1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София, 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2487 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. срещу решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че решението е частично недопустимо, тъй като ищците са само част от наследниците на Н. К., а са били признати за собственици на целия наследствен имот. Освен това счита, че установителният иск за собственост не дава пълна защита на претендираното право, за което можело да се предяви осъдителен иск. Решението било и неправилно. Ищците не са установили идентичността между процесния имот и имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. К.. Такова оплакване е било изложено и във въззивната жалба, но не е било обсъдено от въззивния съд. Счита, че е единствен наследник на Н. К., негов осиновен син, като се позовава на вписвания в регистъра, направени през 80-те години на миналия век.
Ответниците в производството Д. И. М. и Д. Т. Д. не вземат становище по жалбата.
С определение № 565 от 04.12.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение заради възникнало съмнение за неговата частична недопустимост.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС взе предвид следното:
Ищците Д. И. М. и Д. Т. Д. са заявили в исковата молба, че са част от наследниците на Н. Д. К., починал на 05.02.1990 г., като са се позовали на удостоверение, от което се установява, че наследниците на Н. са общо три деца и две внучки на починалите преди него братя Т. и К.. Същевременно с петитума на исковата молба те са поискали от съда да ги признае за собственици на целия наследствен имот. Искът е предявен срещу ответника Д. С. Д., който се е легитимирал като единствен наследник на Н. К., негов осиновен син, и се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот. Ищците са оспорили наследственото правоприемство между Н. К. и ответника с твърдения, че осиновяване не е съществувало.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №187 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 313/2016 г. на Тетевенския районен съд, с която е уважен предявеният установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответника Д. С. Д., че ищците Д. И. М. и Д. Т. Д. са собственици на незастроен поземлен имот с площ от 1249 кв.м., с идентификатор 80902.249.688 по КК и КР на [населено място], област Л., в урбанизирана зона, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик на същия имот.
Решението е частично недопустимо.
Съгласно чл.26, ал.2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. От този принцип произтича и правното положение, че ищецът може да иска от съда да го признае за собственик само на притежаваните от него идеални части от съсобствения имот. Единствено за исковете по чл.108 ЗС се приема, че представляват действие на обикновено управление, поради което могат да бъдат предявявани от отделен съсобственик, който е легитимиран да отстранява от общата вещ всяко трето лице, което владее без правно основание – Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г.; решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. Д. № 1241/2011 г. на ВКС, II ГО; решение № 139 от 30.05.2006 г. по гр. д. № 2881/2004 г. на ВКС, IV ГО; решение № 1711 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 293/2000 г. на ВКС, IV ГО и др.
Когато само някои от съсобствениците предявят срещу трето за съсобствеността лице установителен иск за собственост, съдът може да уважи този иск до размера на притежаваните от ищците права. Ако ги признае за собственици на целия имот, решението няма да съответства на действително притежаваните материални права.
В настоящия случай от представеното по делото удостоверение за наследници № АО-09-084 от 11.03.3016 г. на [населено място], [община], се установява, че наследници на Н. Д. К. са внуците и децата на починалите преди него братя – К. Д. К. и Т. Д. К.. Тези лица наследяват по колена, съгласно чл.10, ал.3 ЗН. Следователно внучките на К. – Н. и Д. наследяват по равно неговата ? от имота, т.е. всяка от тях е собственик по на по ? ид. част, а децата на другия брат Т. – Д., Х. и Д. придобиват по 1/3 от неговата ? ид. част или по 1/6 ид. част всеки. Ищци по делото са само двама – Д. М. и Д. Д.. Ищцата Д. М. притежава ? или 3/12 ид. части от имота, а другият ищец Д. Д. – 1/6 или 2/12 ид. части. Само до размер на тези идеални части може да бъде уважен предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. За останалите 7/12 ид. части въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими и следва да бъдат обезсилени.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не зачел писмените доказателства, според които единствено касаторът е наследник на Н. К., в качеството му на осиновен син на неговата съпруга. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо счита това удостоверяване за невярно и настоящата инстанция изцяло ги споделя. Неоснователно е и другото оплакване – че не е установена идентичност между възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот и процесния имот. Самият жалбоподател се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, основавайки се на същото решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
По разноските:
При този изход на делото разноските на страните за всички инстанции следва да се разпределят съобразно признатите им права.
Ищците са направили общо 552 лв. за всички инстанции, а ответникът – 1521 лв. Дължимите на ищците разноски спрямо уважената част от иска са 230 лв., а на ответника, спрямо отхвърлената част от иска – 887,25 лв. Разноските по компенсация, които следва да се присъдят на ответника, са 657,25 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №187 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 313/2016 г. на Тетевенския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника Д. С. Д. от [населено място], общ. Т., [улица], че ищците Д. И. М. от [населено място], [улица] и Д. Т. Д. от [населено място], ул.Капитан В.“ № 38, са собственици за разликата над притежаваните от тях общо 5/12 идеални части от процесния незастроен поземлен имот с площ от 1249 кв. м., с идентификатор 80902.249.688 по КК и КР на [населено място], област Л., в урбанизирана зона, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният нотариален акт № 7, т. II, рег. № 1057, нот. д. № 96/2016 г. на нотариус И. И., рег. № 305 по регистъра на Нотариалната камара, за разликата над притежаваните от ищците общо 5/12 идеални части от описания имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №187 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 313/2016 г. на Тетевенския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника Д. С. Д., че ищците Д. И. М. и Д. Т. Д. са собственици общо на 5/12 идеални части от незастроен поземлен имот с площ от 1249 кв. м., с идентификатор 80902.249.688 по КК и КР на [населено място], област Л., в урбанизирана зона, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният нотариален акт № 7, т. II, рег. № 1057, нот. д. № 96/2016 г. на нотариус И. И., рег. № 305 по регистъра на Нотариалната камара до размера на притежаваните от ищците общо 5/12 идеални части от описания имот.
ОТМЕНЯ решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №187 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 313/2016 г. на Тетевенския районен съд, в частта, с която е отменен констативният нотариален акт № 7, т. II, рег. № 1057, нот. д. № 96/2016 г. на нотариус И. И.
за 7/12 идеални части от описания имот и ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО за отмяна на нотариалния акт за посочените 7/12 идеални части.
ОСЪЖДА Д. И. М. и Д. Т. Д. да заплатят на Д. С. Д. разноски по компенсация за всички инстанции в размер на 657,25 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: