1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 20.12.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4743 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №302, постановено на 10.10.2019г. по в.ч.гр.д.№346/2019г. тричленен състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил определение №497 от 15.04.2019г. по гр.д.№10/2019г. на Окръжен съд-Плевен, с което исковата молба на Ц. Ц. Д., подадена чрез пълномощника ? и неин съпруг Д. В. Д., е върната като нередовна и производството по гр.д.№10/2019г. е прекратено.
Определението е обжалвано от Ц. Ц. Д. чрез пълномощника ? Д. В. Д., с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на Окръжен съд-Плевен. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.102 ЗТСУ/отм./, както и на извършени според нея незаконни действия при приемането на С. П. М. за член-кооператор в ЖСК, считайки придобиването на права от С. П. М. за нищожно. Поддържа, че по волята на Ц. и О. /нейни родители/ собствеността е нейна /на жалбоподателката Ц. Ц. Д./, като счита, че приложените по делото и към частната касационна жалба документи показват нарушаването на нейните права, доколкото никой не е отнемал правото на нейните родители да се разпореждат със своята недвижима собственост, а тя не е лишавана от наследствените си права.
В подаденото уточнение се сочи, че основанието за допускане на касационно обжалване е по реда на чл.280, ал.2 ГПК. Допълнителни съображения в подкрепа на тезата за очевидна неправилност на обжалваното определение не се излагат.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК представлява такава квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт /решение или определение/, при което законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща правна норма. Очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната и правна логика. И доколкото жалбоподателят се позовава само и единствено на това основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав следва да извърши преценката си въз основа на посочените по-горе критерии, тъй като ВКС разполага с правомощието да се произнесе по съществото на подадена частна касационна жалба само ако установи наличието на поддържани от жалбоподателя и обосновани от него основания за допускане на касационното обжалване.
За да достигне до извода, че подадената от Ц. Ц. Д. искова молба с вх.№255/08.01.2019г. следва да бъде върната и производството по гр.д.№10/2019г. по описа на Окръжен съд-Плевен следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК и чл.130 ГПК, въззивният съд е взел предвид, че Окръжен съд-Плевен е сезиран с искова молба, в която са изложени обстоятелства, че ищцата Ц. Ц. Д. и ответницата С. П. М. са наследници на общия наследодател Ц. П. М., както и че предмет на исковата претенция е апартамент №5, находящ се във вх.Б, ет.2, на [улица] [населено място], на адреса на ЖСК „Х. Д.-87“; че в исковата молба се твърди, че чрез внасяне на документ с невярно съдържание-саморъчно завещание, което ищцата оспорва, ответницата е придобила незаконосъобразно жилището, което принадлежи на ищцата; че приживе родителите на ищцата доброволно са разделили собствеността в строящата се ЖСК между дъщерята Ц. и брат ? П. срещу задължение за издръжка и гледане, като им определили по един апартамент, но същевременно С. М. е придобила собствеността върху апартамент №5 на основание решение на Общото събрание на ЖСК на база на неистинското завещание и се снабдила с нотариален акт. Взето е предвид, че до съда е отправено искане да постанови решение, с което да прогласи нищожността на саморъчното завещание, нищожността на нотариалния акт за собственост, издаден на С. М., да го обезсили, да постанови ответницата да освободи жилището, както и по силата на съдебното решение да се прехвърли на ищцата собствеността на спорния апартамент.
Взето е предвид, че с определение №151/11.02.2019г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания да се посочат подробно и последователно обстоятелствата, от които произтича всяка от претенциите, както и да се формулира прецизен петитум, както и че при необходимост ищецът може да поиска от съда предоставяне на правна помощ. Взето е предвид също така, че в постъпилото след така дадените указания уточнение вх.№3044/14.03.2019г. е посочено, че Ц. Д. желае да получи това, което по закон и по воля на родителите ? ? се полага, като се поддържа, че е получила имота чрез сделка по чл.19 ЗЗД срещу гледане и издръжка на родителите ? и тя следва да влезе в имота след приемане на кооперацията от държавна комисия и въвеждането ? в експлоатация, както и че на 24.02.2014г. ЖСК е приета. Посочено е, че според това уточнение според ищцата с това родителите ? са декларирали солидарно отказ от собственост приживе в нейна полза, като в алеаторния предварителен договор страните са се споразумели прехвърлителите да снабдят приобретателката с нотариален акт за собственост след издаване на нотариален акт на тяхно име при прекратяване на ЖСК „Х. Д.-87“, като се поддържа, че прехвърлителите разполагат с такъв нотариален акт и това е административният акт за обезщетение по чл.100 ЗТСУ – заповед №РД-………/09.01.1989г., както и че са изповядали и друго солидарно изявление пред нотариален орган, инициирайки издаването на нова заповед, с която се обезщетява Ц. Д. вместо Ц. М. – заповед № РД-…………/30.12.1993г., която е обслужваща алеаторния договор. Взето е предвид, че в това уточнение искането до съда е конкретизирано „да се обяви за нищожен нотариалният акт, с който ответницата се легитимира като собственик на имота и ищците се въведат във владение, да се осъди С. М. да им заплати наем за ползване на имота от 24.02.2014г. до 31.03.2019г. съобразно общинските норми, да се определи срокът, в който ответницата следва да освободи имота“.
Взето е предвид също така, че с последващо определение №323 от 18.03.2019г. съдът отново е оставил исковата молба без движение да се уточни еднолично от името на Ц. Д. ли е предявена чрез пълномощника ? Д. Д. или от двамата съпрузи, да се изложат подробно в хронологичен ред фактите и обстоятелствата, които са от значение за възникване на правото на собственост върху процесния ап.5 за ищците, както и как е придобито правото на собственост от ответницата С. М.; да се посочи на какво основание ищците считат, че н.а.№………./2014г. е нищожен; да се посочи цената на иска за заплащане на обезщетение за ползването на имота, както и да се изложат обстоятелства на какво основание се претендира тази сума, с оглед на това, че няма формулиран иск за собственост, при което повторно е указано, че при необходимост и право за това ищците имат възможността да поискат от съда предоставяне на правна помощ.
Взето е предвид, че на 10.04.2019г. е постъпила нова молба вх.№4249/10.04.2019г. от Ц. Д., в която описва, че баща ? Ц. М. еднолично пред нотариален орган прави волеизявление за сключване на сделка – прехвърляне на ? ид.част от имот пл.№……….. в кв……….. на [населено място] в полза на брат ? П. М. срещу задължение за издръжка и гледане на родителите докато са живи, като другата ? ид.част от имота като запазена част я оставят за дъщерята Ц. Д., както и че при отчуждаването на имота за построяване на ЖСК „Х. Д.-87“ към брат ? П. М. е извършено индивидуално отчуждително производство, а останалата 1/4 ид.част от имот пл.№………се отчуждава в полза на бащата на ищцата, при което със заповед № РД-……/09.01.1989г. Ц. М. се обезщетява с апартамент №5 и на 04.12.1989г. Ц. П. М. и съпругата му О. И. М. сключват предварителен договор с Ц. Ц. Д., с който прехвърлят имота, получен като обезщетение, срещу задължение за издръжка и гледане, като в т.3 от договора е записано, че договорът става изискуем след въвеждането на обекта в експлоатация и след издаването на нотариален акт на Ц. М.. Посочено е, че според ищцата вписаното в заповед № РД-15-85/09.01.1989г. лице се легитимира като собственик на посочения в нея имот и след смъртта на родителите си тя автоматично придобива права върху имота, като той става изискуем след въвеждането на ЖСК „Х. Д.-87“ в експлоатация, както и че по инициатива на родителите ? е издадена заповед № РД-………/30.12.1993г., в която е вписано, че за имота, посочен в заповед № РД-……../09.01.1989г. се обезщетява Ц. Ц. Д., което ищцата счита за пореден отказ от право на собственост за имота от страна на родителите ? в нейна полза и поддържа, че тази заповед е второто условие към предварителния алеаторен договор, изразявайки несъгласие с искането за обявяване нищожността на заповед № РД-………/30.12.1993г. Взето е предвид, че в уточнението се съдържат доводи, че наследницата Ц. Д. е лишена от наследствени права, като се отнема запазената ? наследствена част и не е съобразена волята на наследодателите двете им деца да бъдат равнопоставени наследници, а искането до съда е да се обяви нищожността на н.а.№…….., дело №……./19.03.2014г., издаден на името на С. М., в който имотът на ищците е цитиран в нарушение на материалния закон; на основание чл.108 ЗС, чл.14, ал.2, чл.20а, ал.1 и чл.114 ЗЗД съдът да разпореди изпълнение на договора и въвеждането на ищците в имота, владеещ се недобросъвестно от С. М., както и да се приеме действителността на заповед№ РД-……../30.12.1993г., прогласена за нищожна с влязло в сила решение по адм.д.№239/2005г. на ПОС, приложено към молбата-уточнение.
Изложени са съображения, че исковата молба трябва да съдържа конкретни реквизити, които законът императивно въвежда, с цел индивидуализиране предмета на делото чрез ясно посочване на правно значимите факти и търсената от ищеца защита във връзка с тях, с оглед на което е необходимо да се изложат обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, от които фактически твърдения логически да следва петитумът на исковата молба и страните по спорното право, като изложените фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, за да може съдът да определи естеството на спорното материално правоотношение, да постави правната квалификация на заявените претенции и съобразно нея да разпредели доказателствената тежест на страните относно релевантните, подлежащи на доказване факти. Посочено е, че изискването за ясно изложение на основанието на иска и търсената защита е необходимо още и с оглед упражняване на съответните процесуални права от насрещната страна, която трябва да знае срещу каква претенция се брани.
Така изложените от въззивния съд съображения относно изискванията, на които трябва да отговаря всяка, отправена до съда молба за защита и съдействие на лични или имуществени права, съответстват на предвиденото в чл.127 ГПК, както и на трайно установената съдебна практика по приложението на тази разпоредба. Приложена е следователно действаща към момента на постановяване на обжалвания акт правна норма и то според точния ? смисъл.
С оглед данните за извършените по делото съдопроизводствени действия и изявленията на предявилото иска лице, съдържащи се в подадената искова молба и уточненията към нея, подробно описани в обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая се констатира логическо противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като от изложените факти и тълкувания на закона е видно, че ищците се считат за собственици на имота без да е ясно посочено придобивното им основание /наследяване, договор или друг правопораждащ юридически факт/, а формулираното им искане до съда в уточняващите молби сочи на облигационен иск, т.е. че от изложеното в исковата молба и уточнителните молчи към нея не може да се разграничи какъв вид съдебна защита се иска – защита на облигационното право или защита на правото на собственост, като по отношение на заявеното искане за обявяване нищожността на н.а.№…….., дело №………/2014г., издаден на името на ответницата, няма изложени обстоятелства за нищожно нотариално действие. Прието е също така, че искът за пререшаване на въпроса за валидността на заповед № РД-………/20.12.1993г. съгласно чл.302 ГПК е недопустим, тъй като този въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение на административния съд. По отношение на исковата молба в частта, с която е заявено искане за заплащане на обезщетение за ползването на имота от страна на ответницата въззивният съд е приел, че е налице неотстранена нередовност, тъй като не са изпълнени указанията за посочване на цената на иска и обстоятелствата, от които произтича вземането.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на посочените в обжалваното определение данни за изявленията на предявилото иска лице и неговия пълномощник, като същите са проследени хронологично в реда на тяхното подаване в съда и са описани, анализирани и преценени подробно и детайлно в съответствие с изискването за мотивираност на съдебния акт, за обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства в тяхната логическа връзка и последователност. С оглед на това следва да се приеме, че обжалваното определение е обосновано и надлежно мотивирано, както и че е постановено в съответствие с изискванията на действащия процесуален закон и поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване, а именно очевидна неправилност, не е налице.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приложил действащ процесуален закон в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, не е допуснал нарушение на императивна правна норма, нито на основни съдопроизводствени правила, като констатациите и изводите му не са и явно необосновани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №302, постановено на 10.10.2019г. по в.ч.гр.д.№346/2019г. от Великотърновския апелативен съд по подадената от Ц. Ц. Д. жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: