3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 07.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1673 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №34, постановено на 12.01.2018г. по ч.гр.д.№694/2017г. състав на ГК на Ловешкия окръжен съд е потвърдил разпореждане №5759 от 15.11.2017г. на Районен съд-Ловеч, с което подадената от Л. А. А. частна жалба срещу разпореждане №5132 от 09.10.2017г. за разделяне на производството по част от заявените искове е върната като просрочена.
Определението е обжалвано от Л. А. А. с оплаквания, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно тълкуване и приложение на закона и необоснованост според допълнителното уточнение с вх.№2757/13.04.2018г., и искане да бъде отменено.
В представеното изложение поддържа, че е подала искова молба до ОС-Ловеч и уточняваща искова молба, с които са предявени обективно и субективно съединени искове против физически лица и търговско дружество, свързани със спор за собственост, използване на пълномощни при сключване на аренден договор за земеделски земи, вписване на този договор и делба на недвижим имот, както и за прогласяване за нищожен на договор за дарение поради противоречие със закона и установяване на недопустимост или нищожност на вписване и за несъществуване на вписано обстоятелство, като предявените искове са с различно правно основание. Поддържа, че е подала и молба до ОС-Ловеч, с която е поискала да бъде представлявана от адвокат от АК-П., а в депозираната от нея частна касационна жалба е поискала съдебният спор да бъде решен в друг окръжен съд на територията на Република България, както и че с определение №216/30.03.2017г. по гр.д.№423/2017г. Ловешкият окръжен съд е прекратил на основание чл.118, ал.2 ГПК производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС-Ловеч, а с определение №170/02.06.2017г. Великотърновският апелативен съд е приел, че оплакването ? че е налице отказ от правосъдие е неоснователно и е потвърдил определение №216/2017г., изпращайки делото на РС-Ловеч, след което с разпореждане №5759/15.11.2017г., постановено по гр.д.№1976/2017г. е върната подадената от А. частна жалба против разпореждане №5132/09.10.2017г. за разделяне на производството по част от заявените искове. Счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на тази разпоредба към датата на подаване на частната касационна жалба/ обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че подадената от Л. А. А. частна жалба с вх.№11759 от 09.11.2017г. е просрочена, въззивният съд е взел предвид изискванията на процесуалния закон по отношение на срока, в който следва да бъде подадена частната жалба /чл.275, ал.1 ГПК/, както и изискванията за начина на връчване на съобщенията за постановените от съда актове, като е приел, че правото на обжалване е в зависимост от това в какво качество се намира страната, но без значение е дали връчването е лично на нея или на пълномощника ?. Взето е предвид обстоятелството, че адв.А. М. е назначена за представител на жалбоподателката с определение №128 от 14.02.2017г., постановено по гр.д.№423/2016г. на ОС-Ловеч /производството по което е прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-Ловеч/ след направено искане и представени доказателства от страна на ищцата Л. А., както и че пълномощията на процесуалния представител не са оттеглени, при което тя надлежно представлява страната. С оглед на това е прието, че извършеното на пълномощника адв.М. връчване следва да се счита за лично връчване, тъй като дава същите гаранции както при връчване на страна в процеса, а оттам, че срокът за въззивно обжалване на разпореждане №5132/09.10.2017г. е започнал да тече от датата на връчването му – 10.10.2017г.
Изложени са също и съображения, че разпореждане №5132/09.10.2017г. не е от категорията на съдебните актове, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, поради което и както е посочено изрично в него, не подлежи на обжалване, както и че с оглед подадено от Л. А. заявление от 17.10.2017г. следва да се приеме за безспорно установено, че тя е имала знание за постановения съдебен акт.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на установените от съдебната практика изисквания както по отношение на начина на връчване на съдебните книжа в хипотеза, при която страната има процесуален представител по делото, така и по отношение на обжалваемостта на разпореждането, с което производството по част от предявените искове е разделено и същите са изпратени за образуване в друго исково производство, според която съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника и от разпоредбата на закона следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната, освен ако пълномощията на адвоката са оттеглени или пълномощникът е направил отказ от упълномощаване, за което съдът е бил уведомен /решение №197/27.10.2015г. по гр.д.№2426/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №117/17.06.2015г. по т.д.№1153/2015г. на Първо ТО на ВКС; решение №20/20.05.2015г. по т.д.№3455/2014г. на Първо ТО на ВКС/, като съдът няма и задължение да уведомява страната дали съобщенията ще бъдат изпращани лично до нея или до процесуалния й представител /определение №343/01.10.2012г. по гр.д.№556/2012г. на ВКС/, тъй като предвиждайки възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, поради прекомерна ангажираност, или по други причини, не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност, възможности и организация/ с извършването – вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. Разгледана по този начин от съдебната практика, нормата на чл.39 ГПК не може да се тълкува разширително /решение №249/24.03.2010г. по гр.д.№397/2009г. на ВКС/. Тя задължава съда при наличие на процесуален представител да връчва на него всички съдебни книжа.
Настоящият случай не сочи на такава особеност, която да налага отклоняване от трайно установената съдебна практика по приложението на чл.39 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №34, постановено на 12.01.2018г. по в.ч.гр.д.№694/2017г. от Ловешкия окръжен съд по подадената от Л. А. А. жалба.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: