1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 17.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3053 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 372 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 4548/2017г. на Върховния касационен съд, II-ро г.о., е оставена без разглеждане касационна жалба на М. Г. П. вх. №3557 от 27.09.2017 г., подадена по пощата на 25.09.2017 г., против решение № 3783/12.97.2017 г. по гр. д. № 37/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280, ал.2 /сега чл.280, ал.3/ ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр.50/2015 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, образувани по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС. Неправилното указание на въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване, не може да преодолее законовата забрана за това.
Частна жалба срещу това определение е подадена от М. Г. П.. Тя счита, че ограничението за касационно обжалване на въззивните решения по чл.32, ал.2 ЗС е въведено при изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ бр. 86/2017 г. Счита, че преходната разпоредба на § 74 ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ не се прилага спрямо недопустими решения, както и срещу очевидно неправилни решения, каквото е въззивното решение по настоящото дело.
Ответникът в производството Г. Н. Бозов оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилна е фактическата констатация на предходния състав на ВКС, че касационната жалба на М. Г. П. срещу въззивното решение № 3783/12.97.2017 г. по гр. д. № 37/2017 г. на Благоевградския окръжен съд е подадена на 11.07.2017 г. Към този момент действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК съдържа забрана за касационно обжалване решенията по въззивни дела, образувани по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС. Забраната е въведена с изменението на чл.280, ал.2 ГПК /сега чл.280, ал.3 ГПК/, извършено с ДВ бр. 50/2015 г. Затова преходната разпоредба на § 74 ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г., на която се позовава жалбоподателката, е неотносима към настоящото дело. По-същественото обаче е това, че въведената през 2015 г. забрана за касационно обжалване на въззивните решенията по чл.32, ал.2 ЗС се отнася за всички решения – правилни и неправилни, допустими и недопустими. Тези решения влизат в сила и ВКС не може да извърши преценка дали те страдат от някакъв порок или не. Затова правилно предходният тричленен състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената касационна жалба срещу такова въззивно решение по чл.32, ал.2 ЗС и е прекратил образуваното касационно производство по тази жалба. Това определение следва да бъде потвърдено от настоящия състав.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 372 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 4548/2017г. на Върховния касационен съд, II-ро г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: