О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 546 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1225 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 1777/2019 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1481 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 5904/2018 г. на Варненския районен съд, в частта, с която по иск на С. Й. В. и И. И. В. ответниците Ж. Н. А. и Д. Н. А. са осъдени да премахнат на основание чл.109 ЗС незаконно изградения строеж в УПИ ………., кв. ………. по плана на [населено място], [улица], представляващ гараж от ламаринени плоскости и врата от изток, долепен за северната фасадна стена на западната част на жилищната сграда, със застроена площ от 18,50 кв. м., обозначен като обект № 2 на скицата на вещото лице.
Въззивният съд е приел, че страните по делото притежават собственост върху отделни обекти в жилищната сграда, построена в процесното дворно място, което е съсобствено между тях и останалите етажни собственици на сградата. Достъпът до гаражите на страните се осъществява откъм [улица]. Разстоянието между процесния незаконен гараж на ответниците и съседния УПИ ……….. e 4,50 м., като между двата имота не е изградена цялостна ограда. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Е. Й. и П. С., според които при влизане в процесното дворно място с лек автомобил откъм [улица]е необходимо известно маневриране заради гаража на ответниците, а за да се излезе от имота са необходими повече маневри. Според свидетеля Й. при влизане в имота с автомобил често се налага да се навлезе в съседния имот, тъй като пред процесния гараж има друго спряло МПС или защото вратата на гаража е отворена и разстоянието за преминаване е твърде малко. Съдът се е доверил на тези показания въпреки обстоятелството, че първият свидетел е син на ищците, а вторият – негов приятел. Позовал се е на факта, че разстоянието между гаража и границата към съседния имот е 4,55 м. и е направил заключението, че при спрял автомобил пред вратата на гаража на ответниците по необходимост ще се наложи навлизане в съседния имот. Не са приети за достоверни показанията на свидетелите А. Ж. и Н. К., според които при влизане в имота с лек автомобил, включително и с камион за дърва, не се срещат трудности и има място за маневриране. Прието е, че гаражът на ответниците, макар и да отговаря на изискванията на § 16 ЗУТ, пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, поради което следва да бъде премахнат.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Ж. А. и Д. А..
Жалбоподателите се позовават на установеното по делото обстоятелство, че с влязъл в сила ПУП ИЗП, одобрен със заповед № 285/24.10.2001 г. на кмета на [община], е предвидено допълнително застрояване на 6 гаража в процесния имот, като едно от петната е заето от процесния гараж. Считат, че при наличие на такава разработка не са нарушени техническите правила и норми за отстояние между гаража и съседния имот. Ищците В. са обжалвали заповедта, с която е одобрено това изменение в плана, но административният съд е оставил жалбата им без уважение. Освен това жалбоподателите смятат, че изводът на съда за необходимост от навлизане в съседния имот при маневриране почива на предположение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване се поддържа по следния въпрос: възможно ли е незаконна постройка в съсобствен имот, която е с местоположение и конфигурация съобразно одобрен и влязъл в сила ПУП /като законна предпоставка за изграждането ?/, да създава пречки за ползване на имота.
Освен това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. От една страна въззивният съд приел, че процесният гараж представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, а от друга – че при спрял автомобил пред вратата на гаража или ако последната е отворена преминаването без навлизане в съседния имот ще бъде невъзможно. Освен това очевидно неправилни били и изводите на съда в частта, с която се давала вяра на показанията на едната група свидетели, а не на другата, въпреки че тя съответствала на данните по експертизата.
Ответниците С. В. и И. В. оспорват жалбата. Считат, че не са налице поддържаните основания за допускането ? до разглеждане по същество. По делото въобще не били навеждани доводи, свързани с поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въведено е твърдение за влязла в сила заповед за изменение на застроителния план в контекста на твърдението за търпимост на процесния гараж. Този въпрос обаче нямал отношение към иска по чл.109 ЗС, тъй като дори и гаражът да е допустим от гледна точка на благоустройството, той може да бъде премахнат, ако засяга правата на трети лица. Още в исковата молба било посочено, че гаражът заема немалка част от дворното място и пречи то да се използва по предназначение за достъп до гаража на ищците и до вътрешната част на двора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск по чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че гараж, разположен в съсобствено дворно място, пречи за използване на мястото и е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС, когато пред вратата му има спряла кола или вратата му е отворена.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1225 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 1777/2019 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: