1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3410 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С определение № 1853 от 20.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 759/2018 г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на А. Г. К.-М., Р. Г. и С. М. за допълване в частта за разноските на предходно определение № 1332 от 30.05.2018 г. по същото дело посредством присъждане на разноски в полза на молителите, направени от тях по уважената им частна жалба вх. № 19492/21.03.2018 г. срещу определение № 2921/13.03.2018 г. по гр. д. № 11809/2017 г. на Варненския районен съд. Прието е, че молителите не са претендирали разноски за производството по посочената частна жалба, поради което не се дължи присъждането им.
Частна жалба срещу определение № 1853 от 20.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 759/2018 г. на В. е подадена от А. Г. К.-М., Р. Г. и С. М..Те твърдят, че своевременно са поискали присъждане на направените от тях разноски за частното производство в размер на 15 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение и съдът не е имал основание да постанови отказ по това тяхно искане. Освен това – в ГПК няма норма, която да постановява, че разноски се присъждат само ако са поискани. От анализа на чл.78 и чл.236, вр. чл.81 ГПК следва, че съдът е длъжен да присъди разноски съобразно изхода на делото. Представянето на договор за правна помощ и съдействие, в който е обективирано извършването на разноски, представлява по своето естество искане за присъждането им.
Ответникът в производството – ЕС на сграда в [населено място], [улица], № 20 оспорва частната жалба. Счита, че тя е недопустима, тъй като не отговаря по форма и съдържание на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, евентуално – че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. От своя страна разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК гласи, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В настоящия случай предмет на обжалване пред ВКС е определение на Варненския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, постановено в производство по чл.248 ГПК. Основното производство, по което е било образувано делото пред районния съд, е по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл.40 ЗУЕС. По аргумент от чл.274, ал.4 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК, определение № 1853 от 20.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 759/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на А. Г. К.-М., Р. Г. и С. М. за допълване в частта за разноските на предходно определение № 1332 от 30.05.2018 г. по същото дело, не подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо подадената частна жалба срещу това определение следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. Г. К.-М., Р. Г. и С. М.. определение № 1853 от 20.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 759/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: