О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3815 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.
С определение № 2021 от 03.05.2019 г. по ч. гр. д. № 228/19 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение № 747/23.01.2019г. по гр. д. № 3053/13 г. на Благоевградския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на А. Р.-М. В. В., действаща със съгласие на майка си А. С. В., в частта с която се иска освобождаване на молителката от определените с първоинстанционното решение държавни такси във втората фаза на делбата: 1006,40 лв. – ДТ върху стойността на притежавания дял от процесния недвижим имот и 528,20 лв. – ДТ върху присъдената сума за подобренията в имота.
Въззивният съд е приел, че държавните такси са присъдени с решение № 5939/25.07.2016 г. по гр. д. № 3053/2013 г. на Благоевградския районен съд, постановено във втората фаза на делбата. Делото се е пренесло пред Благоевградския окръжен съд по въззивна жалба на А. Р.-М. В. В.. Било е спряно по общо съгласие на страните и впоследствие възобновено, като поради постигната извънсъдебна спогодба с определение № 2841/11.06.2018 г. по в. гр. д. № 815/17 г. на Благоевградския окръжен съд първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан и А. Р.-М. В. В. е осъдена да заплати на другия съделител сумата от 13 205 лв. за извършени подобрения в имота съобразно квотата й в съсобствеността. Първоинстанционното решение не е било обезсилено и е влязло в сила в частта, с която съделителите са били осъдени да заплатят държавни такси върху стойността на дяловете и върху претенцията по сметки.
Окръжният съд е приел, че след като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за държавните такси по делбата, то подадената впоследствие молба на А. Р.-М. В. В. за освобождаване от тези държавни такси по реда на чл.83, ал.2 ГПК е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от районния съд. Производството по освобождаване от внасяне на държавни такси по чл.83, ал.2 ГПК е допустимо само при висящ процес относно спорното право. Когато с влязло в сила решение дължимата от всеки съделител държавна такса е определена по реда на чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е налице подлежащо на изпълнение публично задължение, което не може да бъде отменено в процедура по освобождаване от внасянето на държавни такси, тъй като тази процедура следва да предхожда влизане в сила на съдебното решение.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. Р.-М. В. В., действаща със съгласието на майка си А. С. В..
Жалбоподателката счита, че след като делбеното производство е приключило с акт по чл.249 ГПК, дължимата държавна такса е по чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК – 100 лв., но не по-малко от 25 лв. Сочи също, че няма средства да заплати определената държавна такса по делбеното дело и че многократно е депозирала молби за освобождаване от държавни такси.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:
1.Приложимо ли е производството по чл.83, ал.2 ГПК в делбен процес;
2. При постъпване на молба за освобождаване от държавна такса съответният съд дължи ли произнасяне, като при постановяване на отказ да бъде възстановена следва ли да бъде връчен съответният акт и да бъде указано, че същият подлежи на инстанционен контрол.
3. Следва ли съдът, при произнасяне по депозирана молба, да се съобрази, че производството по делото е прекратено на основание чл.232, ал.2 ГПК с произтичащите от това правни последици и надлежно десезиране от разглеждането на спора за прекратяване на съсобствеността, като служебно приложи разпоредбата на чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК;
4. Законосъобразно ли е постановяване на заплащане на държавна такса в размер на 1006,40 лв. върху стойността на притежавания дял и 528,20 лв. върху присъдения размер за подобрения с оглед прекраяване на делото за делба;
5. Налице ли е нарушение на закона или е налице процесуално нарушение, ако съдът не е преизчислил дължимата държавна такса по делото;
6. Законосъобразно ли е определянето на размера на държавната такса и изпращане на уведомление за дължимост едва на 19.06.2017 г., около една година след постановяване на решението на РС Благоевград /25.07.2016 г./ и дължи ли съдът произнасяне по депозираната молба на 19.06.2017 г. с правно основание чл.83, ал.2 ГПК; следва ли акт на съда да бъде връчен;
7. Следва ли въззивният съд да извърши проверка, че преди депозирането на молба вх. № 5926/05.10.2018 г. са депозирани своевременно две други молби – молба вх. № 655/03.02.2017 г. и № 3594/19.06.2017 г. с отправено искане за освобождаване от държавни такси и разноски за производството.
8. Следва ли съдът да съпостави размера на дължимата държавна такса с имотното състояние на молителя и възможностите на страната да я заплати, за да осъществи правото си на защита по конкретния спор;
9. Следва ли въззивният съд да извърши проверка и вземе предвид, че към момента на постановяване на обжалваното определение е било признато от съда, че страната не разполага със средства за заплащане на възнаграждение за процесуален представител, държавна такса за въззивно обжалване и разноски за вещо лице;
10. Обезсилване на решение по чл.249 ГПК зависи ли от волята на страните в производството или е последица от направеното от тях искане за прекратяване на производството. Следва ли при обезсилване на решението размерът на дължимата държавна такса в случаите на прекратяване на производството по делба, съдът сам да определи държавна такса по реда на чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК;
11. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поставените въпроси са неотносими към спора по настоящото дело, който касае единствено допустимостта на производството по чл.83, ал.1 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса, а не предпоставките за уважаване на молбата по чл.83, ал.1 ГПК. Освен това обжалваното определение не противоречи на съдебните актове, посочени от жалбоподателя.
Първият от поставените въпроси не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване, тъй като той касае висящ делбен процес, а в настоящия случай искането за освобождаване от държавни такси е направено при приключване на делото за делба. Вторият и седмият въпрос са свързани с твърдението на жалбоподателката, че при висящността на делото за делба е отправила предходни молби от 03.02.17 г. и 19.06.2017 г. за освобождаване от държавни такси. Всъщност тези молби съдържат искане за освобождаване от разноски за вещо лице и назначаване на особен представител. Молбите са били уважени с определение № 1563 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 3053/2013 г. на Благоевградския районен съд, с което производството по тях е приключило. Това производство няма нищо общо със спора по настоящото дело, който е свързан с последваща молба за освобождаване от държавните такси по втората фаза на делбата. Затова поставените въпроси също не се явяват обуславящи за изхода на настоящото дело и тъй като не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по тях също не може да се допусне касационно обжалване. Трети, четвърти, пети и десети въпрос са свързани с питане какъв е размерът на дължимата държавна такса при прекратяване на производството по иск за делба. Тези въпроси отново нямат нищо общо с предмета на настоящото дело – допустимостта на искането за освобождаване на страната от задължението за внасяне на определената от съда държавна такса. Неотносими към спора по настоящото дело са и следващите въпроси № 6, 8, 9 и 11. Шестият въпрос е за това дали съдът следва да съобщи на страната акта, с който е определена дължима държавна такса – такъв въпрос обективно не се поставя по настоящото дело. Осми и девети и единадесети въпрос са за това как съдът формира преценка дали е основателна молбата за освобождаване от държавна такса. Съдът в настоящия случай не е достигнал до такава преценка, тъй като е приел молбата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.
Неотносима към спора по настоящото дело е и посочената от жалбоподателката практика на ВКС. Определение № 206 от 17.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2434/2013 г., II г. о.; определение № 612 от 12.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 564/2010 г., II т. о., ТК; определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., определение № 686 от 12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о. и определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 547/09 г., III г.о. касаят въпроси по съществото на производството по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, а предмет на настоящото частно производство е само въпрос, свързан с неговата допустимост. Липсва противоречие между тази практика на ВКС и обжалваното въззивно определение, поради което не съществува основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав приема, че в частната касационна жалба се съдържа искане, което покрива предпоставките на чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, доколкото в мотивите на определение № 2841/11.06.2018 г. по гр. д. № 815/2017 г. Благоевградският окръжен съд се е позовал на чл.249 ГПК, а в диспозитива е обезсилил първоинстанционното решение не изцяло, включително и в частта за държавните такси, а частично. Ето защо делото следва да се върне на същия съд за преценката дали е налице основанието по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в посоченото определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2021 от 03.05.2019 г. по ч. гр. д. № 228/19 г. на Благоевградския окръжен съд.
Делото да се изпрати на същия съд за извършване на преценка дали са налице предпоставките на чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение №2841/11.06.2018 г. по гр. д. № 815/2017г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: