5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 19.11.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3897 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №1220, постановено на 13.04.2018г. по в.ч.гр.д.№1649/2018г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение като неоснователна частната жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., А. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т. и Ц. М. Н. против определение от 02.11.2017г. на СГС, ГО, 1-4 състав, постановено по гр.д.№5250/2015г., с което производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Ц. С. Я., Е. С. Я., А. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. чрез процесуалния им представител адв.Р. Т.М. от САК, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че въззивният съд не се е произнесъл по направените в частната им жалба оплаквания за нарушения на закона, не е взел предвид, че делото пред СГС е образувано на 22.04.2015 пораид спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР /отм. чл.53, ал.2, изр.2 и ал.3 ЗКИР/ при съобразяване с действащата към този момент практика на ВКС. Излагат съображения, че тълкувателните решения на ВКС нямат обратно действия, поради което приемането на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС не би могло да обуслови извод за прекратяване на производството по прекратения от тях иск. Поддържат също така, че неправилно въззивният съд е приел, че спряното производство в първата инстанция не следва да бъде възобновявано.
В представеното изложение поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва:
1.От кой момент на постановяването им влизат в сила тълкувателните решения на ВКС на РБ;
2.Имат ли тъклувателните решения на ВКС на РБ обратно действие за съдебни спорове, които не са разглеждани при препоръчване на предвидения в тълкувателните решения режим;
3.Възможно ли е ВКС на РБ с тълкувателно решение да създаде нов законен нормативен ред, като отмени приложното поле на съществуващ законов ред;
4.Необходимо ли е тълкувателните решения на ВКС на РБ да бъдат постановени без съобразяване с конкретен нормативен ред и в този случай каква е тяхната сила при решаването на висящи спорове, нерешени към момента на постановяване на съответното тълкувателно решение;
5.Следва ли спряно производство по делото да бъде прекратено преди същото да бъде възобновено по предвидения законов ред.
Ответниците в производството [фирма] и [фирма] не изразяват становище досежно предпоставките за допускане на касационното обжалване и досежно основателността на съдържащите се в частната жалба оплаквания.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№5250/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-4 състав е образувано по подадена от Ц. Г. П. /починала в хода на производството и заместена от своите правоприемници Я. Т. М., Ц. С. Я. и Е. С. Я./, Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., Д. Ц. В. /починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници В. В. В., З. Д. И. и Ц. Д. Ц., констиуирани на 02.11.2017г./, П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т. и Ц. М. Н. /починал в хода на производството и заместен от своите правопремници И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н., конституирани на 12.02.2018г./ срещу [фирма] и [фирма] иск за признаване правото на собственост върху ПИ №101979 с площ от 1935кв.м. /при посочени граници/, съставляващ незастроената и обособена реална част от ПИ №101979, съставляващ понастоящем ПИ нов планоснимачен номер 424 /проектен/, представляващ бивша нива от 2922кв.м., находящ се в [населено място], в строителните граници на М., местност „С. м.“, който имот попада в границите на урбанизирана територия, определени със застроителния и регулационен план на кв.М., кад.лист 275 по помощен план, изработен през 2004г., като имотът попада в УПИ III, отреден за жилищно строителство, офиси и КОО и в УПИ IV, отреден за жилищно строителство, в кв.23 по плана на [населено място], местност „Л.-зона Г“. Предявилите иска лица твърдят, че имотът е придобит от общата им наследодателка М. Х. К. чрез делба /н.а. том X. 192101922г./, като през 2015г. са поискали нанасянето му чрез допълване на кадастралната основа на действащия ПУП на[жк]с поземлен имот с нов планоснимачен номер 424 /проектен/ в кад.лист 275. Със заповед №РД-09-41/01.04.2015г. на кмета на СО-район „П.“ е направен отказ за издаване на заповед за изменение на одобрения кадастрален план, респ. нанасянето на поземлен имот 424 с мотив, че новопроектираният ПИ 424 попада в УПИ IV, собственост на [фирма] и УПИ III, собственост на [фирма], което е индиция за спор за материално право.
С определение от 02.11.2016г., постановено по образуваното по така подадената искова молба гр.д.№5250/2015г., производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск, по съображения, че между същите страни е висящо предходно образувано гражданско дело с предмет иск по чл.108 ЗС за ревандикация на процесния имот ПИ №101979, като двете производства са идентични и в рамките на двата спора ищците могат да получат еднаква правна защита и дори защитата по предходно образуваното дело е дори по-съществена, доколкото заявената там претенция съдържа освен установителен и осъдителен диспозитив. Изложени са и съображения, основани на даденото от ОСГК на ВКС тълкуване в т.5 на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г., че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се поглъща от едновременно, предходно или последващо заявен установителен или ревандикационен иск, което според СГС предполага или прекратяването му в хипотеза на чл.126 ГПК, или съединяване в едно производство при условията на чл.213 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно по съображения, че така предявеният иск е недопустим предвид задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №8/2014г. от 23.02.2016г., като този извод на въззивния съд е обусловен от безспорното по делото обстоятелство, че между страните за същия имот /ПИ №101979/ има висящо дело пред СГС с предмет осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС /гр.д.№3347/2013г./, което е спряно до приключване на настоящето дело по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Изложени са съображения, че е налице идентичност в предмета на двете дела в установителната им част, като според задължителните указания на ВКС, дадени в т.5 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г., предметът на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР в подобни случаи се поглъща от иска за собственост, доколкото производството по предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР не е обуславящо по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот.
Оплакванията, основани на позоваването на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, са приети за неоснователни по съображения, че към момента на постановяване на определението на СГС за прекратяване на производството по делото тълкувателното решение вече е било постановено и съдът е бил длъжен да се съобрази с тази задължителна съдебна практика.
За неоснователни са приети и оплакванията, че съдът е прекратил производството преди същото да бъде възобновено след спиране поради смърт на страна, по съображения, че ако констатира липсата на абсолютна процесуална предпоставка /правен интерес/ за допустимостта на иска, съдът може да прекрати производството във всеки момент, вкл. и когато същото е спряно, доколкото за допустимостта на иска съдът следи служебно и в случая, констатирайки липсата на правен интерес предвид идентичност в предмета на двете дела в установителната им част, е прекратил по-късно образуваното производство.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на задължителната за съдилищата практика на ВКС, а именно на тълкуването на правната природа на предявения по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск, дадено в ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС.
Поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси, касаещи естеството на извършваната от ВКС тълкувателна дейност и момента, от която влизат в сила тълкувателните решения не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото даденото от ОСГК на ВКС тълкуване касае съотношението в предявените по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС искове и е относимо към допустимостта тези искове да бъдат разглеждани едновременно в различни производства, и не установява нов съдопроизводствен ред за тяхното разглеждане, както поддържат жалбоподателите, нито нови процесуални правила, които да действат занапред.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, касаещ възможността производството по спряно по реда на чл.229, ал.1, т.2 ГПК производство да бъде прекратено без преди това да е постановено изрично определение за възобновяването му, тъй като липсата на определение за възобновяване на производството в подобна хипотеза е без правно значение – самото извършване на последващото процесуално действие по прекратяване на производството заличава ефекта на спирането.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1220, постановено на 13.04.2018г. по в.ч.гр.д.№1649/2018г. от Софийски апелативен съд по подадената от Ц. С. Я., Е. С. Я., А. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: