9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 16.12.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2884 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№14327/10.05.2019г., подадена от адв.Ю. Д. от АК-В. като пълномощник и процесуален представител на Е. М. Ц., срещу решение №391/28.03.2019г., постановено от тричленен състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№244/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. Ц. против Л. К. К. установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ………., с площ 1817кв.м., с номер по предходен план ……., находящ се в [населено място], местност „Ф.“ /с.о. П./, съставлява имущество, придобито от ищеца при условията на изключителна собственост вследствие на пълна трансформация на лично имущество.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускането на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси:
1.За задължението на въззивния съд, независимо от препращането по чл.272 ГПК, да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения; следва ли даване на собствено разрешение по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, които следва да изрази в мотивите си, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни; следва ли да обсъди и доказателствата, които първата инстанция е изключила от доказателствения материал като неотносими към спора /противоречие с решение №254/20.05.2019г. по гр.д.№4863/2017г.; решение №123/29.10.2018г. по гр.д.№3357/2017г. на Второ ГО на ВКС; решение №120/04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №270/30.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3828/2008г./;
2.За предназначението, с което се закупува едно жилище като елемент от фактическия състав на иска по чл.23, ал.1 СК /противоречие с разясненията по ТР №5/2013г. на ОСГТК на ВКС с оглед липсата на воля, намерение у ответницата за закупуването на имота и намерението на ищеца да го купи с цел инвестиция/;
3.Може ли да се приеме за съществен приносът на ищеца, ако той докаже, че през по-голямата част от проверявания период получените от него приходи са достатъчни да покрият разходите; неправилно ли е решението, ако съдът се е произнесъл по въпроса дали е налице принос по смисъла на чл.21, ал.1 СК от страна на единия съпруг, когато не е допуснал до разглеждане относими доказателства, доказващи безспорно, че другият съпруг не е участвал с предоставяне на средства за придобиване на недвижимия имот /противоречие с разясненията по ТР №5/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №315/07.12.2010г. по гр.д№3555/2008г. на Четвърто ГО на ВКС/;
4.Доколко са относими за разглеждане на предявения иск по реда на чл.23 СК обстоятелствата „дали другият съпруг е полагал труд по време на съществуване на брака, дали е полагал грижи по отношение на домакинството и отглеждането на децата“ /наличие на принос/, като се има предвид, че искът по чл.23 СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместния принос, като нейно основание и обяснение, вкл. и че съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот /противоречие с решение №13/16.02.2016г. по гр.д.№3888/2015г. на Трето ГО на ВКС; решение №32/04.05.2015г. по гр.д.№1158/2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №62/18.02.2011г. по гр.д.№955/2010г. на Трето ГО на ВКС; решение №508/18.06.2010г. по гр.д.№1411/2009г. на Трето ГО на ВКС/;
5.Когато имуществото, придобито по време на брака, е платено в брой от спестени лични средства в личен влог /банкова сметка/ на съпруга преди брака и след това, по който са установени лични средства за покриване на цялата цена на спорното имущество /пълна трансформация/ или част от нея /частична трансформация/, относими ли са сумите, постъпвали по банковата сметка по време на брака и преди него, като са установени лични такива и доколкото парите са родово определени вещи, по какъв начин следва да се установи кои от парите по влоговата /банковата/ наличност са използвани за придобиване на спорния имот /противоречие с ППВС №5 от 31.10.1972г./;
6.При пълно доказване на доходите на единия съпруг, които многократно надхвърлят доходите на другия, следва ли да се отхвърли искът за по-голям принос от общото семейно имущество и следва ли това многократно надвишаване на доходите да се отчете при преценка основателността на иска /противоречие с решение №2131/84г. на Второ ГО на ВС; ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; определение №316/23.09.2015г. по гр.д.№3099/2015г. на Второ ГО на ВКС/.
Касаторът поддържа, че в обжалваното решение въззвният съд се е произнесъл и по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.При изложена от ищеца фактология за липса на принос в имуществени отношения на бивши съпрузи относно семейно жилище след развода, изразяваща се в безспорно установеното настъпване на последователност от юридически факти и заявени претенции за изключителна собственост поради липса на принос, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл.23, ал.1 СК;
2.Може ли искът по чл.23, ал.1 СК да бъде квалифициран и като такъв по чл.21, ал.4 СК във вр. с чл.23, ал.1 СК;
3.Ако част от изложените в исковата молба обстоятелства носят белезите на иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос, а друга част – на иск по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация, и ищецът е навел доводи, че заплащането на имота е с негови спестени средства от трудови възнаграждения в периода преди и непосредствено след брака, като ответницата няма принос в придобиването на процесния имот, като са ангажирани доказателства в тази насока, с какъв иск следва да се приеме, че е сезиран съдът; оборването на предположението за съвместен принос е би възможно чрез предявяване на трансформация съгласно чл.23, ал.1 СК и/или отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК;
4.Кога е налице ли е пълна трансформация, извън хипотезите на посоченото лично имущество по чл.22 СК, когато се касае до вложени средства от възнаграждение за труд;
5.Следва ли съдът при отхвърляне на иск за пълна трансформация, да се произнесе за наличието на частична трансформация при установен по делото по-голям принос на ищеца от сместени суми в банкови сметки от преди сключването на брака.
Поддържа също така, че обжалваното решение противоречи и на решение №45/20.04.2010г. по т.д.№516/2009г. на Второ ТО на ВКС и решение №73/23.05.2014г. по гр.д.№173/2014г. на Второ ГО на ВКС по въпроса за определянето на правната квалификация на предявения иск и правомощията на въззивния съд в тази насока.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. К. К., чрез процесуалния си представител адв.М. М. от АК-Д., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Е. М. Ц. е предявил срещу Л. К. К. иск с петитум да бъде прието за установено, че Е. М. Ц. е изключителен собственик на описания в н.а.№…, том …., дело №………/1998г. от 05.08.1998г. недвижим имот вследствие на пълна трансформация с негови лични средства на основание чл.23, ал.1 СК, с твърдението, че имотът е закупен с негови лични средства, които нямат семеен произход, спестени от него преди сключването на брака. Навежда също така и довод, че ответницата няма никакъв принос към набирането на тези средства, тъй като за времето от сключването на брака /12.01.1997г./ до закупуването на имота /05.08.1998г./ той е издържал със свои лични средства както ответницата, така и двете ? дъщери от първия брак, които е осиновил със съдебно решение, влязло в сила на 21.01.1997г., че е поел всички грижи около новосъздаденото семейство, инвестирал е средства за финансиране на следването на двете осиновени от него дъщери, докато в този период ответницата не е работила.
В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск с твърдението, че не е установено наличието на необходимите за закупуването на процесния имот средства преди сключването на брака, с каквито ищецът да е разполагал, както и с твърдението, че и тя е разполагала със средства, работила е, полагала е грижи и е изпълнявала своя морален, човешки и финансовдълг към семейството, притежавала е средства отпреди брака, отчуждила е недвижим имот в [населено място] и през целия период е участвала в грижите за семейството.
Въз основа на анализ на фактическите твърдения на страните и формулирания в исковата молба петитум, въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен по реда на чл.23, ал.1 СК иск. Така изразеното от въззивния съд становище по въпроса за правната квалификация на предявения от Е. Ц. иск съответства на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на тричленните състави на ВКС, която и настоящият състав споделя, основана на възприетата в мотивите към ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС теза, че съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот / чл.21, ал.3 СК/, като съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Искът за трансформация на лично имущество, предявен по реда на чл.23 СК следователно непротиворечиво се определя в практиката на ВКС като положителен установителен, а искът за липса на принос в придобиването /чл.21, ал.4 СК/ – като отрицателен установителен. Възможно и процесуално допустимо е двата иска да бъдат предявени с една и съща искова молба при условията на обективно съединяване, извод за което може да бъде направен въз основа на анализ на обстоятелствената част и петитума. И само ако с една и съща искова молба са предявени при условията на обективно съединяване няколко иска, касаещи имуществените отношения между съпрузите, съдът е длъжен да даде конкретни указания по всеки един от тези искове, когато разпределя доказателствената тежест – решение №85/03.11.2017г. по гр.д.№4360/2016г. на Второ ГО на ВКС. В настоящия случай обаче в подадената на 27.10.2017г. от Е. М. Ц. искова молба липсва петитум, въз основа на който да се приеме, че наред с иск по чл.23, ал.1 СК е предявен и иск по чл.21, ал.4 СК. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените в изложението въпроси, касаещи правната квалификация на предявения иск, както и по въпросите, свързани с необходимостта да бъдат събрани доказателства за установяване липсата на принос в придобиването на процесния имот от страна на ответницата.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че бракът между страните е сключен на 12.01.1997г. и прекратен с решение №29/12.12.2011г. по гр.д.№3905/2011г. по описа на РС-гр.Д., като по време на брака на 05.08.1998г. В. Г. Т. и Г. Г. А. са продали на Е. М. Ц. процесния недвижим имот. Взето е предвид, че за имота е сключен предварителен договор за покупко-продажба от 29.07.1998г., с който Е. М. Ц. се е задължил да закупи имота за сумата от 9000 щатски долара, от които 900 щатски долара да се изплатят при подписване на предварителния договор и 8100 щатски долара – в деня на прехвърляне на правото на собственост по нотариален ред. Прието е за установено, че на 29.07.1998г. продавачите са получили сумата от 900 долара, а на 05.08.1998г. – оставащата сума от 8100 долара.
Прието е също така, че Е. Ц. е работил като оперен хоров певец в Щ. Опера в Б. от 01.08.1985г. до 30.11.2012г., както и че е получавал годишен доход за този период в посочения в решението размер, като сумата от 117 828.30 немски марки, според въззивния съд безспорно има личен характер, доколкото е придобита от Е. Ц. преди сключването на брака с ответницата и вложена в банкова сметка, на която той е титуляр.
Прието е обаче, че по делото липсват доказателства за движение на тези лични средства по посока заплащане на цената на имота – липсват доказателства Е. Ц. да е изтеглил сумите, с които е заплатил имота, от своята банкова сметка, т.е. да е превел сумата от своята банкова сметка по банкова сметка на продавачите, или че е изтеглил тази сума в брой и да е платил цената на имота по този начин. Прието е, че обстоятелството, че е извършен опис на изплатените суми в марки, не доказва връзка между личния произход на паричните средства и заплащането на имота, както и че липсват доказателства заплатените на продавачите 9000 щатски долара да са такива парични средства, придобити от Е. Ц. само от получени от него трудови възнаграждения преди сключването на брака с ответницата. Изложени са съображения, че фактът, че Е. Ц. е притежавал суми, придобити от трудови възнаграждения преди брака и то в значителни размери, не означава, че от същите суми са спестени такива в размер на 9000 щатски долара, които от своя страна да са вложени от него при изповядване на сделката за покупко-продажба на процесния недвижим имот и именно те да са послужили за заплащането на стойността му при закупуването.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената, последователна и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, според която презумпцията за съвместен принос, макар и оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове за пълна или частична трансфомация, като всяко възражение за трансформация по същество не е оспорване на „съвместния принос”, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че презумпцията следва да се приложи, а за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг /решение №355/09.01.2012г., гр.д.№430/2011г., Второ ГО на ВКС/. Законът изисква пълно / създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко / с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право, като ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния имот с изцяло лични средства и доказването е и главно /решение №445/25.06.2010г., гр.д.№479/2009г., Трето ГО на ВКС/. При предявен иск по чл.23 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл.21, ал.1 СК презумпция да бъде оборена / решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, Първо ГО; решение №62/08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г., Първо ГО на ВКС; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., Първо ГО на ВКС /. Или по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота / решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС, ГК, Второ ГО; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., Първо ГО на ВКС/.
С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че при липсата на доказателства притежаваните лични средства да са били вложени при придобиване правото на собственост върху процесния имот /именно с такива средства да е била платена неговата цена/, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид данните, установени от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели /Д. Г., Д. Д. и В. М./, като е приел, че и от показанията на свидетелите не се установява по безспорен начин, че закупуването на имота е осъществено със спестени от Ц. лични средства, придобити преди брака, които да съответстват частично или в пълен размер на размера на паричните средства, вложени при закупуването на процесния имот, както и че именно с тези средства е изплатена стойността на имота. И след като съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява както пълна, така и частична трансформация на лично имущество при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос следва ли съдът при отхвърляне на иск за пълна трансформация, да се произнесе за наличието на частична трансформация, не обосновава наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения, да даде собствено разрешение по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, както и да обсъди доказателствата, които първата инстанция е изключила от доказателствения материал като неотносими към спора. Въпросът се поставя с оглед съдържащите се в изложението доводи, че въззивният съд не е коментирал приети по делото писмени доказателства, установяващи липсата на принос от страна на ответника, както и плащането на пълната продажна цена.
Както беше посочено по-горе, в настоящия случай съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл.23 СК, а не с отрицателен установителен иск за липса на принос, поради което необсъждането на доказателствата за липса на принос от страна на ответницата /принципно по-ниски доходи, обстоятелството, че не е работила от сключването на брака до придобиването на собствеността/ като касаещо ирелевантни факти и обстоятелства, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Като ирелевантно в тази насока следва да бъде определено и обстоятелството установено ли е по делото дали ответницата е разполагала с парични средства в момента на придобиването, притежавала ли е спестявания и в какъв размер, доколкото, както вече беше отбелязано, при предявен по реда на чл.23, ал.1 СК иск ответникът не е длъжен да доказва, че е разполагал с лични средства към момента на придобиването.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на предназначението, с което се закупува едно жилище като елемент от фактическия състав на иска по чл.23, ал.1 СК, тъй като в настоящия случай по делото не се поддържа имотът да е закупен с цел използване на осъществяване на търговска дейност чрез предвидените в ТЗ организационни форми.
Не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване и поставените въпроси, основани на твърдението на касатора, че по делото е установено, че неговите доходи многократно надхвърлят доходите на ответницата, че е притежавал спестени преди сключването на брака средства в личен влог, които са достатъчни за покриване на цялата цена на спорното имущество.
Както беше посочено и по-горе, трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че по-големите доходи и притежаването на лични спестявания само по себе си не обосновава извод за пълна трансформация на придобито по време на брака имущество, ако по делото не бъдат представени доказателства, че именно личните средства на претендиращия трансформацията съпруг са били използвани при заплащането на цената на имота при неговото придобиване. Въззивният съд е приел, че такива доказателства по делото не са представени, въпреки надлежно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест /в доклада си първоинстанционният съд изрично е посочил, че в тежест на ищеца е да установи влагането на лични средства при придобиването на имота/.
Именно поради липсата на доказателства, че придобитите преди брака като трудово възнаграждение средства са били вложени при придобиване на собствеността, не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и въпросът кога и налице ли е пълна трансформация, извън хипотезите на чл.22 СК, когато се касае до вложени средства от възнаграждение за труд.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №391/28.03.2019г., постановено от тричленен състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№244/2019г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: