О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 30.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1485 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.01.2018 г. по в. гр. д. № 4012/2016 г. на Софийски градски съд, II-Б състав, е отменено частично решение № 67-II-149 от 10.08.2014 г. по гр. д. № 44805/2008 г. на Софийски районен съд, 67 състав и вместо него е постановено друго, с което е нанесена корекция в описанието на магазин № 5, находящ се в сградата на [улица], възложен по реда на чл.353 ГПК на М. С. В., като вместо площ от 24 кв. м. е посочена площ от 56,95 кв. м. В съответствие с този резултат М. В. е осъдена да заплати на другия съделител И. В. сумата от 18 733 лв. за уравнение на дяловете. С извършената от въззивния съд корекция е променена и посочената в решението по допускане на делбата площ на магазин № 5 – 65,08 кв.м.
Въззивният съд е приел, че в обжалваното решение от втората фаза на делбата магазин № 5 е отразен с площ от 24 кв. м., колкото е по архитектурен проект. В действителност обаче той е с площ от 56,95 кв. м., тъй като към него е присъединена площта на предвидения по архитектурен проект от 2004 г. проход в партера на сградата. Като се е позовал на практиката на ВКС въззивният съд е приел, че площта на допуснатите до делба имоти е техен индивидуализиращ белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по първата фаза на делбата. Затова няма пречка във втората фаза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на имота. В настоящия случай при извършване на делбата процесният магазин № 5 следва да бъде отразен в съдебното решение с действителната му площ, а не с площта от 24 кв. м., колкото е по архитектурен проект. Без значение е обстоятелството, че в общината не са намерени проекти за извършеното присъединяване на площи. Незаконно изграденият обект може да бъде предмет на валидна прехвърлителна сделка, според практиката на ВКС. Няма данни за издадено предписание на техническите органи за премахване на незаконното строителство.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от съделителката М. С. В..
Жалбоподателката счита, че съдът е трябвало да изследва търпимостта на извършеното незаконно преустройство, както и да съобрази, че присъединените към магазина площи представляват общи части на сградата по своето предназначение. В нарушение на материалния закон съдът поставил в дял на един от съделителите строеж, който евентуално подлежи на премахване, като на тази база определил и сумите за уравнение на дяловете. След влизане в сила на решението по допускане на делбата другият съделител ще има право да иска достъп до прохода и общата тоалетна, като по този начин се възстанови положението според архитектурния проект и магазин № 5 остане с площ от 24 кв. м. Съдът трябвало да се придържа към практиката на ВКС, според която предмет на съдебна делба могат да бъдат такива постройки, които са изградени с разрешение на компетентните органи или са узаконими и подлежащи на запазване в бъдеще, а постройките, неподлежащи на запазване, да се изключат до делбата. В случая преустроеният магазин не е в режим на търпимост, няма и данни по делото кога е било извършено преустройството. Освен в противоречие с императивните норми на § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ и §16 ПР на ЗУТ, свързани с незаконното строителство, въззивното решение влизало в противоречие и с разпоредбата на чл.38 ЗС, според която общите части не могат да се делят. Иска се допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното решение, при което делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд – евентуално – ВКС да постави магазин № 5 в дял на жалбоподателката, но с площ от 24 кв. м., колкото е според одобрените строителни книжа, като се внесе и корекция в сумата за уравнение на дяловете.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се свързва със следните въпроси:
1. По предявен иск за делба на сгради съдът длъжен ли е да приложи нормите на § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ от 2012 г. и §16 ПР на ЗУТ;
2. Следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждане на тази сграда;
3. Следва ли въззивният съд при формиране на изводите, въз основа на които постановява своя съдебен акт, да съобрази всички обстоятелства по делото, спазвайки правила от логически, опитен и научен характер;
4. Има ли задължение въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково.
5. Следва ли да се извършва делба на незаконно построена сграда;
6. Следва ли съдът да извърши делба, като допусне до делба общи части, които незаконно са приобщени към площта на единия от делбените имоти.
По първите два въпроса се поддържа противоречие между въззивното решение и решение № 109 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС I-во г.о.; по следващите два въпроса – противоречие с т.12 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и по последните два – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, подробно мотивирано.
Очевидната неправилност по чл.280, ал.2 ГПК е мотивирана с разбирането, че до делба не следва да се допускат незаконни сгради, включително незаконно усвоени части, които не са в режим на търпимост, в противен случай се увреждат правата на лицата, на които тези обекти ще се паднат в дял при извършване на делбата. При влизане в сила на въззивното решение жалбоподателката, в чийто дял е поставен магазин №5, ще бъде длъжна да възстанови положението по проект, за да може магазин № 4 да има достъп през прохода до общата тоалетна. Съдебното решение не създава годен титул на собственост върху магазин № 5 в неговата цялост с незаконната част, а същевременно сумата за уравнение на дяловете се определя съобразно това положение на имота.
Ответникът в производството И. Г. В. оспорва жалбата. Позовава се на обстоятелството, че с влязло в сила решение на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение от първата фаза на делбата, с което съдът е отказал да отстрани очевидна фактическа грешка в площта на допуснатия до делба магазин № 5, т.е. площта му е 65,08 кв. м. Счита, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не съществуват пречки по чл.280, ал.3 ГПК за осъществяване на касационен контрол.
Доколкото основанието по чл.280, ал.2 ГПК (очевидна неправилност) е обосновано със същите съображения, които са изложени и във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, то се поглъща от тях и не следва да се разглежда като самостоятелно.
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателката въпроси поставят проблеми на първата фаза на делбата, а обжалваното въззивно решение е постановено във втората й фаза. Вярно е, че според практиката на ВКС – решение № 337 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 666/2010 г., I г. о., във втората фаза на делбата може да се уточни площта на допуснатия до делба имот, когато тя не е правилно посочена в решението по допускане на делбата. Това обаче се отнася само до площта, но не и до промяна на границите на имота. В настоящия случай в решението по допускане на делбата магазин № 5 е описан с площ от 65,08 кв. м. и при граници: от изток – магазин № 4, инсталационна обща част и стълбище; от юг – магазин № 2; от запад УПИ XV-15 и от север – [улица]. Това е допуснатият до делба имот и с тези граници той следва да фигурира в решението по извършване на делбата. В решението на първата инстанция по извършването на делбата имотът е описан с площ от 24 кв. м., колкото е според архитектурния проект, т.е. от север магазинът граничи не с улица, а с проход. По този начин районният съд недопустимо е изменил решението по допускане на делбата, като е внесъл промяна не само в площта, но и в границите на делбения имот. Това противоречие е преодоляно с въззивното решение във втората фаза на делбата. В него магазин № 5 фигурира само с корекция в площта – 56,95 кв. м., вместо 65,08 кв.м., колкото е при допускане на делбата.
По изложените съображения поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпреки че въззивният съд е взел становище по един от тях – следва ли да се извърши делба на незаконен строеж. Не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.01.2018 г. по в. гр. д. № 4012/2016 г. на Софийски градски съд, II-Б състав.
ОСЪЖДА М. С. В. от [населено място], [улица] да заплати на И. Г. В. от [населено място], [община], ул. С. в.“ № 1 сумата от 1500 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: