1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4811 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 35 от 05.06.2019 г. по в. гр. д. № 106/2019 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 297 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 417/2017 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от А. С. К. против „Бургас Девелопмънт“ ЕООД иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № ….., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ….., със застроена площ от 132 кв. м. и сграда с идентификатор ….. със застроена площ от 62 кв. м.
Въззивният съд е приел, че целият ПИ с идентификатор ….. и намиращите се в него две сгради са закупени с нотариален акт № ….. от 13.05.2002 г. от З. А. Д., по време на брака му с ищцата А. С. К.. По силата на чл.19, ал.3 СК /отм./, имотът се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. С решение от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1892/2010 г. на Бургаския окръжен съд продажбата е обявена за нищожна на основание чл.40, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Макар ищцата А. К. да не е участвала като страна по посоченото дело, същата е обвързана от постановеното решение, тъй като в производството по делото е участвал бившият ? съпруг. Към момента на сключване на сделката З. Д. е изразил една единна воля за закупуване на имота, придобит в условията на СИО, без участието на А. К., ето защо решението на съда следва да е еднакво по отношение на двамата приобретатели, макар искът за нищожност да е предявен след развода между тях. Недопустимо е при придобиване на имот по сделка с участието само на единия съпруг като купувач, при която като последица възниква бездялова СИО за неучаствалия в сделката съпруг, чийто брак е прекратен преди завеждане на иска за нищожност на придобивната сделка, да се достигне до евентуално противоречиви решения при самостоятелни процеси. В такава специфична хипотеза естеството на спорното правоотношение налага решението по иска за нищожност да е еднакво спрямо бившите съпрузи, т.е. да е налице необходимо другарство по смисъла на чл.216 ГПК. В решение № 157 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 7651/2013 г. на ВКС, IV-то г.о., е прието обратното, но то не се ползва с обвързваща съда задължителна сила. При това положение продажбата на процесния имот няма вещен прехвърлителен ефект както по отношение на купувача З. Д., така и по отношение на съпругата, с която той е бил в брак към този момент – А. К.. Затова предявеният от нея иск по чл.108 ЗС е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. С. К..
Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя не е собственик на процесната 1/2 от имота в [населено място]. Позовава се на обстоятелството, че не е била страна по иска с правно основание чл.40, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и счита, че постановеното решение ? е непротивопоставимо. Тя не е универсален правоприемник на купувача по сделката и страна по делото З. Д., тъй като бракът им е прекратен преди завеждането на иска за нищожност. Счита, че във въззивното решение липсват правни аргументи за обвързващата спрямо нея сила на решението по иска за нищожност. Позовава се на решение № 157 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 7651/2013 г. на ВКС, IV-то г.о., с което ? е отказано отмяна на основание чл.304 ГПК на съдебното решение по иска за нищожност на придобивната сделка. Счита, че с това решение на ВКС е констатирана липсата на обвързваща сила спрямо нея на постановеното решение по иска за нищожност.
В изложението към жалбата се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „относно характера на другарството в процеса на бившите съпрузи по иск за собственост, предявен срещу тях относно вещни права върху съсобствен имот – необходими другари ли са бившите съпрузи по иск за собственост на недвижим имот, придобит в режим на СИО“. Според жалбоподателката въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд приел в решението си, че „решението по иск за собственост, предявен срещу един обикновен съсобственик /бивш съпруг/, следвало да се зачете като обвързващо правната сфера на другия неучаствал в процеса обикновен съсобственик – бивш съпруг, тъй като те се явявали необходими другари“. Счита, че този извод противоречи на ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, тъй като необходимо другарство възниква само за съпрузите по иск за собственост на имот СИО, предявен от тях или срещу тях, но не и за бившите съпрузи, които са съсобственици и обикновени другари. Позовава се и на практика на ВКС за обикновеното другарство на съсобствениците – решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1190/2011 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 157 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 7651/2013 г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 104 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 198 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 2209/2015 г. на ВКС, III-то г.о.
Ответникът в производството „Б. Д.“ ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос за характера на другарството на бивши съпрузи по предявен срещу тях иск за собственост относно вещни права върху съсобствен имот, бивша съпружеска имуществена общност, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с решаващ извод на въззивния съд. Предмет на настоящото дело са обективно съединени искове, предявени от А. К., за прогласяване недействителност по чл.152 ЗЗД на разпоредителна сделка по нотариален акт № …../2010 г., с който бившите съпрузи А. К. и З. Д. са продали процесния имот на „Б. Д.“ ЕООД, както и по чл.108 ЗС за предаване на владението върху 1/2 ид.част от този имот, собствност на ищцата по силата на прекратената съпружеска имуществена общност, доколкото е бил придобит по време на брака на продавачите. Първата инстанция е уважила иска по чл.152 ЗЗД, предявен срещу „Б. Д.“ ЕООД и З. Д., починал в хода на процеса и заместен от дъщеря си Т. Д., като в тази част решението на първата инстанция е влязло в сила. Делото се е пренесло пред въззивния съд само по иска по чл.108 ЗС за 1/2 ид. част от имота, тъй като първоинстанционният съд е отхвърлил този иск.
Следователно – въззивният съд е бил сезиран само с иск по чл.108 ЗС, предявен от бившата съпруга А. К. срещу „Б. Д.“ ЕООД. По това дело принципно не стои правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, зададен от жалбоподателката, тъй като предмет на делото не е иск за собственост срещу бивши съпрузи относно имот, придобит от тях по време на брака им. Въззивният съд не е излагал мотиви по поставения въпрос. Мотивите на въззивния съд са други. За да отрече собствеността на ищцата върху процесната 1/2 ид. част от имота в [населено място] съдът се е позовал на влязлото в сила решение по иск за нищожност на придобивната сделка, с която З. Д. е закупил имота по време на брака си с А. К.. Съдът е приел, че макар бившата съпруга да не е участвала в процеса по това дело, решението я обвързва и тя не може да има по линията на прекратената съпружеска имуществена общност права върху имота, каквито купувачът по нищожната сделка не е придобил. Този извод съвпада с принципната практика на ВКС, отразена в решение № 772 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5186/2008 г., IV г. о., в което е прието, че при спор с вещноправен характер, спорното правоотношение следва да се разреши еднакво и за двамата съпрузи, като в този случай исковете, както по чл.26, ал.2 ЗЗД, така и по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ трябва да бъдат предявени от или срещу двамата съпрузи, които имат в процеса положението на необходими другари. Същото следва и от решение № 1189 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5073/2007 г., II г. о. Това разрешение се отнася и до бившите съпрузи, когато имотът, предмет на иска за нищожност, е придобит възмездно по време на техния брак. Законовите правила на съпружеската имуществена общност, която обосновава възникване на право на собственост и за неучаствалия в сделката съпруг, налагат участието му в процеса за нищожност на тази сделка, дори когато бракът вече е прекратен. От значение е обстоятелството, че купувачът и това лице са имали качеството на съпрузи към момента на възмездната придобивна сделка и това определя участието им като необходими другари в процеса по иска за нищожност на сделката. Въпреки неучастието в този процес, бившият съпруг на купувача ще бъде обвързан от влязлото в сила решение и то ще му бъде противопоставимо. Обратният извод, направен в решение № 772 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5186/2008 г., IV г. о., не може да обуслови допускане на касационно обжалване по настоящото дело, защото решението е постановено в производство по чл.304 ГПК и не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно мотивите на т.2 и т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалата практика на ВКС, посочена от жалбоподателката, също не може да обоснове противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е свързана с решаващите изводи на въззивния съд. В тази практика не е разгледана хипотеза като настоящата. Тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. касае другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО и няма как да се приложи в процес като настоящия, по който е от значение въпросът за характера на другарството на бившите съпрузи по иск за нищожност на възмездната придобивна сделка, по която само единият от тях е бил страна. Решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1190/2011 г. на ВКС, I-во г.о., дава разрешение на въпроса дали по искове за собственост на идеална част от имот, предявен от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици са необходими другари. Решение № 104 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 198 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 2209/2015 г. на ВКС, III-то г.о., са постановени в производство по чл.304 и чл.307 ГПК и също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
И на последно място – изходът на спора по настоящото дело не лишава ищцата от иск по чл.34 или чл.55 ЗЗД по отношение на същия имот и спрямо същия ответник, при което въпросът за собствеността на имота няма да бъде предмет на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 05.06.2019 г. по в. гр. д. № 106/2019 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: