10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 19.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3769 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2378/05.07.2019г., подадена от Х. М. М. от [населено място], общ Г., чрез процесуалния ? представител адв.И. Г. К. от АК-Б., по касационна жалба с вх.№2428/11.07.2019г., подадена от В. С. А. и Р. С. А., двамата от [населено място], общ.Г., чрез процесуалния им представител адв.Х. И. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърти въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г.
Х. М. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу В. С. А. и Р. С. А. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ………..в кв….. по плана на [населено място], общ.Г., област Б., както и в частта, с която е осъдена да заплати на В. С. А. и Р. С. А. сторените по делото разноски по така предявения иск.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивното решение е постановено при очевидна неправилност. За неправилен счита извода на съда, че по делото не е установено гаражът и построената в него камина да пречат на ползването на къщата и парцела от нейна страна, след като по делото става ясно, че не е дала съгласие за изграждането на такава постройка в съсобствения на страните имот.
Поддържа също така, че с обжалвания акт въззивният съд се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно изграждането на постройка в съсобствен имот, без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
В. С. А. и Р. С. А. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск В. С. А. е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв.м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ ……… в кв…. по плана на [населено място], [община], област Б. с УПИ ………. в кв………. по плана на селото, и на барбекюто /лятната кухня или стая за гости/, изградено от бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ ……….., кв…. по плана на [населено място], както и в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. С. А. и Р. С. А. са осъдени по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск да премахнат дървения покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна върху масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ…………, кв…….. по плана на [населено място], както и комина на въпросния масивен гараж.
В изложението към подадената касационна жалба В. С. А. и Р. С. А. поддържат, че спорът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която материалноправната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл.109 ЗС, предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствения имот да предполага уважаване на иска, като и в тази хипотеза следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца /решение №33/06.04.2010г. по гр.д.№27/2009г. на Второ ГО на ВКС; решение №63 по гр.д.№388/2012г. на ВКС; решение №74 по гр.д.№6580/2013г. на ВКС; решение №23 по гр.д.№5465/2013г. на ВКС; решение №125 по гр.д.№939/2012г. на ВКС; решение №51 по гр.д.№764/2012г. на ВКС; решение №57 по гр.д.№907/2012г. на ВКС; решение №151 по гр.д.№634/2010г. на ВКС/. Поддържат, че в случая съдът следва да съобрази обстоятелството, че е налице разпределение на ползването на съсобствения имот.
Поддържат също така, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС /решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №212/17.10.2014г. по гр.д.№2159/2014г. на Първо ГО на ВКС; решение №19/09.05.2016г. по гр.д.№4658/2015г./, в които е прието, че защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да надхвърля, като поставят въпроса в конкретния случай не съставлява ли надхвърляне събарянето на строежи с цел да се преустанови задимяване на пране и наличието на локви, които пречат на лице, което не обитава постоянно своя имот, а само в събота и неделя, както и в този случай съдът може ли да постанови да се изградят улуци и да се затворят комините, за да се осъществи защитата по чл.109 ЗС.
Поддържат също така, че обжалваното решение е и недопустимо на първо място по причина, че съдът дълго и пространно е изследвал въпроса за законността на строежите, по който въпрос компетентни да се произнасят са единствено административните органи, които имат правомощия в областта на законосъобразността на даден строеж, чиито актове подлежат на съдебен контрол, но не пред РС-Гоце Делчев и ОС-Благоевград, а пред съответните административни съдилища.
Поддържат също така, че в нито един момент от развитието на процеса ищецът не е твърдял, че процесният гараж с четири гаражни клетки навлиза в съсобствен на ищцата и ответниците недвижим имот и че това е начинът, по който се препятства упражняването на правото ? на собственост, но въпреки това и двете инстанции се произнасят по иск с такава претенция. Навеждат доводи, че едва в хода на първоинстанционното производство е установено, че линията на строежа е дадена според стара координатна система, а не в съответствие с действащата координатна система, поради което се оказва, че изграденият в груб строеж гараж навлиза в съсобствен на ищцата и ответниците недвижим имот, като искът за гаража не е изменян.
Поддържат също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК Х. М. М. изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите В. С. А. и Р. С. А. основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.109 ЗС Х. М. М. е предявила срещу В. С. А. и Р. С. А. искове за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м. с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна, построен в УПИ ……….., кв………… по плана на [населено място], [община], както и В. С. А. да бъде осъден да прекрати еноснователното действие, извършено чрез строеж на масивен гараж с четири гаражни клетки, със застроена площ от около 80 кв.м., ведно с изграден довар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ ………. и УПИ ………… от кв…. по плана на [населено място], както и барбекю, изградено от бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ ……. и да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки, ведно с изградения довар /зид/, както и барбекюто.
Поддържа, че притежава правото на собственост върху ? ид.част от УПИ …………, ведно с построената в югоизточната част на имота масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, и ? ид.част от стопанска постройка със застроена площ от 53 кв.м., докато ответниците са собственици на другата ? ид.част от имота и без нейно съгласие изградили в имота гараж със застроена площ от 30 кв.м., който е приспособен като бар за лично ползване, тъй като в него има изградена камина и оборудване за тази цел, с изграден висок комин, както и че върху плочата на гаража, приспособена за тераса и изградена покривна конструкция – дървена с метални профили, е направено продължение на навеса, покрит с пластмасови платна, от които се стича вода и отива към входа на жилищната ? сграда, както и че предвид височината си тази сграда засенчва голяма част от имота ?, а пушекът от комина и саждите замърсяват прането ? и въздуха..
Поддържа също така, че в съседния УПИ ………. ответникът В. С. А. е изградил на граничната регулационна линия масивен гараж с четири гаражни клетки, ведно с изграден довар /зид/ по регулационната граница, като след започването на строителството разбрала, че ответникът се готви да настрои жилищен етаж върху гаражите, изградил също така в собствения си УПИ ………… барбекю без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. Поддържа, че гаражните клетки, ведно с иззиданата над тях стена, ? пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост, тъй като предвид височината на сградата е налице засенчване на голяма част от имота ?, а при изграждането на барбекюто не са съобразени санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания в действащия застроителен план.
В обжалваното решение, в съответствие с разясненията, дадени в ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г., са изложени съображения, че двете задължителни условия за уважаването на претенцията по чл.109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, като за уважаването на иска е необходимо във всички случаи да се докаже, че върху собствения на ищеца имот е осъществено неоснователно въздействие, което създава по-големи от обикновените пречки за използването на същия. Посочено е също така, че преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Изложени са и съображения, че защитата по чл.109 ЗС е допустима и при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта, като собственикът на един имот може да иска премахване на създадено там състояние с оглед защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението ? или създават опасност от такива.
В случая е посочено, че Х. М. М. твърди, че три обекта ? създават пречки за ползването на УПИ ……….. в кв…. по плана на [населено място], който е съсобствен между нея и ответниците, и на къщата там, която тя притежава: 1/гаражът с камина, комин и конструкция върху покрива му /дървена и метална/, разположен до къщата на ответниците в съсобствения УПИ, за който се твърди, че пречи, като засенчва къщата на ищцата, от конструкцията върху него към къщата на ищцата тече вода и от комина на гаража излизат дим и пушек, които директно влизат в нейните прозорци; 2/недостроена сграда на границата между съсобствения УПИ ……….. и притежавания само от ответника В. А. УПИ …………, навлизаща и в двата посочени УПИ, която пречи на ищцата, като засенчва нейната къща и съсобствения УПИ; 3/барбекюто в УПИ ………, което засенчва къщата на ищцата в съсобствения УПИ ……….. и нарушава санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените правила.
Описаните по този начин твърдения, очертаващи предмета на спора, съответстват на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и петитум, поради което наведените в тази насока доводи на касаторите В. А. и Р. А. не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта на обжалваното решение. Действително едва в производството по делото, т.е. след предявяването на исковата молба, е установено, че недостроената сграда навлиза и в съсобствения УПИ ……….., но доколкото произнасянето на съда е в рамките на заявеното искане за събаряне именно на този обект и е извършено при спазване на установеното в чл.235, ал.3 ГПК, доводите за недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат споделени.
По отношение на гаража с камина въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията, като е взел предвид, че по делото е установено, че гаражът е изграден от ответниците и самият той като постройка не създава проблеми на ищцата, поради което и не следва да бъде премахван. Посочено е, че нито един от разпитаните свидетели не споменава гаражът да пречи на ползването на къщата и парцела от страна на ищцата.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора Х. М. М. въпрос изграждането на постройка в съсобствен имот, без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като така поставеният въпрос има значение при разрешаването на неограничен брой случаи и по него липсва трайно установена практика на тричленни състави на ВКС. Въпросът е поставен от предявилото иска лице и обуславя крайния изход на спора, като в случая следва да бъде извършена преценка и на значението на извършеното през 1972г. разпределение на ползването на дворното място.
По отношение на комина и навеса на построения от ответниците в УПИ …………… гараж въззивният съд е изложил съображения, че положение „гараж с комин“ е абсурдно само по себе си, тъй като коминът apriori не може да бъде елемент от който и да е гараж. Взето е предвид, че от свидетелските показания и експертното заключение категорично се установява, че въпросният комин се намира твърде близо до прозорците на ищцата и бълва в тях дим и пушек, с което безспорно ? създава пречки, по-големи от обичайните, поради което подлежи на премахване. Взето е предвид също така, че сега този комин е запечатан, но е прието, че това състояние не е трайно и във всеки един момент същият отново може да възобнови обгазяването на къщата на ищцата. Изложени са съображения, че ищцата не може да бъде поставена в положение да зависи от волята на ответниците дали ще продължат да държат комина запечатан или не. Прието е, че и навесът върху гаража също трябва да бъде премахнат от ответниците, които не само са го изградили, но и поддържат това състояние на нещата – от покрива му при дъжд тече вода точно пред входа за къщата на ищцата, а при снеговалеж пада сняг, за което свидетелите П., П. и Х. са категорични. Изложени са съображения, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, защото са последователни, логични, обстоятелствени, пълни, подробни, непротиворечиви и подкрепящи се, и не са опровергани от други доказателства, докато свидетелят П. не живее постоянно в селото и впечатленията му по тази причина следва да бъдат приети за спорадични, а свидетелят И. само мисли /т.е. не е сигурен/, че на навеса има поставени улуци. Посочено е, че за разлика от тях свидетелят Х., който е съсед на имота, е убедителен в показанията си, че на навеса няма улуци и водата отива „във вратата“ на ищцата, като тази ситуация несъмнено накърнява правата на ищцата и трябва да бъде променена посредством намесата на съда.
Според настоящия състав по отношение на извода на въззивния съд за наличието на предпоставки за премахване на навеса по реда на чл.109 ЗС са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита за съответства на тежестта на нарушението – в соченото от касатора решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на Първо ГО на ВКС е прието, че защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел извършването на преценка по основателността на наведените от касаторите В. А. и Р. А. доводи, че съществува и друг начин за преустановяване събирането на вода пред входа на сградата на Х. М..
В решение №625/03.12.2010г. по гр.д.№1426/2009г. на І ГО на ВКС е прието, че основание за защита чрез иска се поражда и при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита. В съответствие с това становище е и изводът на въззивния съд за необходимостта от премахването на комина върху терасата на гаража. Тази хипотеза е различна от разгледаната в решение №48/16.08.2017г. по гр.д.№3809/2016г., Второ ГО на ВКС, в което е прието, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват. Ако обектът, който причинява действията, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца в миналото, все още съществува и съществува вероятност неоснователното въздействие в бъдеще отново да бъде осъществено, приложение следва да намери разрешението, дадено в решение №625/03.12.2010г., постановено по гр.д.№1426/2009г. на Второ ГО, в какъвто смисъл е и изводът на въззивния съд в обжалваното решение.
За основателна е приета и претенцията за премахването на постройката между двете УПИ. Изложени са съображения, че изграждането на тази постройка е свързано с документно престъпление според приложеното НОХД №752/2016г. на РС-Гоце Делчев, както и че постройката непозволено навлиза с 53 кв.м. в съсобствения УПИ и действително засенчва къщата на ищцата, което е изяснено от показанията на свидетелите П. и П., които не са опровергани.
По поставения от касаторите А. въпрос следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита за съответства на тежестта на нарушението в соченото в изложението решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на Второ ГО на ВКС е прието, че осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му.
Тези съображения на тричленния състав на Второ ГО ВКС в решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г., както и съображенията в посоченото по-горе решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на Първо ГО на ВКС обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита за съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице.
За основателна е приета и претенцията за премахване на барбекюто в УПИ …………. Взето е предвид обстоятелството, че за него е издадено удостоверение за търпимост, но са изложени съображения, че това не е пречка за успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС, тъй като административният орган има компетентност само относно техническата допустимост на строителството, но не и относно правната допустимост обектът да пречи с нещо на други лица. Прието е, че в случая барбекюто, макар и разположено в дъното на УПИ ……….., поради малките разстояния наистина създава постоянно неудобство на ищцата, защото димът му директно влиза през нейните прозорци, което се установява от неопроверганите показания на свидетеля Х.. Поради това е прието, че то подлежи на премахване.
В тази част решението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, според която димът и миризмите представляват такова въздействие, което пречи на нормалното ползване на собствен имот и породилите ги обекти и съоръжения подлежат на премахване по реда на чл.109 ЗС. Поради това основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касаторите смисъл не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърто въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстационния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. М. М. срещу В. С. А. и Р. С. А. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ………… в кв…. по плана на [населено място], [община].
Указва на касатора Х. М. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърто въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск В. С. А. е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/ със застроена площ от 80 кв.м., заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ ………. в кв…. по плана на [населено място], [община], област Б. с УПИ ………… в кв………. по плана на селото.
Указва на касатора В. С. А. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърто въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. С. А. и Р. С. А. са осъдени по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск да премахнат дървения покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна върху масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ……….., кв…………. по плана на [населено място].
Указва на касаторите В. С. А. и Р. С. А. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2463/03.06.2019г., постановено от Четвърто въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№161/2019г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. С. А. и Р. С. А. са осъдени по реда на чл.109 ЗС по предявения от Х. М. М. иск да премахнат комина върху масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м. в УПИ ……….., кв……… по плана на [населено място], както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстнационния съд, с което и В. С. А. е осъден да премахне барбекю /лятна кухня или стая за гости/, изградено от бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ ………… по плана на [населено място].
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: