5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1878 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2667 от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 718/2018 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решението от 23.05.2017 г. по гр. д. № 998/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 с-в, с което е бил уважен предявеният отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД, че ответниците И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., Л. И. С., И. Г. С., Л. Г. С., С. Ф. Г. и Д. Г. Д. не са собственици на имот с площ от 1560 кв. м., представляващ част от ПИ № …., включен в УПИ …., съгласно плана за регулация на местност „Г.“, кв…., [населено място], утвърден с решение № 23 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС, представляващ част от бивш имот …. по кадастралния план от 1957 г., който имот е заснет с идентификатор …. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Решението е постановено при участието на И. С. Д. – трето лице помагач на страната на „Софийски имоти“ ЕАД.
Спорът по делото е породен от обстоятелството, че процесният имот е бил апортиран през 2001 г. в капитала на ищцовото дружество с решение на Столичния общински съвет, а впоследствие с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по гр. д. № 27794/2007 г. на СРС, 38 с-в, и решение № 185/05.04.2008 г. на ОСЗГ Панчарево, имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници на К. А. М..
Въззивният съд е приел, че правният интерес на „Софийски имоти“ ЕАД от предявяване на отрицателния установителен иск произтича от твърденията в исковата молба, че дружеството е собственик на имота по силата на апортната вноска в капитала му през 2001 г. и последващото възстановяване на собствеността върху същия имот на ответниците през 2008 г. Доколкото ищецът твърди за себе си право на собственост върху спорния имот, като иска да отрече правата на ответниците, доказването на правата на ищеца е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация – т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и свързаната с него практика на ВКС – определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ВКС, II г. о.; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о. и решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015г., II г. о.
По съществото на спора е прието, че собственик на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД е Столична община. Още през 2001 г. терен, който включва спорните 1560 кв.м., е бил апортиран в капитала на това дружество с решение на Столичния общински съвет, като апортът е вписан в търговския регистър на 17.10.2001 г. с решение на Софийски градски съд и по този начин е настъпило вещноправното действие на прехвърляне на собствеността върху имота, съгласно чл.74, ал.4 ТЗ. Без значение за изхода на делото е оспорването на акта за общинска собственост от 1999 г., който не създава права, но се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на отразените в него факти, тъй като ищецът основава правото си на собственост на апорта. През 2006 г. е открита процедура за приватизация на „Софийски имоти“ ЕАД, затова е била налице пречката на § 11 ЗПСПК за реално възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ със съдебното решение от 2008 г. по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и последващото решение № 185/05.04.2008 г. на ОСЗГ Панчарево. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ обвързват само страните /жалбоподател и административен орган/, но не и третите лица с противопоставими материални права. Решението на съда по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ няма конститутивно действие, а такова действие има само последващото решение на административния орган – ОСЗ /ПК, ОСЗГ/. При възникналата конкуренция на права преценката за това на кого принадлежи собствеността следва да се извърши в съдебния исков процес. ЗСПЗЗ не предвижда безусловно възстановяване на правата на бившите собственици. Предвидени са и изключения, в които бившите собственици се обезщетяват. Изключение от правилото за реално връщане на отнетите земеделски земи се съдържат в § 11 от ДР на ЗПСПК и § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Конститутивният ефект на решението на ОСЗГ от 2008 г. не може да бъде зачетен, тъй като към момента на постановяването му имотът е бил включен в капитала на дружество с повече от 50 % общинско участие.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците по предявения иск И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., Л. И. С., И. Г. С., Л. Г. С., С. Ф. Г. и Д. Г. Д..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалните правила и чл.12 ГПК съдът не обсъдил направените в жалбата доводи, че процесният имот не е станал общинска собственост на посочените в АОС основания по чл.2, ал.1, т.5 и чл.2, ал.2, т.5 ЗОбС, тъй като към 1999 г. не е представлявал местен път, улица, площад, обществен паркинг или зелена площ, а също не е бил и без собственик, който не може да бъде установен. Неправилен бил и изводът на съда, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не могат да се противопоставят на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД, тъй като той не е участвал в производството по това дело. Не е съобразено обстоятелството, че след като в административното производство е участвала поземлената комисия, постановеното решение обвързва общината, която е собственик на 100% от капитала на ищцовото дружество. Неправилен бил и изводът на съда, че е налице пречката на § 11 ДР на ЗПСПК за възстановяване на собствеността върху спорния имот – след като имотът не е бил собственост на Столична община, той не би могъл реално да бъде апортиран в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. И на последно място – не било обсъдено възражението, че липсва идентичност по площ, съседи и месторазположение на имота, посочен в исковата молба и имота, описан в АОС № 624/1999 г.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли въззивният съд да упражни косвен съдебен контрол върху предпоставките за възстановяване на собствеността, когато правото на възстановяване на собствеността е признато в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, в което участва ПК, при положение, че постановеното в това производство съдебно решение е противопоставимо и обвързва както държавата, така и общината по отношение на предпоставките за възстановяване на собствеността;
2.Следва ли съдът при обосноваване на правото на собственост на дружеството на апортна вноска да изследва въпроса собственик ли е лицето, апортирало имота в търговско дружество;
3.Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 331 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 330/2009 г. на ВКС, II-ро г.о., а по третия – с т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. 3792/2008 г. на ВКС, II-ро г.о.
Жалбоподателите поддържат и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, като го свързват с извода на въззивния съд, че за спора е ирелевантно оспорването на придобивното основание на общината, посочено в съставения АОС от 1999 г. Очевидно неправилен бил изводът, че „Софийски имоти“ ЕАД е станало собственик на процесния имот въз основа на апортна вноска от Столична община, при положение, че по делото не е установен придобивен способ, въз основа на който Столична община да е станала собственик на имота.
В изложението към жалбата липсва обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството „Софийски имоти“ ЕАД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ? до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което касационният контрол е допустим без оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по втория въпрос, за проверка правилността на извода на въззивния съд, че е без значение за изхода на делото оспорването на съставения от Столична община акт за общинска собственост, тъй като ищецът „Софийски имоти“ ЕАД основава правото си на собственост на извършения апорт на процесния имот в неговия капитал.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2667 от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 718/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1313,50 лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: