8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 30.09.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1062 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10064/20.12.2018г., подадена от „МТ-ГП ГРУП.“ ООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. Г. С. от АК-Стара З., срещу решение №177/23.10.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.гр.д.№348/2018г., с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на „МТ-ГП ГРУП.“ООД, че [община] е собственик на недвижими имоти, които всички са фактически оградени с тел, преминаваща по границите на имотите, и се ползват като едно цяло – плажен комплекс и се осъжда дружеството да предаде владението на общината върху ПИ с идентификатор……. по КККР на [населено място], с площ от 3343кв.м. и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост; ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място] с площ от 12273кв.м., ведно с построените в този имот сгради с идентификатори …………, …………., ………. и ведно с построения в имота плувен басейн с площ от 1225кв.м. и кабини със застроена площ от 100кв.м., както и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост; ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], с площ от 823кв.м., както и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост; ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], с площ от 2767кв.м., ведно с построеното в имота баскетболно игрище, както и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост; ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], с площ от 892кв.м. и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост; ПИ с идентификатор ……… по КККР на [населено място], с площ от 892 кв.м. и всички сгради и подобрения в него, публична общинска собственост, както и в частта, с която „МТ-ГП ГРЕУП“ООД е осъдено да заплати на [община] обезщетение за лишаване от ползването на тези имоти за период от 13.05.2013г. до 13.05.2017г.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК. Излагат се съображения, че към настоящия момент [община] е завела едновременно два ревандикационни иска за едни и същи имоти, но спрямо различни лица, като спрямо „М Ди Си“ ЕООД, В. Б. Ч. и Ш. К. Ч. е постановено решение от първоинстанционния съд /решение №375/02.12.2016г. по гр.д.№114/2016г. по описа на СтОС/, решение на въззивния съд /решение №92/15.05.2017г., постановено по в.гр.д.№143/2017г. по описа на П./, както и определение №415/01.08.2018г. по гр.д.№4370/2017г. по описа на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът счита, че доколкото същественият и за двата съдебни процеса въпрос е дали [община] е собственик на тези имоти, то първото заведено дело срещу ответниците „М Ди Си“ЕООД, В. Б. Ч. и Ш. К. Ч. се явява преюдициално спрямо настоящия съдебен спор – ако с решение по същество се установи, че [община] не е собственик на процесните недвижими имоти, то това решение съгласно чл.297 ГПК ще има сила и за съда по настоящето дело.
Поддържа също така, че с обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №331 от 04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на Четвърто ГО на ВКС и посочените в него решения, по въпроса задължен ли е съдът за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора да извърши преценка на всички относими доказателства по делото и доводите на страните. В изложението не е посочено кои доказателства и доводи въззивният съд не е обсъдил, но в касационната жалба се съдържат оплаквания, според които касаторът счита за необоснован и непочиващ на доказателствата по делото извода на въззивния съд, че имотите безспорно са публична общинска собственост и за недоказан факта, че дружеството владее процесните имоти.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като изложените от въззивния съд съображения за нищожност на договора за даване вместо изпълнение очертават като релевантни за изхода на спора два материално-правни въпроса:
-дали наличието на решение на общинския съвет по §5, ал.2 ПЗР на ЗОбС е абсолютна предпоставка, за да придобие един имот статут на публична общинска собственост;
-дали прехвърлянето на недвижим имот общинска собственост с извънсъдебна спогодба за даване вместо изпълнение представлява заобикаляне на чл.35, ал.1 ЗОбС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК [община] чрез процесуалния си представител адв.Р. В. Р., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че производството по гр.д.№4370/2017г. на Първо ГО на ВКС вече е приключило и соченото от касатора решение №92/15.05.2017г. по гр.д.№143/2017г. на П. е оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
[община] е предявила срещу „МТ-ГП ГРУП“ООД по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху процесните недвижими имоти, както и по реда на чл.59 ЗЗД иск за обезщетение за лишаване от ползването им за периода 13.05.2013г. -13.05.2017г.
В обжалваното решение чрез хронологично проследяване на релевантните факти е прието за безспорно, че първоначално за изградените в процесния терен на [населено място] плувен басейн с олимпийски размери 49/25м и кабини, застроени на 100кв.м. в парка е бил съставен А. №7328/21.03.1974г. на посочено основание за одържавяване „опис на С. [населено място] баня и ползвател С. /С. окр. Народен съвет/; по-късно за терена на процесните имоти е съставен А. №……… от 29.08.1990г., с който е актуван като държавен терен за лятна къпалня, стадион и парк с обща площ 312000кв.м. на посочено основания „заповед №2308/01.07.1949г.“ и собственик на имота Общинска фирма „Антей“-П. Баня, а бивш собственик- Общински народен съвет; със заповеди на Областния управител на Област Стара З. №№…/11.12.2002г. и ../02.08.2002г. по молби на кмета на [община] е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост на идеални части от терена и разположените върху него басейн, плаж, който терен е идентичен с УПИ…-за спортен и плажен комплекс в кв.2 и УПИ …-за спортен, оздравителен и увеселителен комплекс по действащия към този момент план на [населено място], като заповедите са мотивирани с това, че е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ЗДС – имотите са престанали да бъдат държавни, тъй като по силата на §7, ал.1, т.6 ПЗР ЗМСМА са преминали в собственост на общината. Взето е предвид обстоятелството, че в мотивите на заповед №943/11.12.2002г. изрично са цитирани представените пред него удостоверение №0977/16.09.2002г., че след ликвидация на Общинска фирма „А.“ процесните имоти за заведени по баланса на общината, както и че по действащия план на [населено място], утвърден със заповед №53/16.03.1992г., теренът на процесните имоти е отреден за спортен, плажен и оздравителен комплекси. Взето е предвид също така, че веднага след издаването на заповедите на областния управител е съставен първият Акт за публична общинска собственост №… от 20.12.2002г. за терен с площ 9615кв.м. в УПИ ..-спортен, оздравителен и увеселителен комплекс, терен с площ 19010кв.м в УПИ III-спортен и плажен комплекс, басейн с олимпийски размери, кабини със застроена площ 100кв.м. и баскетболно игрище с площ 1620кв.м. като стопанисвани и управлявани от [община].
Взето е предвид и обстоятелството, че за процесните имоти през 2004г. са съставени нови актове за публична общинска собственост във връзка с одобреното частично изменение на ПУП за разделяне на УПИ … и УПИ .. на няколко нови урегулирани поземлени имота: УПИ .., .., .. и .., както и че през 2005г. са съставени нови актове за общинска собственост във връзка с одобрено ново частично изменение на ПУП, по силата на което от УПИ .. са образувани три урегулирани поземлени имота /УПИ .., .. и ../, както и за разделяне на УПИ .. на три нови урегулирани поземлени имота /УПИ .., .. и../.
Посочено е, че процесните имоти са били отдавани под наем от [община] от 1994г., като на 10.11.2008г. между общината и Т. П., действащ като ЕТ“Паун-Павел Баня-Теньо Паунов“ е сключен договор за даване вместо изпълнение с нотариална заверка на подписи и съдържание, вписан в Агенция по вписванията на 12.11.2008г., с който вместо изпълнение на признатите с договора парични задължения общината прехвърля ? идеална част от процесните имоти на едноличния търговец, като Т. П. изкупува и другата ? идеална част от имотите на посочената в договора цена.
Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед предмета на въззивната проверка за правилността на първоинстанционното решение, оспорваното право на собственост на общината следва да се преценява към настоящия момент, но с оглед въведеното придобивно основание и спорния характер на собствеността /публична или частна/, правото е необходимо да се изследва от възникването му във времето и до сега, но и специално към 2002г., когато е съставен първият А., както и към 2008г., когато е сключен договорът.
За безпротиворечиво установено е прието, че процесните имоти са били одържавени и притежавани от държавата, която се е легитимирала като техен собственик първоначално с А. от 1974г. за сградите и подобренията, а през 1990г. и за терена.
Въз основа на преценка на доказателствата в съвкупност е прието, че процесните имоти винаги, без прекъсване във времето още от преди 1974г. и до сега са били предназначени и са били ползвани трайно за обслужване потребностите на населението на общината – с посочените в решението заповеди и показанията на св.Й.Е. се установява, че процесните имоти са отредени за спортен, плажен и оздравителни комплекси и в тях са изградени съответните съоръжения – басейн с олимпийски размери и кабини, лятна къпалня, стадион и парк. С оглед на това е прието, че трайното ползване на процесните имоти според тяхното предназначение е за задоволяване на спортни и здравни нужди на населението.
Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че общината е придобила правото на собственост на основание §7, ал.1, т.6 ПЗР ЗМСМА.
Прието е, че имотите са станали публична общинска собственост още от момента на придобиването им от общината с влизане в сила на ЗМСМА /1991г./ с оглед вида, предназначението и трайното им фактическо ползване. Този извод е основан на констатацията, че процесните имоти още от 1974г. са били държавна собственост, в тях са изградени съоръжения, предназначени за обществени нужди /басейн с олимпийски размери и кабини, лятна къпалня, стадион и парк/, като през 1990г. теренът е отреден по плана на града за спортен и плажен комплекс, като фактически трайно е бил ползван за спортни и здравни нужди на населението на общината, при което е установено, че тези вид, предназначение и фактическо ползване са останали непроменени без прекъсване във времето.
Изложени са съображения, че определящо значение за статута на имотите /публичен или частен/ имат техните обективни характеристики, поради което на публичния характер на имотите не се отразява това, че не е било взето решение от ОбС-П. Баня за обявяване на имотите за публична собственост, доколкото обявяването на характера на имотите от ОбС няма конститутивен, а само констативен характер.
Прието е, че на публичния характер на имотите не се отразява отдаването им под наем, сключването на договора през 2008г., както и съставянето на акт за частта общинска собственост, тъй като не се установява промяна във вида, предназначението и ползването на имотите в този период, а не се и твърди такава промяна да е настъпила. Поради това е прието, че легитимиращото действие на актовете за общинска собственост не е оборено, както и че не е установено да е била обявена от ОбС промяна в публичния им статут.
Сключеният през 2008г. договор за даване вместо изпълнение е приет за нищожен поради начална невъзможност на неговия предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД с оглед императивната забрана на чл.7, ал.2 ЗОбС имотите и вещите-публична общинска собственост да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица.
Прието е за установено, че дружеството ползва процесните имоти, което обстоятелство е изрично признато с изходяща от ответника по иска молба, представена в заверено копие по делото, подадена по воденото между общината и други страни гр.д.№143/2017г. по описа на АС-Пловдив, като липсват твърдения и данни да е настъпила след това промяна в ползването.
За основателна е приета и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, тъй като е установено, че ищецът е собственик на имотите, ответникът ги ползва фактически без основание и от тези факти за ищеца е настъпила вреда от нереализиране на полза от принадлежащото му право на ползване, съизмерима с наемната цена. Размерът на претенцията е определен въз основа на изслушаните по делото експертизи, както и с оглед установеното от показанията на св.Е. за начина и периода на ползване на обектите.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС е извършена и преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в какъвто смисъл са и посочените от касатора решения на тричленни състави на ГК и ТК. Обсъдени са както писмените, така и гласните доказателства, включително представените от общината преписки по съставяне на представените по делото актове за общинска собственост. Правните последици от осъществяването на установените по делото факти и обстоятелства са преценени с оглед приложимите правни норми, като преминаването на собствеността от държавата към общината, както и установяването на предназначението на процесните имоти са преценени хронологично за целия релевантен период.
Обсъдени са и всички наведени с въззивната жалба доводи и оплаквания – за недоказаност на факта на придобиване на собствеността, за характера на имотите като публична общинска собственост, за завеждането на имотите в счетоводните книги на общината, за представянето на преписките по съставянето на актовете за общинска собственост, за необходимостта вида на собствеността да се прецени в периода 13.05.2013г.- 13.05.2017г., за оборването истинността на съдържанието на представените актове за общинска собственост, за доказаността на обстоятелството, че дружеството ползва процесните имоти, за размера на претендираното по реда на чл.59 ЗЗД обезщетение.
Изводите на въззивния съд за характера на имотите като публична общинска собственост съответстват на трайно установената практика на ВКС, включително на посочените от касатора в касационната жалба решения, като преценката е направена и с оглед критериите, съдържащи се в решение №19/21.12.1993г. на Конституционния съд по конституционно дело №11/1993г.
Съответстващ на ТР №4/2010г. на ОСГК на ВКС е и изводът за нищожността на сключения през 2008г. договор.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – с постановеното на 25.02.2019г. решение №154 на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4370/2017г. е даден отговор на поставените от касатора въпроси, като е прието, че с решението си по §5, ал.2 ПЗР на ЗОбС общинският съвет само обявява възникналия по силата на закона статут на публична общинска собственост за конкретен имот, за който са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от закона, а не го създава, като статутът на заварените при влизане в сила на ЗОбС общински имоти като публична или частна собственост се определя от закона въз основа на посочените в чл.3 обективни критерии. Изводите на въззивния съд изцяло съответстват на това становище, поради което поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
В решение №154/25.02.2019г., постановено по гр.д.№4370/2017г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС е даден отговор и на въпроса дали прехвърлянето на недвижим имот общинска собственост с извънсъдебна спогодба за даване вместо изпълнение представлява заобикаляне на закона, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос. Още повече, че въззивният съд е приел, че сключеният през 2008г. договор е нищожен поради невъзможен предмет, а не като сключен при заобикаляне на закона.
При извършването на преценка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че производството по предявения от [община] срещу „М Ди Си“ ЕООД, В. Б. Ч. и Ш. К. Ч. иск е приключило, като правото на собственост на общината е признато с влязло в сила съдебно решение – с решение №154/25.02.2019г., постановено по гр.д.№4370/2017г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС е оставено в сила въззивното решение, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено, че общината е собственик на процесните имоти. Искането за предаване на владението е отхвърлено, като е прието, че фактическата власт се осъществява от „МТ-ГП ГРУП“ООД.
Разноски в полза на [община] баня не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са били направени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №177/23.10.2018г. по в.гр.д.№348/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: