5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 14.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1089 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№369/07.01.2019г., подадена от П. Н. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Р. Т. Д. от АК-В., срещу решение №2076/03.12.2018г., постановено от тричленен състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2021/2018г., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена претенцията му за поставяне в негов дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор …. – апартамент №…. с площ от 79.06кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в [населено място], [улица], вх…., ет…. и е постановено делбеният имот да бъде изнесен на публична продан.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд е направил некоректно тълкуване на т.8 от ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, с която ОСГК на ВКС се е произнесъл по въпроса намира ли приложение чл.288, ал.3 ГПК при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ – например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка. Касаторът поддържа, че в контекста на така формулирания въпрос по това тълкувателно дело нещата следва да се изследват от аспекта на П. Н. К. и да се отговори на въпроса той дали освен като наследник се явява и приобретател по някаква сделка. Счита, че еднозначният отговор на така поставения въпрос води до извода, че П. Н. К. има само и единствено качеството наследник – веднъж на ? от апартамента, наследен от майка му, и втори път – като наследник на 3/8 идеални части, наследени от баща му, след като съдът с решението си, постановено в първата фазана делбата, му е възстановил запазената част от наследството на неговия баща. Поддържа, че като единствен наследник на този имот е в законното си право имотът да му бъде възложен.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като счита обжалваното решение за очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителят М. П. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложения към отговора списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
С решение №984/12.03.2018г., постановено по гр.д.№7634/2017г. по описа на Районен съд-Варна, е възстановена запазената част на П. К. от наследството на неговия баща Н. К. Ц., починал на 11.06.2012г., чрез намаляване с ? на извършеното от него дарение на ? идеални части от апартамент №…, находящ се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/, [жилищен адрес] и е допуснато извършването на делба на този имот между съделителите П. К. и М. К., при квоти 5/8 идеални части за П. К. и 3/8 идеални части за М. К..
Съделителят П. К. своевременно е направил искане за възлагане в негов дял на съсобствения апартамент на основание чл.349, ал.2 ГПК.
С обжалваното решение така заявената претенция е приета за неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено, че след смъртта си Й. Ц., починала на 26.06.1986г., е оставила като наследници син П. К. и съпруг Н. Ц., като от представения по делото н.а.№…. от ….г., том …., рег.№…., дело №….г. на нотариус Д. С., се установява, че Н. Ц. е дарил на внука си М. К. собствените си идеални части от процесния апартамент. Прието е също така, че П. Н. К. е единствен наследник по закон на Н. Ц., починал на 11.06.2011г., като с влязлото в сила решение по допускане на делбата, е възстановена запазената му част от това наследство чрез намаляване на извършеното в полза на М. К. дарение.
Посочено е, че спорният по делото въпрос е допустимо ли е възлагане на недвижим имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК на съделител, чиято собственост произтича единствено от качеството му на наследник, при наличие на смесена /комбинирана/ съсобственост, като е прието, че съгласно постановките на т.8 на ТР №1/2004г. на ВКС следва съсобствеността да е възникнала само на основание наследяване, но не и на друг юридически факт. И доколкото в случая съсобствеността между страните не е възникнала само въз основа на наследяване от Н. К. Ц., а и чрез придобиване на собственост от М. К. върху идеална част от имота въз основа на договор за дарение от 07.08.2003г., е прието, че е налице смесен фактически състав при възникване на съсобствеността, което прави недопустимо възлагането на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, като фактът, че П. К. има единствено качеството наследник и притежанието на неговия дял в съсобствеността се основава само на наследствено правоприемство, не може да обоснове приложимостта на чл.349, ал.2 ГПК.
Изложени са съображения, че наличието на смесена съсобственост по смисъла на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, се определя от участниците в нея, характера и обема на техните права, при което следва да се вземе предвид, че съделителят М. К. е трето лице-приобретател и не притежава качеството на наследник, което предпоставя смесения характер на съсобствеността.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло както на разясненията по приложението на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, дадени в т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, така и на последващата практика на тричленни състави на ВКС по приложението на чл.349, ал.2 от сега действащия ГПК, според която понятието “смесена съсобственост” се употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./, респ. чл.349, ал.2 от сега действащия ГПК, за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите – на друго основание /решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г., І ГО на ВКС/, т.е. съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. /решение №18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г., І ГО на ВКС; решение №122/05.01.2018г. по гр.д.№4962/2016г., Второ ГО на ВКС/. По реда на чл.349,ал.2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател /решение №19/08.02.2013г. по гр.д.№619/2012г., ІІ ГО на ВКС/. Разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците / решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 1100/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 148 от 07.04. 2010 г. по гр.д. № 437/09 г. на І г.о. на ВКС/, доколкото претенцията на съсобственика, придобил право на собственост върху идеална част от имота, предмет на делбата, по наследство, е непротивопоставима на съсобственик, който е придобил правото на собственост върху своята идеална част на основание, различно от наследяване.
Преценката на релевантните факти в настоящия случай е извършена от въззивния съд изцяло в съответствие с определените в т.8 на ТР №1/2004г. и последващата практика на тричленните състави на ГК на ВКС критерии, която допуска отклонение само в хипотези, при които сънаследниците са извършили действия на разпореждане с придобитите по наследство идеални части от имота след откриване на наследството и само помежду си, но не и когато сънаследник се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от имота в полза на лице извън кръга на наследниците по закон. И доколкото съделителят М. К. няма качеството „наследник по закон“ нито на Й. Ц., нито на Н. Ц., следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв с оглед посочения по-горе като имащ значение за изхода на спора въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС логично, последователно и обосновано.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2076/03.12.2018г. по в.гр.д.№2021/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА П. Н. К. от [населено място], [улица], вх…., ап…., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. П. К. от [населено място],[жк], вх…., ет…., ап…., сумата 600лв./шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: