10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 20.02.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3392 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6523/19.07.2019г., подадена от Р. К. З. в качеството ? на законен представител на малолетния Я. Г. З., чрез процесуалния представител адв.Ч. Ч. от АК-П., срещу решение №220/13.06.2019г., постановено от III въззивен състав на на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№243/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Я. Г. З. чрез неговия законен представител Р. К. З. срещу М. Д. К. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на ивица от 161кв.м., разположена по протежение на граничната линия в югоизточната част на ПИ с идентификатор ……. по КК на [населено място] и ивица от 144кв.м., разположена по протежение на граничната линия в североизточната част на ПИ с идентификатор ……… по КК на [населено място], както и предявените от Я. Г. З. срещу М. Д. К. искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване на телена ограда, разположена в югоизточната част на имот с идентификатор ………… и в североизточната част на имот с идентификатор ………… и на разположените н североизточната част на имот с идентификатор ……….. едноетажна паянтова стопанска сграда с площ 22кв.м., навес-барбекю с площ 8 кв.м. сондажен кладенец и два броя стълбове от въздушен електропровод, разположени на източната и югозападната част на този имот.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касацонно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1.Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът длъжен ли е да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните? Той длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Трябва ли да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, в частност ревандикационен иск, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи ли по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения /противоречие с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №609/15.01.2009г. по т.д.№323/2008г. на Първо ТО на ВКС; решение №215/22.12.2015г. по гр.д.№6209/2014г. на Първо ГО на ВКС/. Според касатора, след като той в качеството си на ищец, е установил своята материално-правна легитимация, а ответникът е направил правоизключващи възражения, че основанието му за държане на процесните реални части е трансформираното му право на собственост по силата на §4 ЗСПЗЗ, като възражението му за изтекла придобивна давност е алтернативно, неправилно въззивният съд е приел, че за ответника и за съда не съществува задължение да изследва въпросите, относими към надлежно проведеното производство по §4а ЗСПЗЗ. Счита, че в настоящия случай с оглед данните по делото фактическият състав на §4а, ал.5 ЗСПЗЗ не е осъществен, тъй като по делото е установено категорично, че за процесната територия няма изработен и действащ план на новообразуваните имоти по реда на §4к ЗСПЗЗ.
2.Необсъждането на част от свидетелските показания и от друга страна неточното интерпретиране на други, довело ли е до неправилни изводи? С оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалният закон?/противоречие с решение №226/29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на Първо ГО на ВКС/. Позовава се на необсъждане на показанията на св.Д., като счита също така, че показанията на доведените от ответника свидетели не установяват ответникът да е оспорвал владението на праводателите на ищеца.
3.Към 1995г. твърденият от ответника имот по §4 ПЗР ЗСПЗЗ имал ли е характер на самостоятелен обект, по отношение на който да може да се осъществява фактическо владение? При положение, че ответникът твърди придобиване на имота по давност, по делото следва ли да бъде установено, че той не е изключен от гражданския оборот, т.е. липсва забрана да бъде предмет на придобиване по давност? /противоречие с решение №32/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №303/14.01.2014г. по гр.д.№5179/2013г. на Първо ГО на ВКС/. Навежда доводи, че съдът не е взел предвид, че ответникът претендира придобиване по давност на право на собственост върху имот, който попада в едната си част в имот с идентификатор ………., собственост на държавата чрез МЗГ-ДЛ-П., а в другата си част в имот с идентификатор ……….., собственост на [община], за които съществува забрана за придобиване по давност, както и че не е съобразена съдебната практика, според която в исковите производства данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот и в тази връзка установеното от вещото лице по кадастралната карта и кадастралните регистри следва да се приеме за меродавно до установяване на противното.
4.Може ли да се установи владение върху част от земеделска земя, която не може да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост поради нормативното ограничение на чл.72 ЗН /забрана нивите да се раздробяват на части, по-малки от 3 дка, ливадите – на части, по-малки от 2 дка, лозята и овощните градини – на части, по-малки от 1 дка/? Може ли да се придобива по давност такава реална част от имот, която е невъзможно да се обособи като самостоятелен обект на собственост? Поддържа, че тези въпроси, въпреки задължителната практика на ВКС /ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС; решение №67/16.06.2017г. по гр.д.№3533/2016г. на Второ ГО на ВКС/, не са обсъждани от въззивния съд.
5.Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност, да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица? При наличието на спор съдът следва ли да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерение за своене по такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт? За да е налице отблъсване на владение, следва ли този, който твърди, че е упражнявал владение, да демонстрира това по отношение на собственика, а не по отношение на трети лица? Владението представлява ли осъществяване на фактическа власт върху една вещ с намерението вещта да се държи като собствена? Тази фактическа власт изразява ли се не само в прякото ползване на веща според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия? Следователно, за да докаже твърдението си, че е придобил имота по давност, ответникът трябва ли са докаже, че е владял имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години по подходящ за имота начин? Поддържа, че тези въпроси, въпреки задължителната практика на ВКС / решение №262/09.10.2012г. по гр.д.№439/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №436/21.03.2006г. по гр.д.№1366/2005г. на Четвърто ГО на ВКС/ не са обсъждани от въззивния съд.
6.Самотно иницииране на нотариално производство за снабдяване с констативен нотариален акт израз ли е на намерение за своене, при положение, че последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса? /произнасяне в противоречие с решение №204/11.03.2013г. по гр.д.№272/2012г. на Второ ГО на ВКС/.
Касаторът поддържа също така, че по поставените от него въпроси касационно обжалване следва да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед поставените въпроси счита въззивното решение и за очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Д. К. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Малолетният Я. Г. З., действащ чрез своя законен представител Р. К. З., е предявил срещу М. Д. К. по реда на чл.108 ЗС искове за предаване владението върху процесните реални части от имоти, с твърдението, че е придобил правото на собственост върху 96/300 идеални части от ПИ с идентификатор ………… и от ПИ с идентификатор ……….. по КК на [населено място] по силата на договор за дарение, обективиран в н.а.№…, том …, н.д.№…/2015г. и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№…., том…, н.д.№…/2015г., като при извършеното след придобиване на собствеността геодезическо заснемане е установено, че ответникът е оградил без правно основание спорните реални части и е изградил незаконно сградите, чието премахване иска.
Ответникът оспорва така предявените искове с твърдението, че е придобил правото на собственост върху имот с площ от 600кв.м. съгласно н.а.№…, том …, н.д.№…/1995г., на годно правно основание – §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като при възстановяване на земеделска земя на праводателите на ищеца не е взето предвид наличието на придобитото от него право на собственост. Счита, че защитата на правата на праводателите на ищеца следва да се осъществи чрез обжалване на плана на новообразуваните имоти. Позовава се и на изтекла придобивна давност с твърдението, че осъществява непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху спорните реални части повече от 20 години.
С обжалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни.
От фактическа страна по делото е установено, че на 10.12.2015г. /н.а.№…, том …, рег.№…, н.д.№…./2015г./ Р. Г. Н. е дарила на Я. Г. З., чрез законния му представител Р. К. З., 1/300 ид.част от ПИ с идентификатор …….., 1/300 ид.част от ПИ с идентификатор ……, както и 1/300 ид.част от други имоти, след което на същата дата /н.а.№…, том …, рег.№…, н.д.№…/2015г./ Д. Г. Г., И. Г. Г., Т. Д. Б., Д. Д. Г., Л. Д. К., В. К. С., Л. К. С., К. Н. С., С. Н. С., П. Г. Г., Р. Г. Н. и Р. К. З. са продали на Я. Г. З. общо 95/300 ид. части от същите имоти.
Установено е, че на 11.04.1995г. е съставен н.а.№…, том …, дело №…/1995г., с който М. Д. К. е признат за собственик на вилно място от 600кв.м., находящо се в м.“О. река“ в землището на [населено място], като в нотариалния акт е посочено, че същият се съставя въз основа на договор от 25.10.1987г. за предоставяне на земя от АПК „О.“-гр.П., както и протокол за оценка №249/21.12.1992г. на [община], в който е посочено, че цената на земята е определена по §4а, ал.1 и §4в, ал.2, ЗСПЗЗ, скица и приходен касов ордер №…/15.11.1994г.
Установено е, че в този имот М. К. е построил в периода 1990-1991г. едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 50кв.м., навес със застроена площ от 20кв.м., навес-барбекю с площ от 4 кв.м. и двуетажна стопанска сграда с площ от 48кв.м.
Според заключението на изслушаната по делото СТЕ имотът на М. К., придобит по реда на §4 ЗСПЗЗ, е заснет на представената по н.д.№…/1995г. скица №…./06.03.1995г. чрез 8 броя подробни точки, посредством които е затворен контура на границите му, като в КВС и кадастралните карти този имот се застъпва с имоти ……. и ………., двата в м.“О. р.“, както и с имот с идентификатор ………. в м.“Г. гроб“, за собственик на който е записано Министерство на земеделието и горите, Държавно лесничейство П. въз основа на решение по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ.
Според вещото лице възстановяването на имотите в съседство на имота на М. Д. К. е извършено без да са спазени разпоредбите на §4а, ал.5 ЗСПЗЗ, като земите са възстановени без план за земеразделяне, нямат достъп по път, а в кадастралната карта и в КВС не са заснемани и нанесени никакви сгради. Посочено е, че застъпването на имоти с идентификатор ……… и ………. ще се отстрани с изготвянето на плана на новообразуваните имоти по реда на §4к ЗСПЗЗ. Според заключението между имоти ………., ……….., ………. и ……….. има изградена ограда от бодлива тел , на железни колове.
По делото е установено, че с решение №909/15.12.2005г. на ОСЗ-П. на наследниците на Г. П. Г. е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 3.565 дка, м.“О. река“, имот №………, а с решение №7/07.07.2000г. на ПК-П. на същите лица е възстановено право на собственост върху имот №……… по КВС с площ от 1.597 дка, представляващ залесена територия в м.“К.“. С решение №1 РПАН от 05.02.2000г. на ПК-П. на наследниците на Г. П. Г. е възстановено правото на собственост върху нива от 2.889 дка – имот №…….; нива от 5.617 дка – имот ……….; ливада от 2.736 дка – имот ………., всички в м.“О. р.“, землището на [населено място], а с решение №1 ППАН от 05.01.2000г. на ПК-П. им е възстановено правото на собственост върху нива от 6.2 дка-имот №………. в м.“О. р.“. Тези решения са представени по н.д.№…./2005г., както и в настоящето производство.
С оглед възражението на ответника за придобиване правото на собственост върху имота по давност по делото са представени 28 броя приходни квитанции, установяващи, че М. Д. К. и съпругата му Л. С. К. са заплащали местните данъци и такси за имота по н.а.№……../1995г. през периода 1999-2018г.
Изслушани са и показанията на св.К. И. Д., С. Г. П. и Г. С. Х. за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с упражняването на фактическата власт върху имота.
За да приеме, че предявените искове са неоснователни, въззивният съд е взел предвид, че придобитият от М. К. имот от 0.600дка по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в КВС и КК попада в имоти с идентификатори …….; ………. и ………, като последният е регистриран със собственик МЗГ-ДЛ-П. въз основа на решение по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ, като въз основа на заключението на вещото лице е прието, че възстановяването на имотите в съседство на имота на М. К., придобит по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е извършено без да са спазени разпоредбите на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ и застъпването на имотите ще се разреши с изработването на ПНИ.
Взето е предвид също така, че ищецът твърди и черпи права от две сделки-дарение и покупко-продажба, като това са въведените придобивни основания, на които ищецът заявява собственически права без да е заявил по надлежния ред и в съответните преклузивни срокове други конкуриращи придобивни основания /напр. реституция в полза на праводателите по сделката/. Поради това за неотносими към правния спор са приети доводите във въззивната жалба, че ищецът се легитимира като собственик и на основание реституционно решение в полза на неговите праводатели, а оттам, че за съда не съществува задължение да изследва въпросите, относими към установяване на настъпила реституция в полза на праводателите на ищеца от една страна, а от друга страна – надлежно проведено производство по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Допълнително в тази насока са изложени и съображения, че едва с въззивната жалба са изложени твърдения, че ответникът не е могъл да придобие имота по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, че не е имал качеството ползвател, че не е платил цената на имота.
За безспорно е прието, че през 2015г. ищецът е придобил съответните идеални части от имоти ………. и ……….., но от събраните по делото доказателства /протокол №…/21.12.1992г.; писмени доказателства за платени данъци и такси за имота в периода 1999-2017г.; гласните доказателства/ е установено, че от 1995г. и до настоящия момент ответникът владее имота, за който е признат за собственик през 1995г. Владението съобразно тези доказателства е прието за непрекъснато, явно, несъмнено, с намерение да свои имота за себе си, което намерение е обективирано по отношение на ищеца по начин, който недвусмислено сочи, че се отричат правата му върху имота в размерите, констатирани от вещото лице и изчертани в приложената към заключението скица. Поради това е прието, че ответникът е придобил имота по давност, докато ищецът не е доказал ответникът да владее процесните имоти без правно основание.
И тъй като сградите, чието премахване се иска, както и оградата, са построени в имота на ответника и не е доказано по какъвто и да е начин да смущават правото на собственост на ищеца, въззивният съд е приел, че и предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е неоснователен.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че наведените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси не са налице.
Макар да не е описал подробно събраните по делото доказателства и да не е посочил кое от тях кой релевантен за спора факт установява, при постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид всички установени по делото и имащи значение за спора факти и обстоятелства. В този смисъл, макар да не е съобразил трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и да ги анализира, допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила не се отразява пряко върху крайния му извод по основателността на предявените искове – за този извод от съществено значение е дали съдът е взел предвид и е преценил правните последици на установените по делото факти и обстоятелства, а както беше посочено, тази преценка е направена в обжалваното решение.
Действително изводът на съда, че не следва да се произнася по правата на праводателите на ищеца, не съответства на трайно установената практика на ВКС за начина, по който следва да бъде определен спорния предмет – в случая основният спорен въпрос по делото е дали правото на собственост върху имоти с идентификатори ……… и ……….. е възстановено на праводателите на ищеца по предвидения в закона ред и противопоставимо ли е това право на ответника по иска, който извежда своето основание за придобиване на собствеността от §4 ПЗР ЗСПЗЗ и от придобивна давност. Макар да е отказал да извърши анализ на основаните на ЗСПЗЗ придобивни основания и за двете спорещи страни, при постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че макар процесните имоти да се намират в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, при издаване на решенията на ПК /ОСЗ/ не са спазени правилата на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като за съответната местност все още не е изработен ПНИ. И доколкото според трайно установената практика на ВКС едва с влизането на ПНИ в сила настъпва конститутивният ефект на възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имоти, находящи се в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че крайният извод на съда за недоказаност на правата на ищеца не противоречи на тази практика.
По същите съображения не може да бъде споделена и тезата на касатора за неправилно определяне на предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Както беше посочено по-горе, въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че при възстановяване правото на собственост на праводателите на предвилото исковете лице, не са спазени императивни разпоредби на ЗСПЗЗ, като възстановяването на собствеността е извършено без спазване на разпоредбите на §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ и земите са възстановени без план за земеразделяне. В подобна хипотеза, според трайно установената и последователна практика на ВКС, решенията на ПК /ОСЗ/ не произвеждат предвиденото в закона конститутивно действие, а само установяват наличие на право на възстановяване на собствеността, което следва да бъде извършено след одобряване на плана на новообразуваните имоти. Поради това следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че предявилото иска лице не е доказало да притежава правото на собственост върху процесните реални части от имот съответства на практиката на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
В съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС е и изводът на въззивния съд, че застъпването на имотите следва да бъде преодоляно с одобряването на плана по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, когато ще настъпи и ефектът на възстановяване на правото на собственост на праводателите на касатора.
И след като предявилото искове по чл.108 и чл.109 ЗС лице не е доказало по категоричен начин правото си на собственост, ирелевантно е обстоятелството дали при извършването на преценка за правата на ответника по исковете съдът е обсъдил свидетелските показания в съответствие с установените в процесуалния закон и съдебната практика изисквания, както и допустимо и възможно ли е придобиването на имота по давност.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №220/13.06.2019г., постановено от III-ти въззивен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№243/2019г.
ОСЪЖДА Я. Г. З., представляван от своя законен представител Р. К. З., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. Д. К. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: