О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 30.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1631 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 313 от 30.11.2017 г. по в. гр. д. № 423/2017 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 40 от 04.05.2017 г. по гр. д. № 561/2015 г. на Каварненския районен съд, с което е било признато по отношение на ищците Р. И. О. и Р. И. О., че ответникът Х. И. П. не е собственик на ПИ с идентификатор 35064.201.3805 по КК на [населено място] и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 11/2008 г., с който ответникът се легитимира като собственик на имота.
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който ищците бранят своето право на собственост върху процесния имот, който им е възстановен с решение на ОСЗ след проведен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Решенията, които легитимират ищците като собственици, са две и се различават по своето съдържание, макар и двете да са издадени под № 1319 и да са от една и съща дата – 06.12.2001 г. В първото решение възстановеният имот с площ от 1000 кв. м. не е индивидуализиран, а във второто решение е посочено, че се касае за „имот пл. № 9708 от кадастрален план, изработен в 2004 г.“. Възстановяването е извършено въз основа на проведено през 2004 г. попълване на кадастралния план с имот пл. № 9708. Като е съобразил писмо изх. № ПО-03-195/17.10.2016 г. на ОСЗ К. и показанията на свидетелката Ж. Б., началник на службата, съдът е приел, че решението на ОСЗ, в което възстановеният имот е индивидуализиран с пл. № 9708, е постановено не на 06.12.2001г., а на 17.08.2004 г., когато е вписано в книгите по вписвания. Направен е извод, че то е антидатирано, но това не влияе на неговата валидност, а втората дата само определя момента, в който настъпва конститутивният му ефект. Прието е, че към датата на издаване на второто по време решение е приключило административното производство за попълване на имот № 9708 в кадастралния план. Възстановеният имот е отразен и на скица, издадена от службата по кадастъра в [населено място]. Правният резултат от нанасянето на имота в кадастралния план е довършване на реституционното производство по реда на чл.13 ППЗСПЗЗ, с оглед положителните данни по чл.13, ал.5, т.1 ППЗСПЗЗ и издадената скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Съгласно заключението на вещото лице, възстановеният имот пл. № 9708 съответства на процесния ПИ с идентификатор 35064.201.3805 по КК на [населено място].
По правата на ответника съдът е приел, че решение № 1412 от 29.07.2008 г. на ОСЗ, на което той се позовава, повтаря съдебно установеното право на собственост на наследодателя му върху 1000 кв. м. в идеални части от имоти пл. № 1471, 1473 и 1467 по кадастрален план от 1953 г., но не определя съобразно изискванията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ размера, местоположението и границите на подлежащия на възстановяване имот. Реституцията по ЗСПЗЗ се извършва с индивидуализацията на имота като настоящ обект на вещното право. Поради липса на определен в решението на ОСЗ обект на правото на собственост, не може да се приеме, че то е породило конститутивен ефект. Затова предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Х. И. П..
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че не е настъпил конститутивен ефект на решението от 2008 г. на ОСЗ, с което се възстановява собствеността му върху спорния имот. Този погрешен извод бил основан на неправилно установена фактическа обстановка по делото, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът игнорирал обстоятелството, че към решението на ОСЗ е приложена скица на С. Д. № 20005 от 03.11.2008 г., която сочи кой е възстановеният имот, както и че е издаден констативен нотариален акт за собственост.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Породило ли е конститутивния си ефект решението от 29.07.2008 г. на ОСЗ К. за възстановяване на собственост в реални граници на Х. И. П.;
2. След като решението за възстановяване на 1000 кв. м. земеделска земя в землището на [населено място], придружено със скица, са признати и точно трасирани на установеното в кадастралната карта място с граници и квадратура, решението породило ли е конститутивния си ефект и легитимира ли Х. И. П. като собственик на имота;
3. След като на базата на цитираното решение и останалите необходими писмени доказателства е издаден констативен нотариален акт, легитимира ли той Х. И. П. като собственик на имота, при наличие на предпоставките на реституция.
4. С издаването на цитирания нотариален акт следва ли да се приеме, че е налице разпореждане с имота по смисъла на закона и придобил ли е Х. И. П. собствеността върху имота с кратката придобивна давност, като добросъвестен владелец.
Ответниците в производството Р. И. О. и Р. И. О. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й за разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не съществуват пречки по чл.280, ал.3 ГПК за осъществяване на касационен контрол.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не поставя абстрактен правен проблем, а е въпрос, свързан с правилността на обжалваното въззивно решение. Затова по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това дали решение на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски имот в реални граници има конститутивно действие, ако въз основа на него границите на възстановения имот са нанасени в кадастралната карта. Въпросът е породен от виждането на жалбоподателя, че скицата на С. Д. № 20005 от 03.11.2008 г., издадена в процедура по нанасяне в кадастралната карта на имота по решение № 1412 от 29.07.2008 г. на ОСЗ, има характер на скица по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ, която индивидуализира възстановения имот. По този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание в съдебната практика, че административната процедура по нанасяне на имот в кадастралната карта по реда на ЗКИР няма отношение към възстановяване на собствеността на този имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Няма колебание също така, че конститутивното действие на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имот в стари реални граници настъпва само тогава, когато от самото решение или от приложената към него скица по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ (а когато имотът е в урбанизирана територия – скицата по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ) може да се определи кой е възстановеният имот с неговото местоположение и граници. В настоящия случай, в съответствие с практиката на ВКС, отразена например в решение № 219 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 807/2010 г., I г. о; решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г., I г. о., ГК; решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 806/2010 г., I г. о., ГК; решение № 595 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2009 г., I г. о., въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ К., постановено по заявлението за възстановяване на собствеността на ответника Х. П., няма контитутивно действие, тъй като от него не може да се установи къде точно се ситуират възстановените 1000 кв. м. в рамките на трите имота пл. № 1471, 1473 и 1467, посочени в решението, които са с много по-голяма площ. В решението на ОСЗ не са посочени по никакъв начин границите на възстановения имот от 1000 кв. м. Липсва и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ, на техническата служба на общината, която да внесе нужното уточнение. Тази неяснота не може да бъде преодоляна от скицата на процесния имот с идентификатор 35064.201.3805, тъй като тя е издадена от друг орган – С.-Д., в производство, което следва възстановяване на собствеността и е подчинено на възстановяването. За сравнение – скица № 1771/17.08.2004г. на имот пл. № 9708 (идентичен с имот 35064.201.3805), на която се позовава насрещната страна, е издадена от техническата служба на общината и е заверена от ОСЗ К. и има характер на скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Отделно от това окончателното решение на ОСЗ, с което се легитимира ищецът по предявения иск, съдържа данни за конкретния имот, който се възстановява – имот пл. № 9708, идентичен с процесния имот с идентификатор 35064.201.3805.
По същите съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос. Няма колебание в съдебната практика, че констативният нотариален акт по чл.587 ГПК не създава права, а само констатира правото на собственост, възникнало на някое от придобивните основания по чл.77 ЗС и установено пред нотариуса с надлежни писмени доказателства. Няма колебание в практиката, че правото на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, възниква с решението на административния орган, а не от констативния нотариален акт. Когато пред нотариуса е представено решение на ОСЗ, което няма конститутивен ефект, тъй като в него липсва индивидуализация на възстановения имот, липсва основание за издаване на констативен нотариален акт, а ако все пак такъв е издаден, правото на собственост е ненадлежно удостоверено и при спор за собственост съдът може да констатира това обстоятелство.
Касационно обжалване не може да се допусне и по четвъртия въпрос, като съображенията за това са в две насоки. На първо място – жалбоподателят, който е ответник по предявения отрицателен установителен иск, не е въвел с отговора на исковата молба придобивната давност като основание за правото си на собственост върху процесния имот, затова и въпросът, свързан с това основание, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Другото съображение е, че констативният нотариален акт по чл.587 ГПК не може да се приравни на нотариален акт за прехвърлителна сделка и по тази причина титулярът по този нотариален акт няма качеството на „приобретател“, съответно – не може да се приеме за добросъвестен владелец, а оттук – няма възможност той да се позове на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС и по този въпрос няма никакво съмнение в съдебната практика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 30.11.2017 г. по в. гр. д. № 423/2017 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: