота за жилищни нужди съобразно притежаваното право върху 4/6 идеални части от жилището.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. За възможността съдът служебно да назначи експертиза, когато са нужни специални знания, каквито той няма.
2. За съдържанието на термина „упражняване на вещното право на ползване“ и дали то включва единствено живеене в недвижимия имот, по отношение на който е учредено това право.
3. За съдържанието на правото на ползване, когато то е определено в процент от цялото право на собственост върху недвижимия имот, върху който е учредено.
Във връзка с първия въпрос се сочат т.10 на ТР № 1/04.01.2004 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на IВКС, V ГО и решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III ГО; по втория въпрос – решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на II ГО и решение № 938/12.07.2007 г. по гр. д. № 692/2006 г. на ВКС, V ГО, а по третия въпрос – решение № 347/02.12.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. на ВКС, II ГО.
Ответникът в производството А. А. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Тъй като предявените искове са за вещни права върху недвижим имот, касационният контрол на въззивното решение не е ограничен от цената на иска.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за служебното допускане на експертиза не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Съдът не е сезиран с искане за разпределяне на ползването на сградата по реда на чл.32, ал.2 ЗС, а с искове по чл.108 ЗС за предаване владението на цялата процесна двуетажна сграда, евентуално – предаване владението на конкретни помещения от нея. При това положение за съда не са необходими специалните знания на вещо лице, което да определи как да бъде разпределено ползването на сградата, тъй като това разпределяне не е предмет на делото. Поставените пред съда въпроси са изцяло правни – притежаваното от ищцата вещно право на ползване върху 4/6 ид. части от сградата дава ли й основание тя да претендира от собственика предаване на владението върху цялата сграда, евентуално – върху обслужващите помещения, които служат за общо ползване. За да даде отговор на тези въпроси съдът не се нуждае от заключение на вещо лице. Посочената от жалбоподателката практика на ВКС във връзка с процесуалноправния въпрос не е относима към спора по настоящото дело и не разкрива противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са обуславящи за изхода на спора по делото и материалноправните въпроси за съдържанието на вещното право на ползване. Проблемите между страните са от лично естество и не могат да бъдат разрешени от съда чрез вещноправната защита на правото на ползване на ищцата. Притежаваното от нея право върху 4/6 ид. части от сградата не й дава основание да претендира ползването на цялата сграда, нито пък само на първия етаж, който включва единствено обслужващи и складови помещения. Посочените решения на ВКС не разкриват противоречиво разрешаван правен въпрос и не съставляват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на II ГО е постановено по спор дали е погасено вещното право на ползване поради неупражняването му в срока на погасителната давност, затова съдът е разсъждавал с какви действия може да се упражнява това право на ползване. Решение № 938/12.07.2007 г. по гр. д. № 692/2006 г. на ВКС, V ГО, разглежда възможността носителят на вещното право на ползване да може да защити това свое право с иск по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. С обжалваното въззивно решение тази възможност не е отречена принципно, а исковете по чл.108 ЗС са отхвърлени поради тяхната неоснователност. И на последно място – решение №347/02.12.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. на ВКС, II ГО, е посветено на разграничаване на правомощията на няколкото носители на вещно право на ползване на един и същ имот помежду им и в отношенията им с трети лица, включително и собственика на имота. Тези въпроси не възникват по настоящото дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 01.06.2017 г. по в. гр. д. № 262/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: