1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 11.02.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 301 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 1016 от 19.12.2018г. по в.ч.гр.д.№ 1468/2018 г. Старозагорски окръжен съд е оставил без уважение частна жалба от 29.11.2018г., подадена от С. Т. Л., С. А. С. и Д. А. В. срещу определение №3247/19.11.2018г., постановено по гр.д.№5727/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е върната подадената от тях срещу Община Стара Загора искова молба с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от С. Т. Л., С. А. С. и Д. А. В., и трите чрез адв. И. Н., с частна касационна жалба от 16.01.2019 г. с оплаквания за неговата неправилност и с искане да бъде отменено. Поддържат, че съдът погрешно е счел, че е налице идентичност на спора между този в настоящото производство и решеният с влязло в сила решение по гр.д. № 2362/2016 г. на Районен съд Стара Загора между същите страни за същия имот, тъй като е налице различие както в петитума, така и в правното основание на претенцията. Правният интерес от участието в процеса на С. А. С. и Д. А. В. обосновават с качеството им на универсални правоприемници на починалата Е. М. М., поради което считат, че за тях съществува право да искат прогласяване на нищожност по реда на косвения съдебен контрол на административния акт, засягал правата на праводателя им.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат, наличието на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „При влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен установителен иск за собственост, преклудират ли се другите основания за придобиване право на собственост, които не са били предявени в исковата молба?“; 2. „Едно и също правно основание ли е налице, когато се твърди грешка в плана (разминаване между отразеното в плана и действителното правно положение на имота, досежно неговите технически характеристики – граници, площ и кадастрално заснемане) и грешка в отразяването в кадастралния регистър като собственост на лице, което не е действителният титуляр на правото на собственост?“.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е образувано през 2018 г. по гр.д. № 5727/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд по предявени от С. Т. Л., С. А. С. и Д. А. В. срещу Община Стара Загора искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с които ищците претендират отстраняването на грешка в КККР, изразяваща се в погрешно заснемане и нанасяне на имот с кадастрален идентификатор № 68850.9.826 на С. Л. и имот с идентификатор № 68850.9.828 на Община Стара Загора, несъответно на действителния обем на правото на собственост на всяка от страните, като действителните граници на имота на С. Л. са тези между точките 1,2,3,4 и 5 от представената към исковата молба комбинирана скица. Направено е искане съдът да признае нищожността на решение № 50-14/01.06.1999 г. на ПК-Стара З., допълващо решение № 50047 на ПК-Стара З. по реда на косвения съдебен контрол, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното съдебно определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо, въззивният съд е приел, че съгласно изложеното в исковата молба, ищците претендират, че целият имот с идентификатор № …, а не само част от него, следва да бъде включен в границите на недвижим имот с идентификатор № …, закупен през 2002 г. от С. Л. от продавача Е. М. М.. Счел е, че спорът относно правото на собственост върху ПИ № … между С. Л. и Община Стара Загора е решен с влязло в сила решение по гр.д. № 2362/2016 г. на Районен съд Стара Загора, като едно от правните основания, за които е налице формирана сила на пресъдено нещо е деривативното основание на ищцата, черпещо права от реституцията в полза на праводателката й Е. М.. Отбелязал е, че, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 ГПК по същество представлява установителен иск за собственост, а ищцата обосновава наличието на твърдяната грешка в кадастралната карта на същите обстоятелства, с които в предходното производство е обосновала придобитото от нея право на собственост върху процесния имот, производството се явява недопустимо, поради наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото правно основание. Досежно другите двама ищци – С. А. С. и Д. А. В., съдът е счел, че същите не разполагат с право на иск, тъй като не заявяват самостоятелни права, чиято защита се претендира, а прогласяването на нищожността на административния акт може да се релевира само от процесуално легитимирани страни.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси. Първият от формулираните правни въпроси, касаещ преклудирането на незаявените правни основания при предявен иск за собственост, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото поддържаното като ново основание прогласяване нищожността на решение №50-14 на ПК-Стара З. от 01.06.1999г. не е възприето като такова от въззивния съд по причина недопустимостта на заявената от С. А. С. и Д. А. В. претенция. Същото не е преценявано от въззивния съд в поддържания от жалбоподателите смисъл, с оглед на което поставеният въпрос не покрива законовите изисквания, разяснени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а единствената цитираната в изложението практика, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се явява ирелевантна – изразеното от тричленен състав на Първо ГО на ВКС становище в решение №109 от 25.05.2015г. по гр.д.№7420/2014г. касае незаявени основания за придобиване право на собственост в хипотеза на предявен положителен установителен или ревадникационен иск, докато в настоящия случай съдът е сезиран с искане по чл.54, ал.2 ЗКИР в хипотеза, при която спорът за собствеността е вече разрешен с влязло в сила решение.
Вторият въпрос, отнасящ се до идентичността на правното основание при твърдения за грешка в кадастралния план и грешка в посочването в плана на действителния титуляр на правото на собственост на даден поземлен имот, макар и косвено разгледан от въззивния съд, също не може да обоснове допускане на обжалваното определение до касация. Изводът на съда, че макар и формално да съществува словесна разлика между петитумите на ищците в двете производства, по същество и с двете искания се цели установяването на собствеността върху имот с кадастрален №……. в полза на С. Л., съответства на дадените в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС разяснения досежно правната природа на искането по чл.54, ал.2 ЗКИР и неговата връзка и обусловеност от иска за установяване принадлежността на правото на собственост. Още повече, че отразяването на действителния титуляр на правото на собственост в кадастралната карта според трайно установената практика на съдилищата винаги представлява функция и последица от разрешаването на спор за материално право, а този спор в настоящия случай вече е разрешен с влязло в сила решение.
В съответствие с трайно установената съдебна практика съдът е приел, че С. А. С. и Д. А. В. не разполагат с право на иск, тъй като не заявяват самостоятелни права. Поради това и наведени от тях основания, касаещи правата на С. Л. не биха могли да се приемат за ново, различно правно основание, непреклудирано при предходното разглеждане на спора за принадлежността на правото на собственост.
Липсата на надлежно формулиран правен въпрос съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за отказ от допускане до касация. Липсва обаче и твърдяното от касаторите специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърденията за наличие на несигурност и противоречие в правния оборот не отговарят на разясненията, съдържащи се в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТ, съгласно които правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1016 от 19.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1468/2018 г. Окръжен съд – Стара Загора, по подадената от С. Т. Л., С. А. С. и Д. А. В. частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: