8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 20.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3159 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. П. от [населено място] и Л. А. П. от [населено място], [община] срещу решение №171/12.04.2017г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№84/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от С. Л. П. и Л. А. П. срещу А. И. К. обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот №098094, находящ се в землището на [населено място], [община], като ответникът бъде осъден да преустанови неоснователните си действия във връзка с изграждането на път през имота, изграждане на рампа в имота за складиране на дървен материал, които водят до невъзможност на собствениците да ползват имота в пълен обем и възстанови имота в предишния му вид, както и да заплати на ищците сумата 1500лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди и загуби вследствие нарушаване целостта на имота /изкореняване на ягодови и малинови насаждения в северната част от имота; изкореняване на 1бр. череша, 1бр. слива и 3 бр. върби; разрушаване на дървена ограда, разположена на границата между ПИ №098094 и ПИ №098095; разкопаване на имотна с цел изграждане на път и рампа за складиране на дървен материал/, както и сумата от 116.07лв., представляваща мораторна лихва от 04.10.2015г. /датата на увреждането/ до 07.07.2016г. /датата на завеждане на исковата молба/.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 в редакцията към датата на подаване на касационната жалба /23.05.2017г./ по следните материално-правни и процесуално-правни върпоси:
1.Приложима ли е разпоредбата на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ и счита ли се завършена процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в хипотеза, при която правото на собственост върху земеделската земя е установено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязъл в сила съдебен акт;
2.Приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване на правото на собственост по давност в хипотеза, при която след първоначално възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на неистинския носител на правото, същият е прехвърлил имота на трето лице с договор в предвидената в чл.18 ЗЗД форма, но впоследствие правото на собственост на прехвърлителя е отречено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и ако са приложими, от кой момент започва да тече придобивната давност в полза на третото лице-приобретател;
3.При наличие на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, вписан в Службата по вписванията, с който е установено правото на собственост върху земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС и извършена от съответната ОСЗ корекция досежно собственика на земеделската земя, следва ли да се счита приключила процедурата по възстановяване на собствеността или е необходимо ОСЗ да издаде ново решение по смисъла на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила съдебен акт по чл.14, ал. ЗСПЗЗ;
4.Ако въз основа на влязъл в сила съдебен акт по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се установява право на собственост върху земеделска земя, носителите на установеното право са поискали от ОСЗ да нанесе промяна в субекта на правото на собственост по партидата на обекта на реституция и същата е отразила тази промяна на субекта на правото и идентичността на имота в скицата, въз основа на съдебния акт, може ли да се счита, че е завършила реституционната процедура по ЗСПЗЗ;
5.Могат ли правоимащите, за които е установено право на собственост след проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да предявят иск за защита на правото на собственост срещу трети лица-приобретатели по чл.109 ЗС преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ;
6.Следва ли въззивната инстанция да зачита влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при постановяване на съдебния си акт по субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК-решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г. на Първо ГО на ВКС /в което е прието, че решение, постановено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е противопоставимо на трети лица-приобретатели/ и решение №61/30.04.2010г. на ВКС по т.д.№741/2009г. на Първо ТО /в което е прието, че изводът на съда трябва да е основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания, както и че съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право/; решение №203/18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на Първо ГО на ВКС /в което е прието, че въззивният съд следва да вземе предвид и да зачете влезлия в сила съдебен акт, постановен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в отношенията между страните, тъй като същото има конститутивен ефект както относно индивидуализацията на земята, така и относно субекта на правото на собственост върху нея/. Излагат съображения, че становището на тричленни състави на ВКС, изразено в решение №131/11.06.2014г. по гр.д.№7755/2013г. на Първо ГО; решение №383/02.11.2011г. по гр.д.№1388/2010г. на Първо ГО и решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г. на Първо ГО на ВКС, възприето от Смолянския окръжен съд, а именно, че за да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, след влизане в сила на съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ОСЗ по искане на страната, в чиято полза е съдебният акт, следва да издаде ново решение по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, не касае процесния казус, при който е доказано, че към един минал момент, а именно образуване на ТКЗС в [населено място], собственици на имота са били наследодателите на ищците, а след влизане в сила на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ действителните носители на правото на собственост върху процесния имот са отразени в издадена от ОСЗ скица.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. К. чрез процесуалния представител адв.Б. М., изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Л. П. и Л. А. П. са предявили срещу А. И. К. искове за признаване, че те са собственици на имот № 090894, находящ се в землището на [населено място], [община], като ответникът бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, които водят до невъзможност собствениците да ползват имота в пълен обем и възстанови имота в предишния му вид, както и да заплати обезщетение за настъпили вреди и загуби вследствие нарушаване целостта на имота.
С ожалваното решение така предявените искове са приети за неоснователни.
Прието е, че по делото не се установява осъществяването на основанието, на което предявилите иска лица твърдят, че са придобили и притежават правото на собственост върху процесния имот №090894, а именно възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Изложени са съображения, основани на тълкуване, съдържащо се в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ГК на ВКС /решение №748/21.10.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№911/2009г.; решение №131/11.06.2014г. по гр.д.№7755/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №383/02.11.2011г. по гр.д.№1388/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г. на Първо ГО на ВКС/, че съдебните решения по искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие, тъй като съдът не е орган, който може да възстановява собственост върху земеделски земи, като след уважаването на такъв иск ОСЗ дължи постановяване на решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, с което да промени лицето, в чиято полза или вреда е издадено предходното й решение, което именно решение се ползва с конститутивно действие, т.е. с издаването му настъпват последиците, произтичащи от уважения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и че съдът е длъжен да съобрази единствено последващото решение на ОСЗ, постановено по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което собствеността върху земеделските земи се възстановява на онова лице, което е било техен собственик към момента на образуване на ТКЗС и което е посочено в решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като констутивното действие на решението на ОСЗ се отнася не само до обектите, но и за субектите на тези решения.
В случая е прието, че не е представено, нито се твърди да съществува или да е било поискано да се издаде окончателно решение по реда на чл.14, ал.7 във вр. с чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ от ОСЗ-Ч., с което в изпълнение на решение на Смоянския окръжен съд от 2012г. на наследниците на А. М. К. и С. А. К. да е възстановено правото на собственост върху имот с №090894. Взето е предвид обстоятелството, че с решение №812 от 1994г. на ПК на наследниците на С. К. е възстановен друг имот – 090890, а на наследниците на А. К. въобще не е възстановяван имот с т.нар. „вторично“ решение на ПК, който да съответства на първичното им решение за признаване правото на възстановяване на собствеността от 1992г. по протокол №914.
Прието е, че вписването в Службата по вписванията на съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с №397/24.10.2012г. по в.гр.д.№241/2012г. на Смолянския окръжен съд, с което е признато за установено спрямо И. Д. К., праводател на ответника А. И. К., по исковете по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявени от С. П. и Л. П., че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] 1958-59г., наследодателите им А. М. К. и С. А. К. са били собственици на земеделски имот – ливада, която понастоящем представлява имот №090894 с площ от 2.484 дка по КВС на [населено място], както и издаването на скица от 20.06.2016г. въз основа на съдебното решение, в която като собственици на имота са вписани С. П. и Л. П., не могат да легитимират предявилите иска лица като собственици на процесния имот, защото законът не им придава такова действие. Изложени са съображения, че в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ законодателят е определил кой акт на съответния административен орган легитимира лицата като собственици на рестутиурана земеделска земя.
А след като не е приключило производството по възстановяване собствеността върху земеделските земи, е прието, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен като преждевременно предявен, а неоснователен е и искът, предявен по реда на чл.45 ЗЗД.
За неоснователно е прието и възражението на ответника за придобиване правото на собственост върху имота по давност, като са изложени съображения, че придобивната давност ще започне за тече едва от приключване на реституционното производство.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно акта, с който приключва производството по възстановяване правото на собственост върху земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ, съответстват изцяло на възприетото и непротиворечащо към настоящия момент тълкуване на разпоредите на ЗСПЗЗ, давано от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Трайно и непротиворечиво съставите на ГК на ВКС приемат, че правото на собственост върху земеделска земя може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ само с окончателно решение на ОСЗ, в което имотът е надлежно индивидуализиран, като решението, с което ОСЗ само признава правото на възстановяване върху имот, който наследодателят е притежавал към момента на образуване на ТКЗС не е достатъчно, за да се приеме, че правото на собственост е възстановено в реалните му граници. В този смисъл посочените от въззивния съд решение №748/21.10.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№911/2009г.; решение №131/11.06.2014г. по гр.д.№7755/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №383/02.11.2011г. по гр.д.№1388/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г. на Първо ГО на ВКС. В съответствие с това становище е извършена и преценката за правните последици на представените по делото съдебни решения и решения на ОСЗ като е прието, че решението на ПК, с което на наследниците на С. К. е възстановено правото на собственост върху имот №090890 не ги легитимира като собственици на процесния имот № 090894, доколкото касае друг имот, а последващо решение на ОСЗ, което да касае процесния имот и да е постановено в полза на предявилите иска в настоящето производство лица, не е постановявано нито преди, нито след влизане в сила на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – с решение на ПК по протокол №914/02.09.1992г. на наследниците на А. К. е признато право на възстановяване на собствеността върху ливада в м.“Ш.“, но право на собственост върху такъв имот не им е възстановявано.
В решение №206/18.10.2016г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№2103/2016г. на Първо ГО на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза, като е преценявано значението на скицата по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ и удостоверението по чл.3, ал.5 ППЗСПЗЗ за настъпването на реституционния ефект при наличие на решение на ОСЗ, с което правото на собственост е възстановено в реални граници. Именно такова решение в настоящия случай липсва, поради което не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, касаещи момента, в който настъпва реституционния ефект в производството по ЗСПЗЗ. Същата хипотеза е разгледана и в представеното с изложението решение №254/26.05.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1134/2009г., поради което и то не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси и с оглед становището по приложението на разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, изразено в решение №203/18.10.2016г. по гр.д. №1703/2016г. на Първо ГО на ВКС. И в това решение тричленният състав на ВКС в съответствие с трайно установената практика е приел, че правото на собственост върху земеделски земи се възстановява с постановяване на решение, с което собствеността е възстановена в реални граници, т.е. при определяне на границите на имота, заявен за възстановяване посредством обособяването й като конкретен обект, както и че когато положителното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е последвано от такова по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, то процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, в какъвто смисъл е и становището, изразено в обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на всички факти, независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания /решение №253/18.01.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№295/2012г./, тъй като в настоящия случай и пред въззивния съд не е представено решение на ОСЗ, с което на предявилите иска лица да е възстановено в реални граници правото на собственост върху процесния недвижим имот, каквато хипотеза е разгледана в посоченото в изложението решение на ВКС.
Представеното с изложението решение №255/21.07.2015г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№6714/2014г. също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът дали се присъжда обезщетение за претърпени вреди във вид на пропуснати ползи през даден период, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, не е разрешаван от въззивния съд. Изводът за неоснователност на предявения иск е основан само и единствено на недоказаност на твърдението за притежаване на правото на собственост върху имота.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността иск по чл.109 ЗС да бъде предявен преди приключване на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Предявеният иск е осъдителен и с оглед даденото в т.1 и 2 на ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г. тълкуване на правната природа на този иск поставеният въпрос следва да се приеме за неотносим.
И тъй като въпросите по приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, чл.18ж ЗСПЗЗ, чл.235 ГПК и чл.109 ЗС са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС и особеностите на конкретния казус не налагат различно тълкуване на правилата за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №171/12.04.2017г., постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№84/2017г.
ОСЪЖДА С. Л. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Л. А. П. от [населено място], [община] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на А. И. К. от [населено място], [улица], ет.5, ап.8 сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по подадената от тях касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: