6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 11.05.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4363 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№98585/21.07.2017г., подадена от Д. И. Д. и Р. И. Д. срещу решение №4355/16.06.2017г., постановено от Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав по в.гр.д.№10914/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. Й. И. искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване незаконно изградените върху терасата на собствения им недвижим имот /апартамент, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], етаж 1, вдясно/ стая с площ от 25 кв.м. и масивен навес с площ от 25 кв.м. и за възстановяване на първоначалното положение на сградата и помещенията в нея, и с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 4000лв.-частична претенция при глобален размер на вземането от 43877.55лв., представляваща сумата, необходима за поправяне на вредите, причинени от действията на ответника, включваща 5800лв. за конструктивно обследване и проект за укрепване на жилищната сграда, 9407.68лв. за разрушаване на полуетажа, собственост на ответника, 4570лв. за разрушаване на втория етаж, собственост на ищците, 23143 лв. за изграждане на стоманобетонови пояси и колони, 24732.77лв. за изграждане на втори етаж и плочата над него и 5498лв. за изграждане на покрив.
В съдържащото се в касационната жалба изложение се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие /в случая незаконно строителство/, което му пречи да упражнява правото си на собственост или което уврежда собствеността му.
Касаторите поддържат също така, че в противоречие с практиката на ВКС са решени въпросите:
1.Може ли въззивната инстанция да откаже събиране на писмени доказателства, издадени след постановяване на първоинстанционното решение;
2.Когато извършеното строителство /независимо дали то е законно или незаконно/ е в пряка връзка с настъпили повреди в чужд имот, подлежи ли на уважаване иск по чл.109 ЗС, предявен от собственика на увредения имот;
3.Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства.
В подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор ответникът И. Й. И. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Д. И. Д. и Р. И. Д. са предявили срещу И. Й. И. по реда на чл.109 ЗС иск за премахване незаконно изградените върху терасата на собствения им недвижим имот /апартамент, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], етаж 1, вдясно/ стая с площ от 25 кв.м. и масивен навес с площ от 25 кв.м. и за възстановяване на първоначалното положение на сградата и помещенията в нея, и по реда на чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 4000лв.-частична претенция при глобален размер на вземането от 43877.55лв., представляваща сумата, необходима за поправяне на вредите, причинени от действията на ответника, включваща 5800лв. за конструктивно обследване и проект за укрепване на жилищната сграда, 9407.68лв. за разрушаване на полуетажа, собственост на ответника, 4570лв. за разрушаване на втория етаж, собственост на ищците, 23143 лв. за изграждане на стоманобетонови пояси и колони, 24732.77лв. за изграждане на втори етаж и плочата над него и 5498лв. за изграждане на покрив. Твърдят, че ответникът като собственик на апартамент, находящ се непосредствено над техния, в периода 2012-2013г. е изградил помещение с площ от 25кв.м. /стая/, която не е предвидена по архитектурен план, над терасата на жилището им, което утежнило конструкцията на сградата, тъй като не е направено укрепване чрез колони. Поддържат, че по причина тази допълнителна постройка по време на земетресението през 2012г. сградата се напукала, а по причина, че плочата не е изолирана, апартаментът им бил многократно наводняван.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.
Прието е за установено, че масивната /тухлено-бетонна стая/ с площ от около 25 кв.м., намираща се върху терасата на собствения на Д. апартамент, е изградена поне двадесет години /съгласно заключението на изготвената по делото СТЕ/ преди момента на обследването, като становището на експерта съответства както на показанията на свидетелите С. С. и С. П., според които помещението, използвано като кухня, е съществувало и в периода 1994-1995г., така и на представените по делото разрешение за строеж №108 от 30.08.1982г. на К. народен съвет и проект към него.
Взето е предвид обстоятелството, че Д. своевременно са оспорили представеното от ответника разрешение за строеж и проект към него и по реда на чл.193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на тези документи, изрично е указано, че тежестта за доказване неистинността принадлежи на оспорилите документите лица и за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването е предоставен десетдневен срок, но оспорилите документите лица не са предприели каквито и да било процесуални действия в тази насока. С оглед на това е прието, че истинността на разрешението за строеж и проекта към него не е опровергана.
Изложени са също така съображения, че оспорените доказателства са подписани, датирани и носещи печат на съответния административен орган, както и че законността на масивната постройка всъщност не предопределя основателността на предявения негаторен иск и евентуалното установяване неистинността на представените документи не би довело до автоматично уважаване на исковата претенция.
Прието е, че установеното по делото досежно периода на изграждане на масивната постройка противоречи на направените в исковата молба твърдения, че стаята е изградена от ответника през 2012-2013г., съответно, че именно поради нейната тежест е увредена конструкцията на сградата, като е посочено, че доказателство в подкрепа на това становище са единствено показанията на св.И. Д. и Г. Д., родители на предявилите иска лица, за които съществува реална възможност да са заинтересовани от изхода на спора, но дори и да не се намираха в толкова близка родствена връзка с предявилите иска лица, показанията им остават изолирани от останалия доказателствен материал и изложените в исковата молба обстоятелства не са доказани при условията на пълно и главно доказване, доколкото ищците са обвързали твърдените от тях вреди по собствения им имот именно със строежа на коментираната постройка, представляващ според тях неоснователно действие, накърнило правото им на собственост по смисъла на чл.109 ЗС.
Изложени са също и съображения, че дори стаята да е била изградена в посочения в исковата молба период, не е установена необходимата за уважаване на иска по чл.109 ЗС причинна връзка между този строеж и възникналите щети. Посочено е, че такава връзка не е констатирана от вещото лице, изготвило първоначалната СТЕ, според която основното увреждане, описано от ищците, не се намира под масивната постройка, а в другия край на апартамента им, като според експерта причините, които могат да доведат до наличните щети в апартамента на ищците са няколко – некачествена поддръжка и изтичане на амортизационния срок на сградата, теч през пукнатините на терасата, земетресението през 2012г., струпване на материали със значително тегло на терасата над увредената част, като същите обстоятелства /с изключение на струпаните материали/ са отразени и в заключението на допълнителната СТЕ. Взето е предвид, че и двете експертизи не сочат с категоричност коя точно от посочените е основната причина за наличните вреди, а напротив вещите лица излагат становището, че се касае за комплексен причинно-следствен процес, довел до увреждането на сградата.
Прието е, че при така установените посредством свидетелските показания, приложените документи и становища на строителните експерти факти, исковата претенция се явява изцяло неоснователна, като изрично е посочено, че констатациите на вещите лица относно невъзможността да се установи причинната връзка между изградените в имота на ответника постройки и щетите в апартамента на ищците се отнасят и до построения на процесната тераса дървен навес.
Взето е предвид, че в първоначалната експертиза е посочено, че макар дървеният навес да се намира над най-силно увредената част от имота на ищците, колоните му са разположени в ъглите на терасата, непосредствено до зидовете и е невъзможно да са причинили увреждането, което според експертизата е настъпило години преди построяването на навеса, а в съдебното заседание по делото вещото лице е разяснило, че „…както е кухнята, и както е навесът, не могат да се отразят на конструкцията и не са причина за увреждането й…“ и “…кухнята е в другия край на увреждането; навесът, който е на място, блокира течовете абсолютно, капка не може да падне на мястото на терасата при този навес“.
За неоснователни са приети и предявените по реда на чл.45 ЗЗД искове, като са изложени съображения, че не е налице виновно извършено от ответника противоправно деяние, доколкото между извършените от ответната страна строежи и наличните в имота на ищците вреди не съществува причинна връзка.
Изразеното от въззивния съд становище за значението на обстоятелството, че извършеното на терасата на горния етаж строителство е незаконно, съответства на практиката на ВКС – Тъй като искът по чл.109 ЗС е за защита на правото на собственост,този иск е основателен само когато при изграждането на незаконния строеж в съседен имот се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост. Незаконният строеж не създава такива пречки на собственика на съседния имот,когато този строеж е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение,но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите,когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми,които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползуване на съседния имот по предназначение /например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот,собственост на ищеца по иска с правно основание чл.109 ЗС безспорно се нарушава правото на собственика на този съседен имот да ползува по предназначение частта от дворното си място,граничеща с тази на ответника по иска,или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания,които са установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място или част от него,нарушението на тези норми безспорно води до невъзможност собственика на съседния имот да живее в имота си или да го ползува без да излага живота и здравето си на опасност/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползува своя имот пълноценно и по предназначение,поради което в този случай ищецът по иска с правно основание чл.109 ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи обаче,когато незаконният строеж е изграден в нарушение на други строителни правила и норми,различни от горепосочените,ищецът по иска с правно основание чл.109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. В този смисъл решение №493/24.06.2010г. по гр.д.№719/2009г. на І ГО на ВКС; решение №139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на І ГО на ВКС; решение №324/21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №23/09.04.2014г. по гр.д.№5465/2013г., ІІ ГО на ВКС; решение №57/26.03.2013г. по гр.д.№907/2012г. на ІІ ГО на ВКС.
На трайно установената практика съответства и становището за необходимостта от причинно-следствена връзка между поведението на ответника и невъзможността ищецът да ползва имота си според неговото предназначение, вкл. и ако ответникът поддържа предхождащо състояние, което уврежда имота на ищеца, в който смисъл и посочените по-горе решения на тричленни състави на ГК на ВКС. В случая обаче е прието, че не е установено наличие на подобно противоправно виновно поведение на ответника, нито наличие на причинна връзка между увреждането на имота на ищците и такова поведение или състояние на имота на ответника, която в съответствие с практиката на ВКС е прието, че обосновава извод за неоснователност на предявения по реда на чл.109 ЗС иск.
В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички доказателства, съдържащи данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, а доколкото е прието, че липсата на строителни книжа за построяването на кухнята и навеса на терасата над имота на ищците само по себе си не би могло да обоснове извод за основателността на предявен по реда на чл.109 ЗС иск, то и неприемането на доказателства, касаещи липсата на такива строителни книжа, респ. тяхната неистинност, не представлява такова нарушение на съдопроизводствените правила, което според практиката на ВКС да може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №4355/16.06.2017г., постановено от Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав по в.гр.д.№10914/2016г.
ОСЪЖДА Д. И. Д. и Р. И. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на И. Й. И. сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: