О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
204
София, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4050 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 100 от 28.06.2017 г. по в. гр. д. № 270/2017 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 436 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 3366/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е бил уважен предявеният положителен установителен иск – признато е за установено по отношение на ответника [община], че ищците Т. М. М., М. Т. М. и С. Т. М. са собственици на поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2559 по плана на [населено място],[жк].
По делото е установено, че по кадастралния план от 1956 г. процесният имот, който е с площ от 1216 кв. м., е бил част от по-голям имот с площ от около 3880 кв. м., който в разписния лист към плана е бил записан на името на Е. С. К.. Със съдебна спогодба по протокол от 02.09.1965 г. по гр. д. № 579/1965 г. на Варненския народен съд имотът е бил поделен на три равни дяла с площ от по 1293 кв. м., като Л. А. К. е получила дял I-ви, А. А. К. – дял II-ри и С. А. К. – дял III-ти. През 1996 г. е извършена доброволна делба между наследниците на С. А. К. на бившия дял III-ти по делбата от 1965 г., при което наследодателката на ищците Е. С. М. е получила означения на скицата дял II-ри по новата делба.
Предмет на спора по настоящото дело е бившият имот на А. К., който се намира в съседство с имота на Е. С. М. и който ищците, нейни наследници, претендират да са придобили по давност посредством владение, установено от тяхната наследодателка през 1990 г. и продължено от тях. Този имот с изменението на плана от 1973 г. е заснет с пл. № 2971-Б. В оригиналния картон обаче не са били нанесени двете делби от 1965 г. и 1996 г., което е наложило издаване на две заповеди от 2005 г. на кмета на район „Приморски“, с които в плана са попълнени имоти № 3591, № 3592 и №3593, като процесният имот с идентификатор № 10135.2552.2559 съвпада с имот пл. № 3593. Спорът по делото е породен от обстоятелството, че [община] съставя акт на 16.06.2009 г. за частна общинска собственост на този имот и отказва да завери молбата-декларация на Е. и Т. М. за снабдяване с нотариален акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка.
За да уважи предявения иск за собственост, основан на придобивна давност, въззивният съд е приел, че по делото е установено твърдението на ищците за осъществявано от наследодателката им и от тях давностно владение върху процесния имот за периода след 1990 г., който е продължил повече от изискуемите 10 години по чл. 79, ал.1 ЗС. Прието е за неоснователно правоизключващото възражение на [община], че имотът е частна общинска собственост на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр. 96/1999г./, поради което не може да бъде придобит по давност. Решаващото съображение на съда се свежда до това, че имотът никога не е бил държавна собственост, за да премине по силата на § 42 в собственост на общината. При това положение е без значение обстоятелството, че по ОГП на [населено място] от 1982 г. имотът попада в устройствена зона „Паркове и озеленяване“; по плана от 1987 г. – в зона за обществена зеленина, а по сега действащия ОУП от 2012 г. – в смесена многофункционална зона.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че при попълването на плана от 2005 г. за процесния имот № 3593 няма отразен собственик. Счита, че не е установена идентичност между имотите по делбите от 1965 г. и 1996 г. от една страна и нанесените през 2005 г. имоти № 3591, №3592 и № 3593 от друга. Счита, че процесният имот е станал държавна собственост през 1982 г., тъй като е бил отреден с плана за обществени мероприятия за озеленяване. Счита, че ПУП от 2012 г. има пряко отчуждително действие и имотът е станал общинска собственост с влизане в сила на решението, с което планът е утвърден.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК: 1. Следва ли съдът да прилага § 42 ПЗР на ЗИДЗОС тогава, когато няма проведено отчуждително производство;
2. Прекъсва ли публикуваното в Държавен вестник решение на Общинския съвет за одобряване на подробен устройствен план /ПУП/ – план за улична регулация /П./ давностните срокове.
Ответниците в производството Т. М. М., М. Т. М. и С. Т. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за което касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос в изложението към касационната жалба се свежда до предпоставките на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС за придобиване на собственост от общината. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с възражение на ответната община, че е придобила собственост върху процесния имот на посоченото правно основание. Въззивният съд е дал отговор на този въпрос в съответствие с текста на посочената разпоредба и с практиката на ВКС по прилагането й. В съответствие с решение № 1240 от 06.01.2009 г. по гр. д. №4696/2007 г. на ВКС, I ГО и решение № 16 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., I г. о. е приетото от въззивния съд, че след като имотът не е бил частна държавна собственост, няма как да премине в собственост на общината по силата на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС. Предпоставката имотът да е бил частна държавна собственост е разгледана и в решение № 900 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2009 г., II г. о.; решение № 1296 от 17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5083/2007 г., I г. о. и др. В този контекст следва да се има предвид и практиката на ВКС, че заварените от ЗУТ планове за обществени мероприятия нямат отчуждително действие – решение № 5 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2017 г., I г. о., решение № 132 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 942/2012 г., I г. о., решение № 250 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2008г., IV г. о. и др. Затова изброените от жалбоподателя планове на [населено място]: ОГП от 1982 г., териториалноустройствен план от 1998 г., СПНУЗТ от 1999 г. и ЗРП от 1987 г., не могат да обусловят извод, че процесният имот е станал държавна собственост само по силата на отреждане на територията за озеленяване. Също така приетият през 2012 г. при действието на ЗУТ Общ устройствен план, който определя съответната територия като „смесена многофункционална устройствена зона“, също няма отношение към собствеността на общината, тъй като няма характеристиката на план по чл.16 ЗУТ. Единствено при условията на чл.16 ЗУТ, когато е изработен подробен устройствен план за територии с нерегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост, при което с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Тези условия в случая не са налице, тъй като за съответната територия липсва подробен устройствен план с подобно предназначение.
Вторият въпрос е свързан с основанията за прекъсване на придобивната давност, която тече за определен недвижим имот. Въпросът не е относим към настоящия спор, тъй като по делото няма въведено възражение за прекъсване на придобивната давност за процесния имот. По-същественото обаче е това, че в практиката на ВКС е изяснено с какви правни действия се прекъсва придобивната давност. Прекъсват придобивната давност действията по чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС. Сред тези действия са предявяването от собственика срещу владелеца на установителен или осъдителен иск за собственост или иск за делба – решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 374 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2008 г., IV г. о, решение № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г., II г. о. и др. Приемането на устройствен план за обществени мероприятия относно територията, в която попада въпросният имот, не е сред действията по чл.116 ЗЗД, които могат да прекъснат придобивната давност. Ето защо и вторият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 28.06.2017 г. по в. гр. д. № 270/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: