Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4107 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Д. М. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 2874 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 6069/17 г. на Софийски градски съд, I-15 с-в, потвърдено с решение № 2783 от 28.11.2018 г. по в. гр. д. № 3856/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е бил уважен предявеният от Р. Н. М. срещу молителя иск по чл.21, ал.4 СК – признато е за установено по отношение на него, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор ……… по КККР на [населено място], ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 88,21 кв. м. и масивна двуетажна къща в предната част на имота, както и апартамент в [населено място], [улица].
Молбата за отмяна се основава на твърдения, че упълномощеният от молителя адвокат за производството по това дело е бил лишен от адвокатски права за периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г., за което молителят узнал едва след оставяне на касационната му жалба без движение. Поради лишаване от адвокатски права, молителят не е бил представляван в проведеното на 27.04.2018 г. съдебно заседание пред първата инстанция. Освен това всички молби и жалби по делото били подадени от името на молителя, но не били подписани от него, а една от молбите – вх.№172702/21.12.2017 г. била подадена от адвоката, по време на лишаването му от адвокатски права. Освен това по делото се намирало пълномощно, което не е подписано от молителя, както и пълномощно за преупълномощаване, подписано от лишения от права адвокат, без да има доказателства дали упълномощените лица имат адвокатски права и дали са могли да извършват правни действия от името на молителя. По изложените съображения молителят счита, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за допускане на отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е бил надлежно представляван по делото поради нарушаване на съответните правила. След като е била лишена от адвокатски права през периода 15.12.17 г. – 15.06.18 г., М. Щ. не е притежавала качеството на адвокат и по отношение на нея не са били налице предпоставките на чл.35, ал.2-5 ГПК за осъществяване на процесуално представителство. Освен това по делото липсвали доказателства, че е била редовно учредена представителна власт по отношение на лицето Е. В. И., преупълномощена от адвокат Щ., а пълномощното на лицето С. Д. е нищожно поради липса на съгласие, като с него не е учредена валидна представителна власт.
Ответникът в производството Р. Н. М. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като е просрочена, евентуално – че молбата е неоснователна. Молителят е участвал активно в делото, а дори някои от молбите да не са били подписани от него, той е могъл да се запознае с тях, да възрази и да предприеме съответните процесуални действия, като не може да стори това едва след влизане в сила на решението по делото. В случая има валидно учредена представителна власт на адвоката на молителя, а временното му лишаване от адвокатски права не осъществява основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
С определение № 220 от 18.11.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане, като съставът на ВКС е оставил без уважение отвода за недопустимост на производството поради просрочие на молбата за отмяна.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо място – по делото няма спор, а и от представеното извлечение от електронен регистър на АК Б. се установява, че адвокат М. К. Щ., която е била пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство, е била лишена от адвокатски права в периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г. Това обстоятелство обаче няма отношение към състава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е довело до лишаване на молителя от участие в делото или до ненадлежно представителство поради нарушаване на процесуални правила. За периода на лишаването от права пълномощникът не е извършвал процесуални действия. По делото има само две молби от този период, които обаче изхождат от името на страната – Д. С., съответно молба от 21.12.2017 г. и от 27.04.2018 г. Дори те да не са били подписани от него, а от лишения от права адвокат, това обстоятелство не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В този случай формално не се касае за действия, извършени чрез представител, за да се поддържа основанието ненадлежно представителство, а от друга страна има активно участие на С. в процеса и съответно – не е налице другото основание – лишаване на страната от възможност да участва в делото. Освен това – молбата от 21.12.2017 г. внася само уточнение в предходна молба от 11.12.2017 г., подадена от адвокат Щ. преди лишаването ? от адвокатски права, с която се иска допускане на допълнителни свидетели. По двете молби съдът се е произнесъл, като е отхвърлил искането, защото е преклудирано. Другата молба от 27.04.2018 г. съдържа искане за даване ход на делото, изслушване на вещото лице, поставяне на допълнителни въпроси към него и отлагане на делото за изслушване на допуснатия свидетел в следващо заседание. По тази молба съдът се е произнесъл и е отказал допускането на допълнителни въпроси към вещото лице, тъй като искането е преклудирано, както и искането за свидетелите, защото няма основание за отлагане на делото за събиране на гласни доказателства, които страната не е била възпрепятствана да събере в провежданото открито съдебно заседание. Действително, адвокат М. Щ. не се е явила в това съдебно заседание, проведено на 27.04.2018 г., когато тя е била лишена от адвокатски права и с това е лишила клиента си от участие в делото, но това е станало не поради нарушаване на процесуални правила, каквото е изричното изискване на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а поради недобросъвестно поведение на адвоката. Освен това – молителят Д. С. е имал възможност във въззивното производство да се позове на ненадлежното си представителство пред първата инстанция / по повод молбите от 21.12.2017 г. и от 24.04.2018г., които според твърденията му не са били подписани от него/ и да поиска лично или чрез упълномощения във втората инстанция адвокат К. Д. събиране на доказателствата, които първата инстанция не е събрала поради процесуално нарушение, например поради грешно прилагане на процесуалните преклузии. Възможността във втората инстанция да се отстранят евентуалните пороци в действията на първоинстанционния съд по повод едно ненадлежно процесуално представителство изключва възможността това да се иска за първи път в производство по отмяна на влязлото в сила решение. Във въззивната инстанция молителят е бил представляван от редовно упълномощен адвокат – адвокат Д., съгласно пълномощното на стр.77 от въззивното производство. Подписът под това пълномощно не е оспорен от молителя и следва да се приеме, че той изхожда от него.
И на последно място – действията по упълномощаване на лицата С. Д. и Е. И. също не могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение. Първото пълномощно формално изхожда от страната по делото Д. С., но дори той да не го е подписал, това не съставлява основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С пълномощното се изисква издаване на съдебно удостоверение, по силата на което страната да се снабди с писмено доказателство. Съдът се е произнесъл по тази молба, съдебното удостоверение е издадено и страната се е снабдила с искания документ от НОИ, който е приет като доказателство по делото. С второто пълномощно адвокат Щ. е упълномощила адвокат И. да получи препис от съдебния протокол от 17.11.2017 г. Пълномощното е представено по делото с молба, изходяща лично от адвокат Щ., подадена на 30.11.2017 г., когато тя не е била все още лишена от права. Освен това – пълномощното не касае извършване на същинско процесуално действие и дори да имаше някакъв порок в самото упълномощаване, то не би могло да доведе до отмяна на влязлото в сила решение.
В обобщение – въпреки лишаването от адвокатски права на адвокат Щ. за периода 15.12.2017 г. – 15.06.2018 г., молителят Д. М. С. е участвал активно в процеса и съдът се е произнесъл по всички доказателствени искания, изхождащи формално от него, от неговия адвокат или от преупълномощени лица. Единствено в съдебното заседание на 27.04.2018 г. молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, но това е станало не поради нарушаване на процесуални правила от страна на съда, а поради недобросъвестно поведение на адвоката, което не съставлява основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
При този изход на делото на ответника в производството Р. С. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на Д. М. С. за отмяна на влязлото в сила решение №2874 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 6069/2017 г. на Софийски градски съд, I-15 с-в, потвърдено с решение № 2783 от 28.11.2018 г. по в. гр. д. № 3856/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. М. С. от [населено място], [улица], със служебен адрес [населено място], площад „П.“ № 3, ет.2, офис 15, да заплати на Р. Н. М. от [населено място], [улица], ет.1 и съдебен адрес – [населено място], пл.“Б. Г.“ № 4, ет.2, адвокат Г. А. К., сумата от 500 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: