9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 27.11.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2314 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№36417/18.03.2019г., подадена от адв.С. М. като пълномощник и процесуален представител на Г. С. С. и Л. К. С. и по касационна жалба с вх.№48086/09.04.2019г., подадена от И. С. С., срещу решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№13075/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което
-е допуснато извършването на съдебна делба между И. С. С. и Л. К. С. на апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и други сервизни помещения, застроен на 86.55кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………. по одобрени КККР със заповед №РД-18-48/12.10.2011г., при дялове 1/6 идеална част за И. С. С. и 5/6 идеални части за Л. К. С., като по отношение на Г. С. С. искът за делба на този имот е отхвърлен поради настъпило в хода на производството в първата фаза на делбата правоприемство в полза на Л. К. С. по силата на договор за дарение от 18.12.2017г., обективиран в н.а.№…./2017г.
-Л. К. С. е осъдена да заплаща на И. С. С. сумата от 95.83лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съобразно дела му в съсобствеността, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата или до изменение или отмяна на решението
-допуснато е извършването на съдебна делба между И. С. С. и Г. С. С. на ПИ с идентификатор ……… и ПИ с идентификатор……………, и двата имота находящи се в землището на [населено място], [община], при дялове ? идеална част за И. С. С. и ? идеална част за Г. С. С..
Г. С. С. и Л. К. С. обжалват решението на въззивния съд в частта, с която се потвърждава допускането до делба на процесния апартамент, както и относно определеното обезщетение, което Л. К. С. следва да заплаща на И. С. С., като в изложението към подадената от тях касационна жалба поддържат, че са налице предпоставки за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпросите:
1.Кои са необходимите предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност;
2.Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно, да изложи мотиви за това.
Поддържат също така, че основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице с оглед произнасянето на въззивния съд по въпроса с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и отблъсне владението на другия съсобственик. Считат, че доколкото самият ищец в исковата молба прави признания, че от 2002г., когато е възникнала съсобствеността, едва през 2016г. е поискал от тях да му заплатят неговата идеална част, т.е. близо 14 години нито се е интересувал от своята съсобственост, нито е полагал грижи за нея, ремонти, заплащане на такси за общи части, което е потвърдено и от събраните гласни доказателства по делото, както и доколкото владението, своенето, поддържането на апартамента с грижата на добрия стопанин се е осъществявало единствено от тях, то те са придобили правото на собственост и апартаментът следва да бъде изваден от делбената маса.
И. С. С. обжалва решението на въззивния съд в частта, с която апартаментът е допуснат до делба само между него и съделителката Л. К. С., като в изложението към касационната жалба поддържа, че е налице основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, които определя като имащи значение за изхода на спора и въз основа на които въззивният съд е формирал правните си изводи:
1.Следва ли съдът да разгледа нищожност на основно по делото доказателство, независимо кога е сезиран с това;
2.При наличие на предявени евентуално съединени искове, лицето, което не е страна по главния иск, но е задължителен необходим другар по евентуалния, явява ли се трето лице в главния иск според чл.226 ГПК и във вр. с ТР №3 от 2013г., т.3 на ОСГК на ВКС и в този смисъл може ли да се променят квотите в съсобствеността след вписване на исковата молба, когато задължителният другар не е страна по главния иск.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК И. С. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в касационната жалба на Г. С. С. и Л. К. С. въпроси по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Г. С. С. и Л. К. С. изразяват становище само по основателността на подадената от И. С. С. касационна жалба, но не и досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски за подаване на отговор.
Касационната жалба на И. С. С. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Подадената от Л. К. С. и Г. С. С. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което Л. К. С. е осъдена да заплаща на И. С. С. сумата от 95.83лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съобразно дела му в съсобствеността, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата или до изменение или отмяна на решението, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в тази част актът на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
Както е прието в т.6 от ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определението, с което в делбено производство съдът по искане на някоя от съделителите постановява кои от тях от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването, не подлежат на касационно обжалване, когато за първи път са постановени от първоинстанциония съд. ВКС се произнася по жалби срещу тези актове само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В този смисъл последващата приемането на това тълкувателно решение практика на ВКС е трайна и непротиворечива.
В останалата си част подадената от Л. К. С. касационна жалба е процесуално допустима.
Подадената от Г. С. С. касационна жалба е недопустима и в частта, с която същият обжалва решението на въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта по допускането до делба на апартамента, находящ се в [населено място], тъй като касаторът не претендира признаване на негови собствени права чрез обжалване на въззивното решение. Жалбата съдържа единствено искане искът за делба на апартамента да бъде отхвърлен с твърдението, че правото на собственост е придобито по давност от него и от съделителката Л. К. С., както и че към настоящия момент правото на собственост принадлежи единствено на съделителката Л. К. С., на която Г. С. С. е прехвърлил своя дял в хода на делбеното производство.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от И. С. С. и по подадената от Л. К. С. касационна жалба съображенията са следните:
И. С. С. е предявил срещу Л. К. С. и Г. С. С. иск за делба на апартамент в [населено място] с твърдението, че притежава 1/6 идеална част от този имот като наследник на С. Г. С.. Поддържа, че Л. К. С. притежава 4/6 идеални части от апартамента, а Г. С. С. – 1/6 идеална част, както и че апартаментът се ползва от съделителите Л. К. С. и Г. С. С. като постоянно жилище, докато той е лишен от собственическите си права за ползване и владеене вече 14 години. Предявил е и иск за делба на два поземлени имота по КККР на [населено място] с твърдението, че тези два имота са съсобствени между него и съделителя Г. С. С. при равни квоти.
В подадения отговор на исковата молба съделителите Г. С. С. и Л. К. С. са оспорили иска за делба на апартамента с твърдението, че са придобили правото на собственост върху този имот по давност, като са владяли целия имот от 2002г. до предявяването на иска за делба. В проведеното на 07.02.2018г. открито съдебно заседание по делото представят н.а.№……….., том …., рег.№………., дело №………./2017г., обективиращ сключен на 18.12.2017г. договор, с който Г. С. С. дарява на Л. К. С. собствената си 1/6 идеална част от апартамента, като поддържат, че след сключването на този договор Л. К. С. се легитимира като едноличен собственик на този недвижим имот.
В обжалваното решение е прието за установено от представените по делото писмени доказателства, че процесният апартамент е придобит от наследодателя С. С. и съделителката Л. С. в режим на съпружеска имуществена общност, като с откриване на наследството на С. С. съделителите се легитимират като съсобственици при квоти 4/6 ид.части за Л. С. /в резултат на прекратената СИО и по наследство/ и по 1/6 ид.част по наследство за И. С. и Г. С..
Взето е предвид, че в хода на процеса съделителят Г. С. се е разпоредил със своята наследствена част от имота в полза на съделителката Л. С. чрез договор за дарение от 18.12.2017г., като при представянето на договора същият не е бил оспорен от съделителя И. С. и в проведеното открито съдебно заседание не са направени възражения по обективираната в нотариалния акт сделка. Посочено е, че едва в писмената защита пред първоинстанционния съд процесуалният представител на съделителя И. С., който не е присъствал в откритото съдебно заседание, в което документът е бил представен, е заявил, че договорът за дарение е нищожен като привиден с доводи, че е житейски необосновано син да дари на родител, лишавайки собствените си наследници от придобитата собственост. Прието е, че наведените едва в писмената защита възражения относно действителността на договора за дарение не следва да бъдат взети предвид като несвоевременно заявени. Изложени са също така и съображения, че тези възражения са и неоснователни, доколкото по делото не са наведени доводи, обуславящи недействителността на договора за дарение по смисъла на чл.26, ал.2, предл. последно вр. чл.17, ал.1 ЗЗД, както и че по реда на чл.212 ГПК инцидентен установителен иск за недействителността на този договор не е бил предявяван.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения не е налице поддържаното от касатора И. С. основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали съдът следва да разгледа доводите за нищожност на основно по делото доказателство, независимо кога е сезиран за това – в обжалваното решение въззивният съд е изложил съображенията си и по основателността на възражението на договора за дарение, приемайки ги за неоснователни.
Прието е, че делбата на апартамента следва да бъде допусната между съделителите И. С. и Л. С. при отчитане на извършеното с договора за дарение разпореждане с права в хода на делбеното производство. Изложени са съображения, че даденото с ТР №3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС разрешение по приложението на чл.226 ГПК се отнася само до случаите, когато приобретателят на спорното право е трето за съсобствеността лице, респективно не участва в производството по съдебна делба, докато в настоящия случай с част от спорното право се е разпоредил сънаследник в полза на друг сънаследник, който участва в производството, т.е. има качеството на главна страна в процеса и от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота следва да бъдат зачетени.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл.226 ГПК намира приложение само в хипотеза, при която разпореждането с правата в съсобствеността е извършено в хода на делбеното производство в полза на лице, което не участва като главна страна в процеса. Даденото в т.3 на ТР №3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС разрешение по приложението на чл.226 ГПК в делбеното производство е относимо само към случаите, в които съделител се е разпоредил с притежаваната идеална част от съсобствения имот в хода на делбеното производство в полза на трето лице, което към момента на извършване на разпореждането не участва в делбата. Само по отношение на такова лице ОСГК на ВКС приема, че може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на производството. Или както е прието в т.1 на ППВС № 4/30.10.1964 г., макар делбата да е особено исково производство, не съществува основание разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./, респ. чл.226 от действащия ГПК да не се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността лице.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на съделителите Г. С. и Л. С. за придобиване по давност на идеалните части от апартамента, които И. С. е притежавал по наследство. Изложени са съображения, че в случаите, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита оборена. Посочено е, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, т.е. дори и при наследствено правоприемство, е възможно този съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил подобни действия спрямо ищеца. Взето е предвид, че в настоящия случай се твърди само, че съделителят И. С. не се е интересувал от имота, нито е полагал грижи за него, като имотът е бил използван само от съделителите Г. С. и Л. С., които са го стопанисвали и извършвал подобрения в него, но е прието, че личното ползване на имота и стопанисването му от един от сънаследниците не обективира намерение за владение на имота за себе си спрямо другите сънаследници, като в случая от събраните гласни доказателства се установява, че достъпът до имота по отношение на съделителя И. С. не е бил и ограничаван по никакъв начин от другите двама съделители.
Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници съответстват изцяло на задължителната практика на ВКС – ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, т.е. в хипотеза, при която основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, както при наследяването като общо правоприемство, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. И доколкото основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
Изводите на въззивния съд съответстват и на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по отношение на придобивната давност в отношенията между сънаследници в различните, разглеждани хипотези, според която когато наследственият имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите части и държател на частите на другите сънаследници. Ако иска да ги придобие по давност той трябва да отблъсне владението на другите наследници като манифестира с действията си, че владее тези части за себе си. Демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, само когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота / решение №214/28.10.2015г. по гр.д.№1919/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №174/02.12.2015г. по гр.д.№1744/2015г., Първо ГО на ВКС; решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г., Второ ГО на ВКС; решение №15/03.04.2019г. по гр.д.№942/2018г., Второ ГО на ВКС/. В настоящия случай обаче, доколкото съделителите Л. С. и Г. С. са знаели, че и съделителят И. С. притежава придобити по наследство права върху съсобствения апартамент и са имали информация за неговото местожителство, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че приложение следва да намери установеното в отношенията между сънаследници общо правило, а не изключенията, при които установената в чл.69 ЗС презумпция следва да се приеме за оборена. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора Л. К. С. основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението към касационната ? жалба въпроси.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора И. С. въпрос дали при наличието на предявени евентуално съединени искове, лицето, което не е страна по главния иск, но е задължителен необходим другар по евентуалния, се явява трето лице в главния иск по чл.226 ГПК и може ли да се променят квотите в съсобствеността след вписване на исковата молба, когато задължителният другар не е страна по главния иск. В настоящия случай не е налице хипотеза на искове, предявени при условията на евентуалност – съдът е сезиран с два иска за делба – иск за делба на апартамент и иск за делба на земеделски земи, като и двата иска за заявени като главни и именно при такова съединяване въззивният съд се е произнесъл. Изразеното от предявилия иска за делба съсобственик становище за начина, по който делбата следва да бъде извършена, не се отразява на вида на съединяването на претенциите за подялба на съсобственото имущество, тъй като касае фазата по извършване на делбата и по него съдът ще се произнесе само ако делбата бъде допусната и то при съобразяване на обстоятелството между кои лица съдът е приел, че имотът е съсобствен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от съделителя Г. С. С. касационна жалба както в частта срещу решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№13075/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между И. С. С. и Л. К. С. на апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] така и в частта срещу решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на СГС по в.гр.д.№13075/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Л. К. С. е осъдена да заплаща на И. С. С. сумата от 95.83лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съобразно дела му в съсобствеността, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата или до изменение или отмяна на решението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от съделителката Л. К. С. касационна жалба срещу решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на СГС по в.гр.д.№13075/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Л. К. С. е осъдена да заплаща на И. С. С. сумата от 95.83лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствения апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съобразно дела му в съсобствеността, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата или до изменение или отмяна на решението.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на СГС по в.гр.д.№13075/2018г. по подадената от Л. К. С. касационна жалба в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между И. С. С. и Л. К. С. на апартамент №96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение №1088/14.02.2019г., постановено от IV-Г състав на ГО на СГС по в.гр.д.№13075/2018г. по подадената от И. С. С. касационна жалба.
В частта, с която подадената от Л. К. С. и Г. С. С. касационна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: