5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 08.05. 2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1461 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №101, постановено на 13.02.2018г. по в.ч.гр.д.№567/2017г. Кюстендилският окръжен съд е потвърдил определение за спиране на производството, постановено в открито съдебно заседание на 10.11.2017г. по гр.д.№2207/2016г. на Районен съд-Кюстендил.
Определението е обжалвано от В. Б. Г. чрез процесуалните му представители адв.В. П. и адв.Л. А., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че преценката дали имот, предмет на дело за делба, е поделяем на обособими отделни имоти при условията на чл.201 ЗУТ може да се извърши в първата фаза на делбеното производство.
В представеното изложение поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва:
1.Преюдициална ли е процедурата по чл.134 ЗУТ по отношение на спора за делба;
2.Допустим ли е иск за съдебна делба, ако не е проведена преди това процедурата по чл.134 ЗУТ;
3.В правомощията на съда ли е в делбеното производство при наличие на спор между съделителите относно начина на извършване на делбата, да разпорежда на главния архитект на общината извършването на административна процедура по чл.134 ЗУТ и ако да, в коя фаза на съдебната делба;
4.Допустимо ли е съдът в първата фаза на съдебната делба, в която се решават въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти да допусне делбата, и при положение, че между страните няма спор по тези въпроси, но има спор относно начина на извършване на делбата, т.е. не е налице условието на чл.134, ал.2, т.6 ГПК, да разпорежда на главния архитект на общината извършването на административната процедура по чл.134 ЗУТ и да спира делбеното производство до приключване на административната процедура;
5.Какви правни последици може да има процедурата по чл.134 ЗУТ по отношение спора за съдебна делба;
6.Ако процедурата по чл.134 ЗУТ е преюдициална по отношение на делбения спор и относима към същия, в коя фаза би била приложима – първа или втора фаза на съдебната делба;
7.В случай, че процедурата по чл.134 ЗУТ е преюдициална и ако същата се проведе, изключва ли това провеждането на първата фаза на съдебната делба и дължи ли съдът произнасяне със съдебно решение относно това между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти да допусне делбата;
8.При наличие на два висящи съдебни спора, а именно граждански относно допустимостта на делбата и административен относно законосъобразността на заповедта на кмета на общината, издадена в процедура по разделение на имота по разпореждане на гражданския съд, кой спор е преюдициален – гражданския или административния.
Поддържа, че по така поставените въпроси липсва съдебна практика, което обуславя необходимостта от произнасяне по тях с цел точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и за уеднаквяване практиката на гражданските и административните съдилища.
Съделителката М. Б. К. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и по правилността на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№2207/2016г. по описа на Районен съд-Кюстендил е образувано по подадена от В. Б. Г. искова молба за делба на УПИ X., пл.№100 в кв.16 по одобрения през 1925г. план на [населено място], обл.К., с площ от 1884 кв.м. с твърдението, че имотът е застроен с две сгради /жилищна и вилообразна жилищна сграда/, като едноличен собственик на жилищната сграда е съделителят В. Б. Г., а едноличен собственик на вилообразната жилищна сграда е съделителката М. Б. К.. Посочено е също така, че предявен през 2015г. иск за делба на това дворно място е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по съображения, че е предявен преждевременно – преди провеждане на административна процедура по чл.134 ЗУТ за частично изменение на ПУП.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2017г., съделителката М. Б. чрез процесуалния си представител адв.А. е заявила, че желае да се изиска становището на главния архитект по чл.201 ЗУТ дали е поделяем процесния имот на два самостоятелни УПИ по подадено от съделителя В. Б. заявление. Въз основа на това искане съдът е изискал съответното становище относно поделяемостта на УПИ, в отговор на което на 29.05.2017г. по делото е постъпило становище от главния архитект на [община], че имотът е поделяем на два равни по площ дяла, а с писмо от 23.05.2017г. съдът е уведомен, че на подалия заявлението съсобственик В. Б. е дадено предписание да представи мотивирано предложение за разделянето на УПИ и задание за проектиране, след което преписката ще бъде разгледана отново.
В проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 10.11.2017г. е представено съдебно удостоверение за обстоятелството, че в Административен съд-Кюстендил е образувано адм.дело №227/2017г. по подадена от М. Б. К. жалба срещу заповед №ГА-13/04.07.2017г., издадена от главния архитект на [община], с която е наредено на М. Б. К. и В. Б. Г. да внесат проект за изменение на действащия ПУП в обхвата на УПИ X.-100 в кв.16 по плана на [населено място].
Първоинстанционният съд е приел, че решението по адм.д.№227/2017г. ще има значение за правилното решаване на спора по делото за делба, с оглед на което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по гр.д.№2207/2016г.
С обжалваното определение е прието, че постановеното от първоинстанционния съд определение за спиране на производството по делото за делба следва да бъде потвърдено.
Изложени са съображения, че в конкретния случай съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС и указанията по нейното приложение, дадени в ППВС №2/1982г., следва да се приеме, че застроеното със сгради, всяка от които е на лице, участващо в съсобствеността на мястото, представлява обща част, и за да бъде разделен този урегулиран поземлен имот, е необходимо да се проведе процедурата по чл.201 ЗУТ и да се одобри частично изменение на плана, като се оформят два /или повече/ имота, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Прието е, че тази процедура следва да се проведе преди решението по допускане на делбата, тъй като тя има значение за изключването на земята от режима на общите части в етажна собственост и обособяването й в имоти, всеки един от които обслужва отделната сграда, т.е. има значение за допустимостта на делбата.
Изложени са съображения, че в случая административното дело има предмет, който засяга субективни права на страните, което създава необходимата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК зависимост.
Изложени са също така и съображения, че в производството по чл.341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на непротиворечивата към настоящия момент практика на тричленни състави на ГК на ВКС: решение №311/18.12.2012г. по гр.д.№268/2012г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато имотът е поделяем се процедира по реда на чл.201 ЗУТ като главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация и ако процедурата е започнала въз основа на внесен от някой от съделителите проект, то одобряването или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл.215 ЗУТ, т.е. по административен ред. В същото решение е прието, че в производството по чл.341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателното произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем.
В същия смисъл е и разрешението, дадено в решение №201/19.10.2015г. по гр.д.№2585/2015г., Първо ГО на ВКС, в което е прието, че е допустима делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл.201 ЗУТ.
В подобна хипотеза процедурата по чл.201 ЗУТ следва да бъде проведена в първата фаза на делбеното производство, тъй като до приключването й със заповед за одобряване на изменение на ПУП делбата на съсобствения имот би била недопустима. След надлежното одобряване на проекта за изменение на ПУП, чрез който от имота са обособени два или повече самостоятелни УПИ, съдът ще допусне новообразуваните имоти до делба и ще ги разпредели между съсобствениците във втората фаза на делбеното производство.
И тъй като към настоящия момент в съдебната практика е възприето непротиворечиво становище досежно връзката на преюдициалност между административното производство по обособяването на самостоятелните урегулирани поземлени имоти и делото за делба в подобна на настоящата хипотеза, което е възприето при постановяване на обжалваното определение, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №101, постановено на 13.02.2018г. по в.ч.гр.д.№567/2017г. от Кюстендилския окръжен съд по подадената от В. Б. Г. частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: