3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 03.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3580 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 167 от 13.02.2017 г. по в. гр. д. № 1704/2016 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2127/30.05.2017 г. по гр. д. № 13854/2015 г. на Варненския районен съд, допълнено с решение № 2669/20.07.2016 г., с които е допусната делба на един магазин със склад в [населено място], както и 794 кв. м. от парцел 174 в местност „Т.”, 26-ти подрайон на [населено място], между съсобственици и при квоти: 1/3 ид. част за В. Г. Ф.; 1/3 ид. част за С. Г. С., 1/12 ид. част за И. П. С., 1/12 ид. част за П. Л. Г.; 1/12 ид. част за М. Л. С. и 1/12 ид. част за Г. Л. Г..
Въззивният съд е приел, че процесните имоти са придобити от съделителите по наследство от общите наследодатели С. и Г. С..
Прието е, че производството по делото не може да бъде прекратено поради направен от ищцата М. Л. С. отказ от предявения иск, тъй като правото да се иска делба съществува докато съществува и самата съсобственост. Делото не може да бъде прекратено и поради оттегляне на иска, тъй като ответниците не са дали съгласие за това.
Прието е също, че направеният от М. С. след предявяване на иска за делба отказ от наследството на Л. Г. С. не произвежда правно действие, тъй като с предявяването на иска за делба тя е демонстрирала воля да приеме наследството. Съдът се е позовал на ППВС № 4/1964 г., определение № 470 от 15.12.2015 г. по гр. д. № 3921/2015 г. на ВКС, II ГО, решение № 1225/28.01.2009 г. по гр. д. № 118/2008 г. на ВКС, III ГО, решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр. Д. № 309/2010 г. на II ГО. Квотите на съсобственост са определени съобразно наследствените дялове на страните.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците И. П. С., П. Л. Г. и Г. Л. Г..
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да обсъди писмените доказателства, от които се установява факта на получаване от ищцата М. Л. С. сумата от 40 000 лв. срещу направения от нея отказ от наследство. От тези доказателства се установявало, че ищцата е получила в пари своя дял от процесните имоти, затова тя не следва да участва в делбата. Вместо това съдът определил дял и за нея.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: при наличие на нотариално заверена декларация за отказ от наследство и доказателства, че отреклия се от наследство е получил парично уравнение на дела си, следва ли той да продължи участието си в производството за съдебна делба на имота и да му бъде определен дял в съсобствеността, още повече ако част от останалите наследници са се позовали на придобивна давност.
Ответниците в производството В. Г. Ф., С. Г. С. и М. Л. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2, сега ал.3 ГПК, за осъществяване на касационен контрол.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателите въпрос съдържа в себе си два проблема – за предпоставките, при които произвежда действие направеният отказ от наследство и в кои случаи доброволната делба на недвижими имоти с осъществено заплащане на стойността на дяловете произвежда правно действие. И двата въпроса не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова те не съставляват основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. И по двата въпроса има ясна правна уредба и установена практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Изяснено е в практиката на ВС и ВКС, че отказът от наследство, направен след извършване на конклудентни действия по приемане на наследството, е недействителен. Въззивният съд е цитирал част от практиката в този смисъл. Данните по делото, че ищцата е получила парично уравнение на дела си във връзка с направения от нея отказ от наследство, още веднъж сочат, че този отказ е недействителен и не може да произведе правно действие. От друга страна, за да има правно значение извършеното извънсъдебно заплащане на парично уравнение за дела на ищцата М. С., то следва да бъде облечено в съответната правна форма – или писмен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите – чл.35, ал.1 ЗС, или договор за продажба на идеалните части, сключен във формата на нотариален акт, или съдебна спогодба, която може да бъде сключена и във втората фаза на делбата.
Що се отнася до проблема за придобивната давност, който се поставя във въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, той не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в първата инстанция не са ангажирани доказателствата, допуснати по този въпрос и съдът не е разсъждавал за основателността на това възражение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 13.02.2017 г. по в. гр. д. № 1704/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: