9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 12.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1566 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№211/09.01.2018г., подадена от С. С. Г. от [населено място] и касационна жалба с вх.№453/18.01.2018г., подадена от В. Ц. В. от [населено място], срещу решение №316/04.12.2017г., постановено от Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№449/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което по предявенения от С. С. Г. по реда на чл.109 ЗС иск Г. Н. Г., Г. К. Г., [община], Ж. В. М., В. Ц. Б. и К. Ц. Б. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. С. Г. да упражнява сервитутно право на отводняване на УПИ X.-584, кв.1253 по ПУП-ПРЗ на[жк]в [населено място], респективно ПИ с идентификатор 72624.606.584 по КККР на [населено място], през УПИ X.-573, кв.1253 по ПУП-ПРЗ на[жк]на [населено място], респ. ПИ с идентификатор 72624.606.573 по КК на [населено място], като премахнат преграждането на естественото оттичане на водите чрез направата на преустройство съобразно вариант II на СТЕ и допълнение към СТЕ, ведно със скицата, като иска за разликата до пълното премахване на подпорното съоръжение в УПИ X.-573, кв.1253 по ПУП-ПРЗ на[жк]на [населено място], респ. ПИ с идентификатор 72624.606.573 по КК на [населено място] е отхвърлен.
В изложението към подадената от С. С. Г. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1.Допустимо ли е при поземлен сервитут, продължил повече от 47 години, между два съседни имота за оттичането на повърхностните води между тях и поземлен сервитут между собственика на горестоящия имот и настоящите собственици на служещия имот, продължило повече от 10 години, с едностранно изявление от тяхна страна и техни фактически действия да се промени сервитутното право, придобито на основание чл.103, ал.3 от Закона за водите;
2.Допустимо ли е без уведомяване на собственика на съседен имот за каквито и да било вреди от този поземлен сервитут, да се приеме, че е налице основание за изграждането на втора ограда-подпорна стена между двата имота и противоречи ли това на целта на закона при вече маркирана граница между двата имота да се прави второ маркиране затова;
3.Допустимо ли е при изразено несъгласие от съсобственик на имота и на собственик на горестоящия имот чрез технически съоръжения да се допуска нарушаване на принципа „reformation in peius“, т.е. влошаване на неговото положение за сметка на лицата, изградили втората ограда в имота без негово съгласие и превръщането на имота в „котлован“, т.е. „дъно на басейн“;
4.Допустимо ли е при техническа възможност, а именно изграден от ответниците Г. отводнителен канал в мястото, ползвано от тях в съсобствения имот, техническото съоръжение за отводняването на имота да се разполага в мястото, което се ползва от друг съсобственик на имота въпреки изричното му несъгласие;
5.Поради факта, че е налице разрешение за строеж, издадено без съгласието на всички съсобственици, а също и без съгласието на собственика на господстващия имот, а също и въз основа на конструктивно становище, издадено от лице без призната правоспособност към датата на издаването му, следва ли съдебните инстанции да упражнят косвен съдебен контрол върху този административен акт;
6.Допустимо ли е издаването на виза и разрешение за строеж, поискани от името на лице на един адрес, за имот на друг адрес;
7.Допустимо ли е отказването на назначаването на нова СТЕ при новоконституирани страни по делото.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК с твърдението, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.
В изложението към подадената от В. Ц. В. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва:
1.Допустимо ли е при поземлен сервитут, продължил повече от 47 години, между два съседни имота за оттичането на повърхностните води между тях и поземлен сервитут между собственика на горестоящия имот и настоящите собственици на служещия имот, продължило повече от 10 години, с едностранно изявление от тяхна страна и техни фактически действия да се промени сервитутното право, придобито на основание чл.103, ал.3 от Закона за водите;
2.Допустимо ли е изграждането на втора ограда-подпорна стена между два имота и противоречи ли това на целта на закона при вече маркирана граница между двата имота да се прави второ маркиране за това;
3. Допустимо ли е при изразено несъгласие от съсобственик на имота и на собственик на горестоящия имот чрез технически съоръжения да се допуска нарушаване на принципа „reformation in peius“, т.е. влошаване на неговото положение за сметка на лицата, изградили втората ограда в имота без негово съгласие и превръщането на имота в „котлован“, т.е. „дъно на басейн“;
4.Допустимо ли е при техническа възможност, а именно изграден от ответниците Г. отводнителен канал в мястото, ползвано от тях в съсобствения имот, техническото съоръжение за отводняването на имота да се разполага в мястото, което се ползва от друг съсобственик на имота въпреки изричното му несъгласие;
5.Поради факта, че е налице разрешение за строеж, издадено без съгласието на всички съсобственици, а също и без съгласието на собственика на господстващия имот, а също и въз основа на конструктивно становище, издадено от лице без призната правоспособност към датата на издаването му, следва ли съдебните инстанции да упражнят косвен съдебен контрол върху този административен акт;
6.Допустимо ли е издаването на виза и разрешение за строеж, поискани от името на лице на един адрес, за имот на друг адрес;
7.Допустимо ли е отказването на назначаването на нова СТЕ при новоконституирани страни по делото.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК с твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. Н. Г. и Г. К. Г. чрез процесуалния си представител адв.Ю. О. от АК-Д., изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. С. Г. е предявила по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на незаконно извършено строителство и надстрояване на ограда между притежавания от нея имот в [населено място], [улица] имота на ответниците. Като в ответници в производството освен първоначалните такива /Г. Н. Г. и Г. К. Г./ с оглед указанията, дадени от ВКС в решение №14 от 22.02.2016г. по гр.д.№4205/2015г. на Второ ГО, са конституирани и [община], Ж. В. М., В. Ц. Б. и К. Ц. Б., т.е. в производството по делото като ответници участват всички лица, които притежават право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, построена в УПИ X.-573 по ПУП-ПРЗ на [населено място], както и [община] като собственик на дворното място. Правния си интерес от предявяването на иска С. С. Г. обосновава с обстоятелството, че действията на ответниците Г. и Г. Г. по изграждането на оградата ? пречат да упражнява правото на собственост върху собствения ? УПИ X.-584 в кв.1253 по ПУП-ПРЗ на [населено място], тъй като се открива възможност за наводняването на този имот.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е частично основателен.
Прието е за безспорно установено, че страните са суперфициарни собственици на самостоятелни обекти в сгради, построени в съседни поземлени имоти, като между имотите на страните е налице денивелация – имотът на С. С. Г. /УПИ X.-582/ е разположен по-високо от този на ответниците /УПИ X.-573/, а разликата във височината възлиза на 120-130см.
За безспорно установено е прието също така, че имотът на С. С. Г. е ограден с подпорни бетонови стени с височина над 1.50м към [улица]на запад и към ПИ за озеленяване на юг, както и че в източната част към имота на ответниците съществува стара подпорна стена, изградена от праводателите на С. С. Г., чиято височина е само 10см над нивото на терена, при което отводняването на УПИ X.-582 е ставало през УПИ X.-573 чрез преливане на повърхностните води през короната на стената и през празните фуги на каменната зидария на подпорната стена, а при обилни валежи и снеговалежи повърхностните води наводнявали имота на ответниците като дворът потъвал в кал, а водата прониквала в мазетата.
Обсъдено е, че на ответниците Г. и Г. Г. е издадено разрешение за строеж №304/13.08.2012г. при условията на чл.147, ал.1, т.5 и 7 ЗУТ и чл.48, ал.4 ЗУТ /без одобряване на инвестиционен проект и съгласие на собствениците на засегнат съседен имвот/ за ограда с дължина 13 метра и височина на плътната част от 2.20 метра, изпълнена изцяло в техния имот и разположена по протежение на регулационната линия с имота на С. С. Г., като изграденото на място съответства на разрешението за строеж и придружаващото го конструктивно становище. Прието е, че новата ограда поради съществуващата денивелация между двата съседни имота, в едната част /до 1.32 метра от нивото на имота на ответниците/ представлява подпорна стена, а в останалата част с височина 0.62 метра е с предназначение ограда, материализираща границата между два имота, изпълнена изцяло в имота на ответниците и по никакъв начин не засяга целостта и не навлиза в имота, върху който С. С. Г. има права.
Взето е предвид обстоятелството, че след извършеното от ответниците Г. и Г. Г. строителство имотът на С. С. Г. вече е заграден по всички граници с високи стени /т.нар. „котлован“/, при което атмосферните води могат да се поемат единствено чрез филтриране през незаетата му с тротоар площ и при тези данни е прието, че новопостроената подпорна стена и ограда препятстват естествения отток на водите и при обилни дъждове и снеговалежи могат да станат причина за наводняване на имота, върху който С. С. Г. има права.
Прието е, че е налице поведение на страните по делото, изразяващо се в реципрочно несъблюдаване и незачитане на правата на собственика на съседен имот, като първоначално с бездействието си С. С. Г. е допуснала произволно оттичане на естествените води от УПИ X.-584 към УПИ X.-573, а впоследствие ответниците Г. и Г. Г. с построяването на ограда са направили невъзможно отводняването на УПИ X.-584, т.е. ответниците Г. са нарушили правилото на чл.108, ал.2 от Закона за водите, тъй като изграденото от тях, макар и законно, съоръжение – подпорна стена и ограда, съставлява преграда на естественото оттичане на водите от господстващия имот на С. С. Г. през техния служещ имот. Изложени са обаче съображения, че това само по себе си не е достатъчно основание съдът да постанови премахване на преградата, доколкото в настоящия случай уважаването на претенцията по чл.109 ЗС е предпоставено от установяването на техническите възможности за възстановяване на естественото оттичане на водите, като бъде причинено най-малкото неудобство за ответниците-собственици на служещия имот и доколкото С. С. Г.-титуляр на сервитута, поеме необходимите разноски за това съгласно правилото на чл.106, т.4 от Закона за водите, т.е. съоръжението не следва да бъде премахнато, ако съществува вариант, в който преустройството му или частичното му премахване възстановява естествения отток.
Изложени са съображения, че даденият втори вариант от приетите по делото СТЕ и допълнението към нея, предлагат най-целесъобразен начин за насочване на естественото оттичане на водите от имота на С. С. Г. към този на ответниците, с минимални преустройства, както и че даденото техническо разрешение по този вариант е съобразено с правилото на чл.106, т.4 от Закона за водите, при което С. С. Г. следва да изгради за своя сметка в УПИ X.-584, върху който притежава вещно право, отводнителен канал с едностранен наклон, следващ естествения или моделирания на терена, който да отбира повърхностните води и ги отвежда до долната част на подпорната стена в имота на ответниците, а след като водите от горестоящия имот бъдат поети, насочени и отведени в посока стълбището в долната част на подпорната стена, ответниците следва да изградят за своя сметка предвиденото във варианта отклонение в техния имот под стълбището, което да позволи водите да бъдат включени в шахта с Ф 200 и след това отведени през имота им в колектора на [улица]. Прието е, че този вариант е икономичен, тъй като съществуващата подпорна стена служи за кофраж на едната вертикална стена на отводнителния канал, а чрез него се постига ефекта на конструктивно укрепване в горната част на съществуващата каменна подпорна стена, лишава я от земен и воден натиск и по-нататъшни деформации, запазва градината на С. С. Г., която ще продължи да се напоява с филтрираните повърхностни дъждовни води и по този начин ще облекчи и намали водното количество, стигащо до отводнителния канал. Изложени са съображения, че съществуващото техническо разрешение за възстановяване на естественото оттичане на водите сочи, че не се налага премахване на подпорната стена в имота на ответниците, поради което възраженията на С. С. Г. и ответницата В. Ц. В. /Б./ в тази насока са приети за неоснователни, като допълнително са изложени и съображения, че за правилното решаване на спора е било необходимо чрез експертна оценка да се посочи каква техническа възможност съществува за законно преустройство /преработване/ на вече изграденото съоръжение, за да бъде осигурено естественото оттичане на повърхностните води.
Преценявайки така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса, които касаторите поставят, са вече разрешени при предходно разглеждане на спора от ВКС, като в постановеното на 19.12.2014г. решение по гр.д.№4003/2014г. на Първо ГО на ВКС са изложени съображения, че действително в полза на имота, в който е построена сградата, в която С. Г. притежава самостоятелен обект, е установен сервитут по смисъла на чл.108 от Закона за водите, но С. Г. при това е задължена да причинява възможно най-малко неудобства на носителите на вещното право на служещия имот и дори да поеме необходимите за това разноски съгласно чл.106, т.4 от Закона за водите, като е прието, че тя е допускала произволно оттичане и наводняване на приземия и мази на сградата на ответниците, което също е недопустимо. Изрично е посочено в това отменително решение, че естественото оттичане на повърхностните води не означава изливането им направо в съседния имот, нито преливането им извън съоръжението за отвеждането им.
По въпроса за необходимостта съдебните инстанции да упражнят косвен съдебен контрол върху административните актове, с които е разрешено изграждането на процесното съоръжение на първо място следва да се отбележи, че и досежно законността на извършеното строителство при предходно разглеждане на спора от ВКС е изразено становище – в съответствие с константната практика на ВКС този въпрос е счетен за ирелевантен. Подробно е развита тезата, че когато в производството по иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на преграда на естественото оттичане бъде установено нарушаване на правилото на чл.108, ал.2 от Закона за водите, искът за премахване на преградата ще бъде основателен само доколкото постановява възстановяване на естественото оттичане, като бъде причинено най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и доколкото ищецът като титуляр на сервитута поеме необходимите разноски съгласно правилото на чл.106, т.4 от Закона за водите. Прието е, че в настоящия случай преустройствата в двата имота са неразривно свързани – ищцата следва да поеме разноските за изграждането на такова преустройство в по-високия имот, което да осигури събирането , поемането, насочването и отвеждането на естествените повърхностни води до съответното съоръжение в по-ниско стоящия имот, разноските за което пък следва да бъдат поети от ответниците.
Действително този въпрос се поставя и от касатора В. Ц. В. /Б./, с оглед на което следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС сама по себе си законността на строителството в подобни хипотези е ирелевантна. Релевантно за спор за защита правото на собственост по реда на чл.109 ЗС е доколко изграденото съоръжение пречи на предявилото иска лице да упражнява правата си. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС и в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС от 2014г.
Въпросът дали е допустимо издаването на виза и разрешение за строеж, поискани от името на лице на един адрес за имот на друг адрес следва да се приеме, че не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по същите съображения, доколкото касае законността на извършеното строителство.
По въпроса дали е допустимо отказването на назначаването на нова СТЕ при новоконституирани страни по делото в трайната си практика съдилищата приемат, че при конституиране на нови страни в производството е необходимо повтарянето на извършените преди конституирането съдопроизводствени действия и ако по делото е била изслушана експертиза, вещото лице следва да бъде разпитано отново като бъде дадена възможност на новоконституираните лица да изразят становището си. Назначаване на нова експертиза със същата задача не е необходимо. Това разрешение, което настоящият състав приема, следва да намери приложение и в настоящия случай и доколкото новоконституираните страни не са отправили до съда искане за допускане на екстертиза с нова задача, различна от вече поставената, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационо обжалване и по въпроса дали е допустимо при изразено несъгласие от съсобственик на имота и на собственик на горестоящия имот чрез технически съоръжения да се допуска нарушаване на принципа „reformation in peius“, т.е. влошаване на неговото положение за сметка на лицата, изградили втората ограда в имота без негово съгласие и превръщането на имота в „котлован“, т.е. „дъно на басейн“ – въпросът за начина, по който следва да бъде преодоляно създаденото вече неудобство за собствениците и на двата имота указания за дадени в отменителното решение на ВКС от 2014г. и с така дадените указания въззивният съд се е съобразил – спорът е разрешен според най-икономичния и подходящ вариант от предложените от вещото лице.
И тъй като изложените от въззивния съд съображения по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на константната практика на съдилищата, както и на указанията, дадени в отменителните решения на ВКС, постановени при предходното разглеждане на спора от ВКС, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по касационна жалба не следва да бъдат присъждани, тъй като доказателства такива да са били направени с отговора на касационните жалби не са представени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №316/04.12.2017г., постановено от Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№449/2017г. по подадените от С. С. Г. и В. Ц. В. /Б./ касационни жалби.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: