О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 802 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 86/2017 г.
С определение № 5798/20.11.2017 г. по в. гр. д. № 883/17 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение № 8435 от 09.10.2017 г. по гр. д. № 905/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което е било прекратено производството по иска за делба на двуетажна жилищна сграда, предявен от Й. Х. А., В. Л. А.-С. и Т. Л. Г. срещу В. В. П..
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че изложените в исковата молба твърдения са за наличие на етажна собственост, а не на съсобственост върху сградата. Според тези твърдения сградата се състои от два етажа; ищците се легитимират като съсобственици на първия етаж, а ответницата – като собственик на втория етаж. Липсата на твърдения за съсобственост на цялата сграда обуславя и прекратяването на иска за делба. Поддържат, че сградата е еднофамилна, етажите не са отделни обекти на правото на собственост; достъпът до втория етаж се осъществява през първия, а санитарен възел има само на първия етаж. Единствено в хода на производството можело да се назначи експертиза, която да установи статута на сградата като еднофамилна или двуфамилна.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Й. Х. А., В. Л. А.-С. и Т. Л. Г..
Жалбоподателите считат, че ако исковата молба е била нередовна, съдът е следвало да им даде указания да отстранят недостатъците й, а не да прекратява производството по делото. По предявения от тях иск за делба съдът следвало да се произнесе с решение по съществото на правния спор, а не да го прекратява като недопустимо.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното определение с ППВС № 2/1982 г. и решение № 174/18.10.2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г. на ВКС, I г.о.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси: 1. Как следва да се установят обстоятелствата дали една сграда е в режим на етажна собственост, дали е еднофамилна, и дали е налице съсобственост и тези обстоятелства предмет на доказване по конкретното дело ли са;
2. Какъв следва да бъде диспозитивът на съда, когато приема, че предявеният иск е недопустим;
3. Когато съдът приема в съдебно заседание, че е налице нередовност на исковата молба, следва ли същата да бъде оставена без движение, за да се отстрани тази нередовност, или трябва да прекрати производството по делото.
Ответникът в производството В. В. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция – чл.274, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата.
Поставените от жалбоподателите въпроси се свеждат до това с какъв акт следва да се произнесе съдът по спорния въпрос дали е налице съсобствена вещ, когато тя е предмет на предявен иск за делба на недвижим имот – с определение или с решение. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос съдът е действал в противоречие с постоянната практика на ВКС, че при предявен иск за делба на недвижим имот съдът следва да се произнесе с решение по въпросите налице ли е съсобственост върху процесните имоти, между кои лица и при какви квоти. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В настоящия случай действително в исковата молба липсват надлежни твърдения за наличие на съсобственост върху процесната двуетажна жилищна сграда. В първото съдебно заседание обаче ищцата Й. А. е заявила, че цялата сграда е съсобствена. Нейният пълномощник е посочил, че на втория етаж от сградата няма баня и тоалетна, а за да се стигне до него трябва да се премине през първия етаж. От тези твърдения следва извод, че според ищците сградата е еднофамилна, че двата етажа не са самостоятелни обекти на право на собственост, затова не е възникнала и етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС, въпреки наличието на нотариални актове, сочещи обратното. Преценката дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение трябва да се извърши след провеждане на състезателно производство, в което може да бъде назначена експертиза за установяване на фактическото състояние на сградата. Едва със съдебното решение ще се прецени дали в сградата, за която има данни да е строена преди изменението на чл.38 от Строителните правила и норми /ДВ, бр. 39 от 17.05.1963 г./, е възникнала етажна собственост, дали разделната собственост върху двата етажа е възникнала преди въпросното изменение, какво е значението на ТР № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВКС и дали извършените през 1993 г. и 2004 г. прехвърлителни сделки имат за предмет самостоятелни обекти на правото на собственост. В случай, че според съда в обстоятелствената част на исковата молба няма достатъчно твърдения, които да изяснят правния спор дали е възникнала етажна собственост и към кой момент, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение, като се дадат указания за отстраняване на недостатъците й, а не да се прекратява производството по нея. Това налага отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него преграждащо определение на първоинстанционния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5798/20.11.2017 г. по в. гр. д. № 883/17г. на Благоевградския окръжен съд .
ОТМЕНЯ определение № 5798/20.11.2017 г. по в. гр. д. № 883/17г. на Благоевградския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 8435 от 09.10.2017 г. по гр. д. № 905/2017 г. на Благоевградския районен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: