6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1685 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4934 от 01.11.2018 г. по в. гр. д. № 534/2018 г. на Благоевградския окръжен съд e потвърдено решение № 762 от 26.2.2018 г. по гр.д. № 24/2015 г. на РС Гоце Делчев, в частта с която е признато за установено на основание чл.440 ГПК по отношение на длъжниците С. С. М., като наследница на Е. Н. М. и Л. Н. М. от една страна и взискателя „Токуда Банк“ АД, че длъжниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] и застроената в същия имот паянтова стопанска постройка със застроена площ от 30 кв. м. и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № …. г. на нотариус В. Г. Б.. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е признато за установено, че процесният имот не може да служи за удовлетворение на взискателя „Токуда Банк“ АД; в частта, с която е признато за установено спрямо третото лице, подпомагащо ответника – нотариус В. Г. Б., че длъжниците С. С. М. и Л. Н. М. не са собственици на процесния недвижим имот, както и в частта, с която третото лице – нотариус В. Г. Б. е осъдено да заплати разноски на ищците.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 440 ГПК. Приел е, че е налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като ищците М. М. и В. М. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот с издаден през 2006 г. нотариален акт на основание давностно владение и с оглед твърденията, че притежават самостоятелно право, което се оспорва с учредена от ответниците договорна ипотека и насочено срещу имота принудително изпълнение от „Токуда Банк“ АД.
На ответниците е бил издаден нотариален акт № …. г. на нотарус В. Г. Б., с който са признати за собственици на процесния имот на основание представени от тях писмени доказателства – решение 6284А/24.1.2002 г. на Поземлена комисия, гр. Гоце Делчев за възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. За да приеме, че предявеният иск по чл. 440 ГПК е основателен и да потвърди първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е счел, че цитираното по-горе решение на Поземлената комисия е непротивопоставимо на ищците, тъй като с него се засягат правата им като трети лица, неучаствали в административното производство по реституцията. С оглед на това, те имат право да поискат от съда да упражни контрол по валидността и законосъобразността на решението, каквато възможност е предвидена в чл. 17, ал. 2 ГПК.
След анализ на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба (ЗСПЗЗ), въззивният съд е приел, че не се установява процесният имот да е заявен за възстановяване с представеното по делото заявление, нито изобщо да е бил внасян от М. в ТКЗС. Напротив – владението върху имота е упражнявано от ищците и преди и след колективизацията на земята. Приел е, че след като имотът не е бил заявен за възстановяване и след като нито юридически, нито фактически е бил в ТКЗС, то за него е неприложима административната процедура по ЗСПЗЗ, с оглед на което решението на ПК е незаконосъобразно. С тези мотиви е приел, че ответниците С. С. М., като наследница на Е. Н. М., и Л. Н. М., не са собственици на процесния имот, което води до извод за основателност на иска по чл. 440 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Токуда Банк“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът приел, че следва да разгледа възражението на ищците за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността на ответниците. Счита също, че е необоснован изводът на съда, че процесният имот не е бил заявен от ответниците за възстановяване. С оглед на това, неправилно съдът е приел, че тъй като имотът не е заявен за възстановяване и изобщо не е бил внасян в ТКЗС, за него е неприложима административната процедура по ЗСПЗЗ и решението на поземлената комисия е незаконосъобразно. Счита, че ищците не могат да придобият имота по давност поради забраната на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и приетото в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2005 г.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1. Допустимо ли е съдът, без да констатира в какво точно се състои незаконосъобразността на едно влязло в сила решение на поземлена комисия, да не зачете неговото конститутивно действие при решаване на спор за собственост?
2. Допустимо ли е само на база свидетелски показания, които са в противоречие със събраните писмени доказателства по делото, да се направи извод от въззивния съд, че един имот не е внасян в ТКЗС и за него не е приложима реституционната процедура по ЗСПЗЗ?
По първия поставен въпрос се поддържа противоречие с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК; в изложението по втория въпрос са посочени решение № 504 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 797/2009 г. на I г.о., решение № 483 от 20.01.2011 г по гр. д. № 39/2010, II г.о. и решение № 179 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г. на ВКС.
В касационната жалба не са изложени съображения защо касаторът считат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което са се позовали.
Ответниците в производството М. М. и В. М. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол. По същество я считат за неоснователна.
Третото лице помагач на страната на ответната банка – нотариус В. Г. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, за което не съществува пречка по чл. 280, ал. 3 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т. 1, и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК по първия от поставените въпроси. Въззивният съд по настоящото дело е изложил подробни мотиви в какво счита, че се състои незаконосъобразността на решението на ПК Г. Д. за възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот и едва след това е приел, че няма да зачете неговото конститутивно действие. Затова поставеният въпрос, който съдържа в себе си предпоставка за липса на мотиви за незаконосъобразност на решението на ПК, не е относим към настоящото дело, при което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК ( така т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Соченото от жалбоподателя ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК също не разкрива противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Признатото в тълкувателното решение конститутивно действие на решенията на ПК /ОСЗГ, ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи не изключва възможността в определени случаи това действие да бъде отречено, например когато при допустим съдебен контрол се установи, че конкретното решение на ПК е нищожно или незаконосъобразно. В случая е извършен такъв съдебен контрол върху решение 6284А/24.1.2002 г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев, по искане на лица, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността. Повдигнатият от тях спор не засяга въпроса кой е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, затова не е налице и противоречие между действията на въззивния съд и посочената в касационната жалба практика – решение № 329 от 27.04.10 г. на ВКС по гр. д. № 927/2009 г., I г. о., решение № 111 от 21.06.17 г. на ВКС по гр. д. № 3709/16 г., I г. о., решение № 237 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5/2013 г., I г. о. Мотивите на въззивния съд се свеждат до това, че процесният имот не е подлежал на реституция, т.е. той е възстановен незаконосъобразно и по тази причина не е зачетено конститутивното действие на решението на ПК Г. Д.. Доколко е законосъобразен изводът на съда, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, не може да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК и при липса на поставен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка конкретно с този извод.
Вторият въпрос е мотивиран от жалбоподателите с виждането им, че в приетата по делото техническа експертиза се съдържат данни за включване на имота в ТКЗС; че съгласно ТР № 104/1964 г. на ОСГК на ВС собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници, както и че когато внесената земя не е попадала в регулационния план, за нея е налице забрана за придобиването й по давност – последното заключение жалбоподателят мотивира с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и т.2 на ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с придобивната давност върху земеделски земи жалбоподателите не са поставили, а и ВКС не може да го повдига служебно. Съвсем накратко във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ в случая е неприложима, тъй като тя има предвид изключване на придобивната давност в една тясна хипотеза, при която трети лица, закупили или получили земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, държавни или общински органи, не могат да се позовават както на придобивните си документи, тъй като земята се възстановява по ЗСПЗЗ, така и на придобивна давност. Настоящият случай е различен от тази хипотеза, тъй като процесната земя ищците са закупили не от ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, държавни или общински органи, а от наследодателя на ответниците-длъжници и в този случай чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е неприложим. По същите съображения неприложимо е и ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Що се отнася до поставения въпрос за допустимостта на свидетелските показания за установяване на факта на включване или невключване на имота в ТКЗС /доколкото въззивният съд е приел, че този факт е решаващ по делото/, то няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС – решение № 504 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 797/2009 г. на I г.о., решение № 483 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 39/2010, II г.о. и решение № 179 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г. на I г.о., тъй като тази практика не се занимава с поставения въпрос. Отделно от това въпросът не кореспондира с данните по делото, доколкото нито в експертизата, нито в писмени доказателства по делото не се съдържат данни за включване на имота в ТКЗС. Затова и по този процесуалноправен въпрос не възниква основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси, доколкото не съответстват изцяло на конкретното дело и доколкото не представляват интерес за точното прилагане на закона и развитието на правото, не могат да обусловят и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 787,45 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.01.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4934 от 01.11.2018 г. по в. гр. д. № 534/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, II възз. състав.
ОСЪЖДА „Токуда Банк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 21, да заплати на В. К. М. и М. М. М., и двамата с адрес: [населено място], обл. Б…, [улица], сумата от 787,45 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: