6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 17.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4167 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2280/26.06.2017г., подадена от Ц. В. К. от [населено място], [община] срещу решение №2855/23.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№177/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. В. К. против А. И. В. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен /индивидуален/ собственик на основание пълна трансформация на лично имущество в имущество, придобито по време на брака в режим на СИО, а именно на новообразуван имот №46.116 по ПНИ в местност „П.“ в землището на [населено място], [община], одобрен със заповед № ОА-44 от 19.03.2004г. на областния управител на Област Б., с площ от 900кв.м., с начин на трайно ползване „овощни насаждения“, шеста категория, при граници съгласно заповед № 1663 от 06.08.2008г.: имот №119 [община], кметство [населено място]; граници спрямо скица: имот №1.1 и имот №46.119.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, възприел е едностранчив и ограничителен подход както при анализа на многобройните писмени доказателства, така и при анализа на наведените в исковата молба и въззивната жалба доводи, акцентирайки върху тях и игнорирайки всички останали, както и че не е изложил собствени мотиви в постановения съдебен акт, а само е посочил, че препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Ответницата по касационна жалба А. И. В. не изразява становище досежно наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Ц. В. К. е предявил срещу А. И. В. иск за признаването му за изключителен собственик на придобития по време на брака на страните недвижим имот, представляващ новообразуван имот №46.116 по ПНИ в м.“П.“, землището на [населено място], [община], с твърдението, че още от 1975г. при образуването, изграждането и поддържането на процесния имот са вложени само негови лични парични и материални средства и труд, както и че имотът е изграден още преди сключването на брака без никакъв принос от страна на ответницата. Твърди, че собствеността върху имота е придобита въз основа на заповед №1633/06.08.2008г. на кмета на [община], като ищецът е внесъл 40лв. за оценка на земята но 23.06.2008г., както и сумата от 468лв. на 16.07.2008г. за заплащане на имота със свои лични извънсемейни средства /взет заем от 350лв., средства от пенсия и заплата/, закупил сам през 1986г. бунгалото в имота, сам извършил всички подобрения; влязъл като ползвател в имота през 1975г. още преди първия си брак и от пустееща, обрасла с тръни и храсти земя създал годен за живеене и селскостопанско ползване имот, като всичко е изградил и закупувал сам със свои лични средства и с помощта на приятели и роднини, докато ответницата никога не се е интересувала от този имот и няма никакъв принос в създаването, изграждането, поддържането и придобиването му.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
По реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение досежно констатациите за осъществилите се релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 15.02.1995г. и прекратен с развод с решение №5596/16.07.2015г., постановено по гр.д.№2360/2014г. по описа на РС-Благоевград, влязло в сила на 11.08.2015г.; по време на брака с н.а.№164, том V, рег.№16296, дело №901/2008г. на основание заповед №1633 от 06.08.2008г., издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр. второ ПЗР ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ за местността „П.“ Ц. К. и А. В. са признати за собственици на процесния имот, върху който през 1986г. на Ц. К. е било предоставено право на ползване на основание ПМС №76, който имот е застроен с едноетажна постройка, представляваща допустим строеж по нормите на ЗУТ.
За безспорно е прието, че Ц. К. е платил 40лв. за оценката на земята с вн.бележка от 23.06.2008г. и 468лв. по сметка на [община] с пл.нареждане от 16.07.2008г. Прието е, че А. В. е плащала данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, разноски за присъединяването и откриването на партида на монофазен електромер, както и че действителните отношения между страните относно застрояването и извършването на подобренията в имота се установяват от показанията на св.Б., Р. и Т..
Прието е, че исковата претенция се основава на вложени от Ц. К. лични парични средства за закупуване на процесния имот, като сключване на договор за заем с М.Р., чрез който да е получил сумата от 350лв. не е доказано по убедителен начин, тъй като представената по делото декларация от М. Ю. Р. от 04.11.2014г., в която същата е декларирала, че през месец юни 2008г. е дала в заем пари на Ц. К., тъй като тези пари му били спешно необходими за оценка и закупуване на земеделска земя в м.“П.“, имот №46.116 не съдържа съществените елементи на договор за заем. Изложени са също така съображения, че дори въпросният договор да се счете за факт, т.е. за доказан, то получените в заем средства не представляват лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК понеже по силата на чл.32, ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК-отм./ съпрузите отговарят солидарно не само за поетите от двамата задължения, но и за поетите от единия от тях, щом са за задоволяване нуждите на семейството, а в случая е прието, че писмените доказателства и свидетелските показания категорично сочат, че процесният имот е служел за задоволяване нуждите на семейството. Поради това и предвид отсъствието на доказателства, опровергаващи семейната нужда, за която са разходвани получените в заем средства, както и предвид доктрината и константната съдебна практика, съдът е приел, че поетото от К. парично задължение към Р. обвързва и А. В. във връзка с което възниква пасивна солидарна отговорност между съпрузите, поради което липсва основание да се приеме, че заетите от К. 350лв. представляват лично имущество, чието влагане в покупката на недвижим имот да доведе до исканото преобразуване по смисъла на чл.23 СК.
Изложени са и съображения, че липсват доказателства за погасяването на заемното задължение, респ. за произхода на средствата, с които е извършено, което според въззивния съд допълнително препятства положителния извод за вложени лични средства при придобиването.
Прието е, че не е установено и остатъкът от цената на имота /разликата от 350лв. до пълната цена от 468лв./ също да са лично имущество на К., доколкото твърденията, че са от пенсия и заплата не са достатъчни, още повече, че събраните доказателства, вкл. свидетелските показания сочат за влагани от А. В. средства, труд и работа в домакинството, които допълнително опровергават тезата на ищеца.
Изложени са и съображения, че някои от поддържаните като „вложени средства“ всъщност имат характера на подобрения, които водят до последици, различни от претендираните, с оглед на което и част от свидетелските показания са приети за неотносими, особено като се има предвид, че предмет на иска е поземления имот, а не постройките и насажденията, за които предимно се свидетелства.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на разпоредбите на СК, а именно, че доколкото законовата презумпция за съвместен принос е оборима, в тежест на бившия съпруг, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко / решение № 581/ 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во отд.; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., Първо ГО на ВКС/. По установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота/ решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС, ГК, II-ро отд./. Трайна и непротиворечива е и практиката на ВКС по въпроса, че при установен режим на съпружеска имуществена общност за поетите по врече на брака задължения за удовлетворяване нуждите на семейството двамата съпрузи отговарят солидарно, поради което и заплащането на цената на придобит по време на брака недвижим имот със средства, получени от единия съпруг по договор за заем, сключен с трето лице, няма за последица придобиването на имота в индивидуална собственост, а напротив удостоверява придобиване на правата от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. В този смисъл и посоченото от въззивния съд решение №293/19.11.2013г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№3267/2013г.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че придобития по време на брака по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ имот, който е бил предоставен за ползване само на единия съпруг и е бил застроен с вилна сграда, придобива статут на съпружеска имуществена общност. В този смисъл решение №20/04.04.2016г. по гр.д.№3535/2015г., Второ ГО на ВКС, в което е прието, че когато фактическият състав на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ приключи по време на брака, то имотът ще има статут на съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването е възмездно.
Следва да се отбележи също така, че начинът по който въззивният съд е изложил съображенията си досежно установената по делото фактическа обстановка, както и начинът по който е извършил анализ на събраните по делото доказателства и е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи, оплаквания и възражения, съответства на установените в практиката на ВКС изисквания. Действително тричленните състави на ВКС последователно приемат, че само извършеното по реда на чл.272 ГПК препращане към мотивите на първоинстанционното решение не е достатъчно, тъй като въззивният съд е длъжен да обсъди както събраните по делото доказателства, така и да прецени основателността на предявения иск, но само в очертаните от въззивната жалба предели, т.е. само доколкото във възизвната жалба се съдържат оплаквания, касаещи начина на обсъждане на доказателствата от първоинстанционния съд и само по доводите и възраженията в тази жалба. В този смисъл ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №123/28.05.2014г. по гр.д.№7750/2013г., І ГО на ВКС, в което е прието, че по реда на чл.272 ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма само ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения / в рамките на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания/ и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и възражения и във въззивната жалба се съдържа оплакване в този смисъл, въззивният съд е длъжен да изложи на първо място съображенията си за тяхната релевантност, като в тази хипотеза може да извърши препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако споделя извода му за неотносимост на поддържаните и пред въззивната инстанция доводи и възражения. Ако приеме, че становището на първоинстанционния съд за неотносимост на поддържаните от въззивника доводи и възражения е неправилно, въззивният съд е длъжен да изложи съображенията си и по тяхната основателност.
В настоящия случай извършената от въззивния съд преценка на основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи и оплаквания съответства на така установените от съдебната практика правила.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси съответства на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.23 СК и §4к ПЗР ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2855/23.05.2017г. по в.гр.д.№177/2017г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: