11
11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 27.11. 2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2402 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1418/16.04.2019 г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Б., срещу решение № 1260/15.03.2019г., постановено от Благоевградски окръжен съд по в. гр. д. № 918/2018г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7719/10.08.2018г. по гр. д. № 1865/2017г. на Благоевградски районен съд, с което е уважен предявеният от В. С. А., П. С. А., К. С. А., Г. С. А. и А. С. А. против Държавата иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, който по действащия план на [населено място] поле, съгласно скица № …./18.08.2017г. издадена от [община], представлява имот пл.№ …, УПИ …., кв. … с площ от 560 кв.м., при съседи: УПИ ..-…, кв….; УПИ …-…, кв….; УПИ …-…, кв….; УПИ …..-….., кв….., улица. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, респ. неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се моли за обезсилването му или отменянето му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.
Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение на Благоевградския окръжен съд, произтича от твърдението на касатора, че за ищците липсва правен интерес за предявяване на иска за собственост, тъй като по отношение на процесния имот липсва приключила административна процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, по въпросите:
1. При установена липса на завършена процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ досежно земеделска земя, предмет на спора, налице ли е правен интерес от страна на ищците от водене на делото;
2. При липса на спор между ищците и държавата относно собствеността на процесния имот, доколкото към момента на предявяване на иска имотът се намира в патримониума на [община] по силата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, налице ли е правен интерес от ищеца да насочи иска си против държавата, а не против съответната община, която по силата на закона се легитимира като собственик на спорния имот;
3. Макар да няма правопораждащо действие, като официален документ, който удостоверява правата на държавата, ползва ли се актът за държавна собственост с доказателствена сила до опровергаване на констатираните в него обстоятелства? Ако да, как следва да се извърши това опровергаване, чрез пълно и главно доказване или само чрез отричане на удостовереното с него право, при положение, че е предявен положителен, а не отрицателен установителен иск;
4. По какъв ред следва да се възстанови собствеността върху земеделски земи, които са били отчуждени от държавата не по установения законов ред преди да са били включени в ТКЗС? В случай, че възстановяването следва да се извърши по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и на основание чл. 10, ал. 4 от този закон, необходимо ли е ищците да се легитимират с решение за възстановяване, издадено от съответната общинска служба по земеделие като титул за собственост, за да се приеме исковата им претенция за надлежно предявена и основателна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба В. С. А., П. С. А., К. С. А., Г. С. А. и А. С. А., чрез процесуалния си представител адвокат С. К. – Б., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване като излагат и съображения за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от В. С. А., П. С. А., К. С. А., Г. С. А. и А. С. А., в качеството им на наследници на С. Х. А., против Държавата положителен установителен иск за собственост – за установяване спрямо ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство, евентуално давностно владение, на имот пл. № …, УПИ …-…, кв….. с площ от 560 кв.м. Установено е, че С. Х. А. е починал на 24.01.1999г. и е оставил като свои наследници синовете си Г. С. А., А. С. А. и С. С. А. – починал на 29.05.2015г., с наследници по закон ищците В. С. А., П. С. А., К. С. А.. Констатирано е, че с нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № …./1945г., издаден на основание обстоятелствена проверка, приживе общият наследодател С. Х. А., е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] поле, [община], а именно: – нива в местността „До к. – Д.“ с площ от 2 декара. С нотариален акт № …/1975г. за продажба на недвижим имот по чл. 7 ЗСГ /отм./, С. Х. А., със съгласието на съпругата си П. И. А., е продал на сина си А. С. А. парцела …, пл.№ …, в кв…. по плана на [населено място] поле, с площ от 555 кв.м., ведно с масивната жилищна сграда, построена в имота, представляваща част от УПИ …– … в кв… по плана на [населено място] поле, [община], одобрен със Заповед № 250/21.09.1984г. С Акт № …/5.11.1985 г. на основание ПМС № 1 от 07.01.1981г., чл.77 от НДИ и регулационен план, одобрен със заповед № 250/21.09.1984г., като частна държавна собственост е актуван незастроен жилищен парцел с площ от 600 кв.м. в [населено място] поле, кв…., парцел …, с отразяване на бивш собственик АПК „Д. Б.“. Установено е, че земеделски имоти като описания в нотариален акт № …./1945г. имот не са посочени в заявлението – декларация на С. Х. А. за влизане в ТКЗС и не са заявявани за реституция по реда на ЗСПЗЗ като няма постановено решение за възстановяване на правото на собственост или за отказ да се възстанови правото на собственост върху нивата. Установено е, че през 1934г. е изработена карта на Водния синдикат за земеделските земи, поливани от изградените съоръжения (вади) и при действието на тази карта е съставен нотариален акт № …/1945г. След нея е изработен геодезически кадастрален план в координатна система 1930г., който не е ободряван с отделна заповед, а с такава е одобрен регулационният план през 1966г. Процесният имот е попадал в неурегулиран имот пл. № …., описан в разписния лист като двор на С. Х. А.. С регулационния план за този имот са отредени два самостоятелни жилищни парцела, а именно парцел …- … в кв….. и парцел … – … в кв….., а останалата част от имота попада в новопроектирани улици. Нов кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място] поле е одобрен със заповед № 250/ 21.09.1984г. на председателя на ОбНС Б. при действието на З. и ППЗТСУ и в него имотите са с променени планоснимачни номера спрямо плана от 1966г. Заедно с това парцел ….- … в кв…. и парцел … – … в кв….. по плана от 1966г. вече не са съседни, тъй като между тях е прокарана улица, както е по предвиждането на плана от 1966г. Парцел …- … в кв…. по плана от 1984г. е станал урегулиран поземлен имот …-…. в кв…., в който е изградена масивна жилищна сграда на 2 етажа, а парцел …– … в кв…. по плана от 1966г. е урегулиран имот …-…, кв….., който е празен незастроен. В разписния лист към проекта за дворищна регулация на [населено място] поле е записано по отношение на имот пл. № … – двор на А. С. Х., а за имот пл. № … – имот на С. Х. А., като на по – късен етап е записан А. № …./5.02.1985г. През 1994г. е изработен нов кадастрален план на [населено място] поле, който не е одобрен, но от цифровия модел на плана се установява, че за имот пл. № … с площ от 560 кв.м., с вписана собственост за С. Х. А. по нотариален акт № …/1945г., се образува УПИ… в кв…. с площ от 512 кв.м., отреден за жилищно строителство, а за имот пл. № … с площ от 793 кв.м., с вписана собственост за А. С. А. по нотариален акт № …/1975г., е образуван УПИ … в кв. … с площ от 854 кв.м. за жилищно строителство. Установено е, че не е налице идентичност между описаните имоти под т. 6 и т. 7 в Опис – декларация на С. Х. А., а именно нива от 1 дка и нива от 1 дка в местността „П. к.“ с процесния имот УПИ …., кв…. в [населено място] поле, описан в А. № …/5.11.1985г. като имотът, описан в нотариален акт № …/1945г. е частично идентичен на имота, описан в нотариален акт № …./1975г. и за площ от 590 кв.м. е частично идентичен с имота, описан в А. № …../5.11.1985г. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесният имот е в близост до къщата на С. А. и е по-малката част от големия имот, образувана след прокарването на улицата и че тази част винаги е била обработвана от С. А. и от неговите синове като той не го е внасял в ТКЗС и никога не е работен от името на ТКЗС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, тъй като правният интерес на ищците се преценява с оглед изложените в исковата молба твърдения за оспорване или смущаване на претендираното право като в конкретния случай са изложени такива за смущаване и препятстване признаването на правото, което ищците претендират, от А. № …./5.11.1985г., с който имотът е актуван като частна държавна собственост. Прието е, че твърдението за неспазване на реда за реституция по ЗСПЗЗ, т.е. невъзстановяване на правото на собственост в патримониума на ищците преди предявяване на иска, също не обуславя неговата недопустимост, тъй като преценката дали правото на собственост е в патримониума на ищците към момента на предявяване на иска е по съществото на спора, още повече, че в исковата не се излагат твърдения за внасяне на имота в ТКЗС.
Прието е, че с нотариален акт № …/1945г. С. Х. А. е придобил собствеността върху нива от 2 дка в местността „До к. – Д.“. Посочено е, че в опис – декларацията на С. А. за внасяне на имоти в ТКЗС, не се съдържа описания в нотариалния акт имот като липсва идентичност в описанието по местност и съседи, които са съществени индивидуализиращи белези на недвижимия имот. Взето е предвид, че цялата бивша нива от 2 дка в м. „ До к. – Д.“ през 1966г. е заснета като имот с планоснимачен номер …. с площ от 1505кв.м. и същата е в район с обособени дворни места и къщи на селото, макар да е бил овощна градина. Двата парцела образувани от него са били отредени за жилищно строителство и върху по – големия от тях собственикът С. А. е построил къща. Този по – голям имот той е продал на своя син въз основа на титула си за собственост отпреди образуването на ТКЗС, а именно нотариалният акт от 1945г. Прието е, че този имот не е бил включен в границите на земите на ТКЗС като в нотариалния акт № …/1975г. не са описани документи за отстъпване на право на строеж за къщата от ТКЗС или АПК, което е индиция, че имотът не е бил коопериран или масовизиран. Посочено е, че в нотариалния акт за продажба от 1975г. е посочено, че е по чл.7 от ЗСГ(отм.), в редакцията от ДВ, бр. 26 от 1973г., която норма е регламентирала, че гражданинът, който притежават повече от един жилищен или вилен имот по смисъла на същия закон, следва да го прехвърли в двугодишен срок от влизането на закона в сила. Жилищен имот съгласно чл.3, ал.1 от ЗСГ(отм.) са били и жилищностроителните парцели. Прието е, че към момента на разпореждането през 1975г. С. А. е бил собственик на два жилищностроителни парцела, за да продава единия от тях по реда на чл. 7 от ЗСГ(отм.) и непродаденият е бил парцел … – …. по плана на [населено място] поле от 1966г. Посочено е, че по разписния лист в плана както от 1966г., така и от 1984г. процесният имот е записан като собственост на С. А. като записването в разписния лист не създава права, но показва, че този имот не е третиран като имот на ТКЗС или на АПК при изработването на плановете.
Прието е, че А. № …./1985г., с който процесния имот е актуван като частна държавна собственост, не създава право на собственик за Държавата, а само констатира възникнало на друго основание право като той няма правопораждащо действие, но като официален документ, удостоверява правата на Държавата до опровергаването на констатациите в него. Съдът е счел, че не е доказано имотът да е бил включен в границите на земите на ТКЗС в [населено място] поле, но дори да е бил включен, това не легитимира Държавата като собственик на имота, защото съгласно раздел I от Примерния устав на ТКЗС собствениците запазват правото си на собственост върху нея.
Посочено е, че съгласно показанията на свидетелите се установява, че С. А. и неговите наследници са осъществявали фактическа власт в реалните граници на имота, поради което е прието, че същият не е бил в границите на кооперативната земя. Посоченото в А. правно основание за издаването му – ПМС № 1 от 07.01.1981г. постановява, че АПК и другите селскостопански организации предоставят безвъзмездно на съответните общински (районни) съвети включените в строителните граници на населените места земи от блоковете им, освен парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, както и парцелите образувани от земи, внесени в ТКЗС, които са запазили юридическата си самостоятелност. Изложени са съображения, че за да се приложи цитираното ПМС №1 от 07.01.1981г. към процесния имот, той следва да бил включен в блок на АПК или внесен в ТКЗС. Формиран е решаващ правен извод, че наследодателят на ищците не е загубил правото на собственост на придобития от него през 1945г. недвижимия имот, който към онзи момент е бил нива, а по действащия план е имот пл. № …., за който е отреден УПИ …-…, кв….., поради което след смъртта му ищците, които са негови наследници по закон се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правоприемство. Посочено е, че след като имотът не е бил коопериран или масовизиран, то за легитимацията на ищците като собственици не е необходимо провеждане на реституционна процедура по ЗСПЗЗ.
Прието е за неоснователно и възражението на Държавата, че имотът е станал частна общинска собственост на основание § 42 ЗОбС, тъй като собствеността, за да се трансформира в частна общинска, следва към момента на приемане на законовата норма (1999г.) да е била държавна, а процесния имот не се установява да е бил държавна собственост.
Върховният касационен съд, състав на Първо ГО приема, че постановеното от въззивния съд решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване. Недопустимостта на съдебния акт е свързана с пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасяне по съществото на спора. Не е налице твърдяната от касатора липса на правен интерес от водене на иска, поради липса на завършена реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно задължителните указания на т.3Б на Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016г. по тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В конкретния случай с исковата молба се навеждат твърдения, че ищците са собственици на процесния имот като правото им на собственост е оспорено със съставения за същия имот А.. Въпросът дали те се легитимират като собственици на процесния имот на заявеното основание и следователно дали е било необходимо провеждане на реституционна процедура по ЗСПЗЗ, е по съществото на делото, а не по допустимостта на иска с оглед твърдяното в исковата молба придобивно основание, а именно наследяване и наведените твърдения, че имотът не е бил включван в блоковете на ТКЗС. С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос дали при констатирана липса на процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ досежно земеделска земя, предмет на спора, е налице правен интерес от водене на делото, тъй като становището на въззивния съд по така поставения въпрос съответства на трайно установената, включително и задължителна практика на ВКС. Според практиката на ВКС установителният иск за право на собственост би бил недопустим само в хипотеза, при която е установено, че процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ е започнала, но все още не е приключила, т.е. имотът, предмет на правния спор, все още не е надлежно индивидуализиран по предвидения в закона ред / решение №58/17.05.2018г. по гр.д.№2781/2017г., Първо ГО на ВКС, обобщаващо практиката на ВКС, вкл. постановените при действието на ГПК/отм./ решение № 410 по гр.д.№ 397/1993г. на ВС, петчленен състав, решение № 24 по гр.д.№ 1912/1997г. на ВС, ІV г.о. и определение №7 по ч.гр.д.№ 1416/2008г. на ВКС, ІІ г.о./. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице, тъй като предявилите иска лица твърдят, че процесният недвижим имот не е внасян в ТКЗС, съответно не е бил отнеман от техния праводател, като съставеният през 1985г. акт за държавна собственост създава само привидност за такова отнемане без към момента на съставянето му да се е осъществило основание за това.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по втория формулиран в изложението въпрос относно липсата на пасивна процесуална легитимация на касатора по иска и съответно недопустимост на производството. Отговорът на въпроса е свързан с процесуалната легитимация, която следва от правното твърдение на ищеца. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищците считат, че тя ограничава и смущава упражняването на правото им на собственост върху процесния имот посредством съставения за него А.. Дали ищците са собственици на процесния имот, съответно дали същият е държавна или по силата на § 42 ПРЗ ЗИД ЗОС общинска собственост, е въпрос на материалноправна легитимация по иска и се решава при разглеждане на спора по същество, с оглед на установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти. Още повече, че в настоящия случай, както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че не се установява правото на собственост да е преминало в патримониума на общината, нито общината да оспорва правата на предявилите иска лица.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по поставените от касатора правни въпроси, относими към правилността на въззивното решение. Произнасянето на въззивния съд по въпроса ползва ли се актът за държавна собственост с доказателствена сила до опровергаване на констатираните в него обстоятелства и как следва да се извърши това опровергаване, чрез пълно и главно доказване или само чрез отричане на удостовереното с него право, е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС. Ангажираните от ответника доказателства не са в състояние да обусловят извод за придобиване на спорния имот от държавата на годно правно основание, а същевременно съставеният акт за частна държавна собственост сам по себе си не доказва това придобиване. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/ 2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна или общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на държавата /общината/ следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна /общинска/ собственост, до доказване на противното. С решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о., се приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината, респ. държавата е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота, тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конститират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. В случая, доколкото процесният имот е бил актуван като държавен през 1985г., а като основание е посочено „ПМС № 1 от 07.01.1981г., чл.77 НДИ и регулационен план ”, начинът, по който въззивният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, съответства на посочената по-горе практика на ВКС. ПМС № 1 от 07.01.1981г. постановява, че АПК и другите селскостопански организации предоставят безвъзмездно на съответните общински (районни) съвети включените в строителните граници на населените места земи от блоковете им, освен парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, както и парцелите образувани от земи, внесени в ТКЗС, които са запазили юридическата си самостоятелност. При това положение в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че в тежест на ответника по иска /държавата/ е било да установи, че процесният имот е бил включен в блок на АПК или внесен в ТКЗС преди съставянето на цитирания акт.
Съгласно решение № 149/ 12.06.2013г., гр.д.№ 647/ 2012г., ІV г.о., държавата, респ. общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът. Това обаче е вярно само в случаите, когато в акта за държавна или общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от държавата или общината /акт за отчуждаване, респ. придобиване на права/. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването /какъвто именно е конкретният случай/, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени /решение № 67 от 16.06.2017г. по гр.д.№ 3533/ 2016г. на ІІ г.о./. Само по изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от общината или държавата /решение № 134 от 22.05.2013г. по гр.д.№ 51/13г. на ІІ г.о./. Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.
Последният формулиран от касатора правен въпрос, а именно по какъв ред следва да се възстанови собствеността върху земеделски земи, които са били отчуждени от държавата не по установения законов ред преди да са били включени в ТКЗС и ако възстановяването следва да се извърши по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и на основание чл. 10, ал. 4 от този закон, необходимо ли е ищците да се легитимират с решение за възстановяване, издадено от съответната общинска служба по земеделие като титул за собственост, не е обсъждан от въззивния съд и съответно не е поставен в основата на решението му и като такъв не представлява общо основание за допускане на касацията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира и с установеното по делото. След цялостна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че наследодателят на ищците не е загубил правото на собственост на придобития от него през 1945г. недвижимия имот, който към онзи момент е бил нива, а по действащия план е имот пл. № ……, за който е отреден УПИ ….-…., кв….., тъй като същият никога не е бил коопериран или масовизиран, поради което след смъртта му и за легитимацията на ищците, които са негови наследници по закон, като собственици не е необходимо провеждане на реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Този извод на въззивния съд съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС, според която земеделски земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ / решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, Първо ГО; решение №96/15.07.2016г. по гр.д.№5835/2015г., Първо ГО на ВКС; решение №145/16.11.2016г., гр.д.№2412/2016г., Второ ГО на ВКС/.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 500 лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1260/15.03.2019 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по в. гр. д. № 918/2018 г.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Б. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. С. А., П. С. А., К. С. А., Г. С. А. и А. С. А. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: