5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 168 от 09.01.2019 г. по в. гр. д. № 7740/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 336995 от 12.02.2018 г. по гр. д. № 71638/2014 г. на Софийски районен съд, в частта, с която на основание чл.23, ал.2 СК е признато за установено по отношение на ответника Д. К. В., че ищцата М. Х. В. е собственик на 18126/23500 идеални части от апартамент № …. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на основание чл.34 ЗС е допусната делба на този имот при квоти 5374/23500 ид. части за Д. В. и 18126/23500 ид. части за М. В..
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че представените по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания на майката на ищцата, установяват твърдението за наличие на частична трансформация на лични средства на ищцата в размер на 18126 лв., вложени при закупуване на процесния апартамент за сумата от 23 500 лв., което е станало по време на брака между страните. Прието е, че свидетелските показания са допустими и за тях не е налице забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с тях се установява дарение на парични средства между роднини по права линия, а не извършването на банкова операция по внасяне на тази сума по сметката на ищцата. Изложени са и мотиви за достоверността на показанията на майката на ищцата, съответно – за недостоверност на показанията на другия свидетел – баща на ответника.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. К. В..
Жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК съдът допуснал свидетелски показания, с които се установяват банкови операции – внасяне на парични средства в брой или прехвърляне на парични средства от една сметка в друга. Тези операции могат да се удостоверят само с платежни документи, съгласно чл.5 от Наредба № 3 от 10.07.1992 г. за плащанията, която е действала към момента на внасяне на сумите. Писмената форма за установяване на банковите операции не е форма за доказване, а форма за действителност. На следващо място – според жалбоподателя решението е необосновано, тъй като по делото не е установено движението по банковия влог на ищцата от откриването му до датата на заплащане на сумата от 18 126 лв. за закупуването на процесния имот. Затова не може да се приеме, че дарените от майката на ищцата суми участват в сумата 9001,25 щ. д., с левова равностойност 18126 лв., които са преведени от сметката на ищцата по сметката на продавачката при закупуване на процесния апартамент. И на последно място – според жалбоподателя решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно приложимия чл.19, ал.1 СК 1985 г. /отм./ паричните влогове са в обхвата на съпружеската имуществена общност и съответно – придобитото с тях също е СИО.
В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1.При доказване на пълна трансформация в набирането на средства в паричен влог при действието на СК от 1985 г. необходимо ли е да се изследват всички банкови операции по този влог;
2. Допустимо ли е да се установяват банкови операции със свидетелски показания, ако не се твърди, че документацията е изгубена. Писмената форма при банковите операции не е ли форма за действителност, а не форма на доказване. Изключението за роднините, визирани в чл.164, ал.1, т.3 ГПК отнася ли се при доказване на банкови операции.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр. д. № 2229/1995 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 836 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4221/2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 114 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 1235/2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, II г.о., а по втория – с определение № 330 от 24.04.2014 г. по т.д. № 3638/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът в производството М. Х. В. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, като излага подробни съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд, което не попада в ограниченията по чл.280, ал.3 ГПК.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В практиката на ВКС по прилагането на чл.23 СК, аналогичен на чл.21 СК 1985 г. /отм./, се акцентира върху необходимостта в процеса за установяване на трансформация на лични средства при закупуване на имущество по време на брака да се докаже произходът на тези средства и влагането им за закупуване на имуществото, като за това са допустими всички доказателствени средства. Приема се, че съдът трябва да направи пълно изследване произхода на вложените парични средства. В този смисъл са постановени множество съдебни решения, като например решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о., решение № 62 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2017 г., I г. о., решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., решение № 86 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2017 г., II г. о.
Никъде в практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, не се сочи изискване задължително да се изследват банковите операции по набирането на средствата за закупуване на спорното имущество, както и на забрана със свидетелски показания да се установява произходът на средствата, под предлог, че с тях недопустимо се установяват банкови операции, които се доказват само с писмени доказателства. Решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр. д. № 2229/1995 г. на ВКС, IV г.о. акцентира върху необходимостта да се съберат множество доказателства, които са от значение за извода дали е налице трансформация на лични средства, преди съдът да се произнесе. Решението обаче е постановено при действие на отменения ГПК от 1952 г., преди изменението му от 1997 г., когато действа служебното начало, което предоставя на съда много правомощия, включително служебно да отложи делото за нови доказателства – чл.110, ал.3 ГПК /отм./, редакция ДВ, бр.99/1961 г., служебно да събира доказателства и да извършва проверка на събраните – чл.129, ал.1 ГПК /отм./. Това решение не е актуално при действащия ГПК от 2008 г. Решение № 836 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4221/2008 г. на ВКС, IV г.о. приема, че за доказване на трансформацията не е необходимо продажната цена на имота да е била платена по банков път; че е допустимо да се приеме продажна цена в чужда валута, въпреки посоченото в нотариалния акт, че продажбата е в български лева, както и че пълното доказване по този иск е допустимо и чрез косвено доказване. Никъде в това решение не се сочи на изискване да се проследяват банкови операции по влога на съпруга, който е платил продажната цена, нито пък на забрана с гласни доказателства да се установява трансформацията, под предлог, че по този начин се установяват банкови операции, за действителността на които се иска писмен акт. Решение № 114 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 1235/2014 г. на ВКС, I г.о. е постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения и не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която може да обуслови допустимост на касационното обжалване, съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието само, че две писмени доказателства, сред които и удостоверение за движението по банковата сметка на бившия съпруг, не разкриват нови обстоятелства, от значение за изхода на делото, които да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.21 СК 1985 г. /отм./, тъй като не съдържат данни за произхода на сумата, с която е било придобито спорното имущество. Решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, II г.о. прави разграничение, основано на различния режим на паричните суми по влоговете на съпрузите при действието на СК от 1985 г. /отм./ и действащия СК от 2009 г. В него е прието, че в случаите, при които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК 1985 г. /отм./, по който паричните влогове се включват в СИО, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК /отм./ е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният личен характер. Това принципно разрешение е приложено и в обжалваното решение, в което съдът изследва именно въпроса за произхода на средствата по банковия влог на ищцата, от който е заплатена част от продажната цена на процесния апартамент. Налице е пълно съответствие между обжалваното въззивно решение и посоченото решение на ВКС. Следва да се добави и това, че в унисон с практиката на ВКС, съдът в настоящия случай е обсъдил всички събрани доказателства по делото във връзка със спорната тема за произхода на сумата от 9001,25 щ. д., с левова равностойност 18126 лв., които са преведени от сметката на ищцата за закупуване на процесния апартамент, като е изложил задълбочени мотиви защо кредитира показанията на майката на ищцата и защо не дава вяра на показанията на бащата на ответника, при което са обсъдени и писмените доказателства по делото – данните за теглене и превод на суми от сметката на майката на ищцата, както и данните за превод на сумата от 9001,25 щ.д. по сметката на продавачката на имота.
И на последно място – определение № 330 от 24.04.2014 г. по т.д. № 3638/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и също не съставлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която може да обуслови допускане на касационно обжалване – виж т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това – релевантния факт по настоящото дело и съответно – предмет на доказване, е произходът на сумата от 9001,25 щ. д. по сметката на ищцата, за което са допустими всякакви доказателствени средства, а не банковите операции по внасяне на отделни по-малки суми по тази сметка, дарени от майката на ищцата.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 168 от 09.01.2019 г. по в. гр. д. № 7740/2018 г. на Софийски градски съд.
При този изход на делото на ответницата следва да бъдат присъдени разноските за производството по настоящото дело в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие, обективиран в пълномощно от 03.04.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 09.01.2019 г. по в. гр. д. № 7740/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. К. В. с адрес [населено място], район „И.“, ул. „….“, № …., ет….., ап….. да заплати на М. Х. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 800 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: