1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 27.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4282 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11834/04.07.2017г., подадена от С. С. П., Й. И. П. и П. С. П., тримата от [населено място], срещу решение №1250/01.06.2017г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д.№775/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. С. П., Й. И. П. и П. С. П., че С. Д. Г., Д. Д. Г., К. Д. П., М. Д. Г., И. Б. Г. /последните трима конституирани в правата на починалия в хода на процеса Б. Я. Г./, П. Я. Г. и А. И. Г. са собственици по силата на наследствено правоприемство от Д. П. Д. на недвижим имот, представляващ УПИ IX-126 с площ от 330кв.м., находящ се в кв.227 по плана на София, район О., [улица], заедно с построената в североизточната му част масивна триетажна сграда и същите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението на имота.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че в противоречие с решение №135 от 06.07.2011г. по гр.д.№1482/2010г. на Второ ГО на ВКС и ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса как следва да се броят сроковете по чл.30 ЗН при наличие на нарушаване на запазената част и би ли могло да се направи извод за по-благоприятно третиране на заветниците, както и по въпроса могат ли наследниците по съребрена линия да предявят иск за възстановяване на запазената част от наследството срещу заветник. Поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК / в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпрос при явно нарушаване на запазената част от наследството от страна на самия наследодател, налице ли е правна възможност на наследника по закон да поиска отмяната на разпоредбите, с които е ощетен.
Ответниците по касационна жалба не са изразили становище досежно наличето на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Д. Г., Д. Д. Г., К. Д. П., М. Д. Г., И. Б. Г. /последните трима конституирани в правата на починалия в хода на процеса Б. Я. Г./, П. Я. Г. и А. И. Г. предявили срещу С. С. П., Й. И. П. и П. С. П. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от Д. П. Д. и предаване владението върху недвижим имот, представляващ УПИ IX-126 с площ от 330кв.м., находящ се в кв.227 по плана на София, район О., [улица], заедно с построената в североизточната му част масивна триетажна сграда и същите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението на имота.
С. С. П., Й. И. П. и П. С. П. са оспорили така предявения иск с твърдението, че С. С. П. е пълноправен собственик на процесния имот на основание саморъчно завещание от 20.12.2007г., направено в негова полза от Д. П. Д., обявено на 08.07.2008г. като са представили завещанието с подадения по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд, предявилите иска лица са оспорили представеното саморъчно завещание с твърдението, че е недействително по смисъла на чл.25 ЗН, тъй като не е съставено ръкописно и не е подписано от наследодателя.
С обжалваното решение е прието, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е основателен.
Прието е, че към момента на смъртта си наследодателят Д. П. Д., починал на 14.02.2008г., е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот като придобито по наследствено правоприемство в качеството му на наследник по закон на П. Д. и Е. Д., като предявилите иска лица са негови законни наследници по съребрена линия от пета степен, а именно: С. Г., Д. Г. и К. П. са низходящи на Д. Г. /син на сестрата на бащата на наследодателя/, а А. Г., Б. Г. и П. Г. са низходящи на Г. и Я. Г. /синове на сестрата на бащата на наследодателя/.
Въз основа на изслушаната по делото СПЕ е прието за установено, че ръкописният текст, съдържащ се в саморъчното завещание от 20.12.2007г., с което Д. П. Д. се разпорежда с цялото си имущество в полза на С. С. П., не е изпълнен от лицето, което се сочи за негов автор – наследодателя Д. П. Д., както и че подписът, положен под това писмено волеизявление, не изхожда от него. С оглед на това е прието, че документът е неистински, в частност неавтентичен, както и че доколкото завещанието не е съставено саморъчно и не е подписано от лицето, което се сочи за негов автор /Д. П. Д./, то е нищожно на основание чл.42, буква „б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1 ЗН и не поражда твърдените от С. С. П. правни последици.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че собственици на имота са С. Г., Д. Г., К. П., А. Г., Б. Г. и П. Г., доколкото същите са наследници по закон по съребрена линия от пета степен на наследодателя Д. П. Д. и са придобили по наследствено правоприемство всички имуществени субективни права, включени в откритото наследство на техния наследодател на основание чл.8, ал.4 ЗН.
Обстоятелството, че предявилите иска лица са наследници по съребрена линия и съответно нямат право на запазена част от наследството, какъвто е основният правен довод на ответниците по предявения иск, въззивният съд е приел за ирелевантно. Изложени са съображения, че правен спор относно факта дали наследниците притежават потестативното право на възстановяване на запазена част от открито наследство, накърнена чрез безвъзмезден акт на наследодателя /завещание или дарение/ възниква само когато безвъзмездната разпоредителна сделка е действителна, т.е. когато чрез нея се намалява наследствената маса с отчуждаването на имуществени права извън уредената в закона разполагаема част от наследството. Когато обаче дарственото или завещателното разпореждане на наследодателя е недействително, както в настоящия случай, въззивният съд е приел, че то не би накърнило запазената част на необходимите наследници по чл.29 ЗН и преобразуващото право на възстановяване на запазената им част от наследството не би възникнало.
Така изложените от въззивния съд съображения за естеството на релевантното за настоящия спор възражение за недействителност на представеното по делото саморъчно завещание и за обусловеността на потестативното право на възстановяване на запазената част от наследството от наличието на действителна сделка на безвъзмездно разпореждане от наследодателя с притежаваното от него имущество, съответстват на трайно установената и непротиворечива съдебна практика. Непротиворечиво в практиката на съдилищата се приема, че завещателно разпореждане, за което се поддържа, че е саморъчно, но е установено, че не е написано и подписано от лицето, сочено като негов автор, е недействително и не поражда предвидените в чл.16, респ. чл.19 ЗН правни последици, поради което обективно същото не би могло да накърни и отрече правата на наследниците по закон. Непротиворечиво също така се приема, че оспорването на завещанието като неавтентично по естеството си се различава от оспорването му като накърняващо запазената част от наследството, както и че право на оспорване на завещанието като неавтентично, т.е. несъответстващо на изискванията на чл.25, ал.1, ЗН, принадлежи на призованите към наследяване, независимо дали същите имат права и по чл.28 ЗН, т.е. независимо дали са наследници от първи и втори или от трети и четвърти ред.
Сочените от касаторите решение №135 от 06.07.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1482/2010г. от тричленен състав на Второ ГО на ВКС и ТР №3/2013г. по тъкл.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси, тъй като съдържа съображения досежно установеното в чл.30, ал.2 ЗН изискване за приемане наследството по опис, както и досежно начина на провеждане на производството по чл.61 ЗН, които разпоредби в настоящия случая не намират приложение.
Ирелевантен е и въпросът за срока, в който може да бъде направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, доколкото, както вече беше отбелязано по-горе, в настоящия случай с подобно искане съдът не е бил сезиран.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1250/01.06.2017г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д.№775/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: