О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
90
София, 26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3037 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 43/21.04.2017 г. по в. гр. д. № 50/2017 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 4/12.01.2017 г. по гр. д. № 269/2014 г. на Дуловския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Н. Д. положителни установителни искове за собственост: срещу [община] – за имоти с идентификатори 24030.501.9106; 24030.501.9107 и 24030.501.9108 и срещу Е. ЕАД, в качеството му на правоприемник на част от активите на Н. ЕАД – за имот с идентификатор 24030.501.1067, всички от КК и КР на [населено място].
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е наследник на Д. Н. И., б. ж. на [населено място]. С нот. акт № 31, т.I, рег. № 40/1957 г. наследниците на Д. И. са били признати за собственици на нива от 16 дка, намираща се в землището на населеното място. Понастоящем тази земя е включена в регулационния план на [населено място]. За процесните имоти с идентификатори 24030.501.9106; 24030.501.9107 и 24030.501.9108 са издадени актове за частна общинска собственост, а четвъртият имот 24030.501.1067 е застроен с подстанция на Е. ЕАД. Прието е също, че по подаденото заявление за възстановяване на собствеността на 11 декара от тази земя е бил постановен отказ на поземлената комисия – решение от 03.07.1995 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Разликата от 5 декара не е била заявявана за възстановяване по ЗСПЗЗ нито пред поземлената комисия, нито пред съда в производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Затова наследниците на Д. Н. И. не се легитимират като собственици на процесните имоти. Добавено е и това, че въпреки назначената експертиза, не е доказана пълна идентичност между притежаваната от наследодателя нива и процесните имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. Н. Д..
Жалбоподателят счита, че въззивният съд е подходил формално към делото. Излага подробно твърденията си, че общо 10584 кв. м. от наследствения имот на Д. И. са били продадени на различни лица, затова сега се търси само разликата от 5416 кв.м., за която не е получено обезщетение по чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ нито в пари, нито със земя. Изложени са и подробни съображения за идентичност между притежаваната нива от 16 дка и имот пл. № 210а от кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1957 г., който понастоящем в по-голямата си част представлява застроени урегулирани поземлени имоти. Поддържа, че наследственият имот още от 1947 г. бил в регулационния план на Д., поради което не подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. От своя страна ответниците не доказали да са собственици на процесните имоти.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: налице ли е валидно възстановяване на собствеността върху бивш земеделски имот, в случай че отказът за възстановяването му противоречи на закона.
Ответникът Е. ЕАД и третото лице помагач Н. ЕАД оспорват жалбата.
Ответникът [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове за собственост, които не са изключени от касационен контрол с оглед цената на иска.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос се свежда до това какво е действието на решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановява собственост по реда на ЗСПЗЗ. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с обстоятелството по конкретното дело, че за бившата нива по нотариалния акт от 1957г., собственост на наследодателя Д. И., не е постановено позитивно решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и това е решаващото съображение на съда за отхвърляне на предявения иск. Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има формирана постоянна практика на ВС и ВКС, затова той не може да обуслови допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници имат конститутивно действие. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че решенията на поземлените комисии са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализацията, затова то има конститутивно действие. Изложеното разбиране за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, е застъпено безпротиворечиво и в постоянната практика на ВКС – решение № 413 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1751/2008 г. на II ГО; решение № 584/29.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 26/13.02.2012 г. по гр. д. № 706/2011 г. на II ГО; решение № 366/19.12.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. на II ГО и др. Без влязло в сила позитивно решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, съдът не може да признае право на собственост върху земите, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Срещу решенията на поземлените комисии, с които се отказва възстановяване на собствеността, могат да се подават жалби пред съда по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. В случай, че тези решения не бъдат обжалвани и влязат в сила, дори да са незаконосъобразни, се препятства възможността бившите собственици и техните наследници да се легитимират към настоящия момент като собственици на притежаваните някога земеделски земи. Именно в това се състои ефектът на конститутивното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собствеността.
Обжалваното въззивно решение съответства на посочената практика на ВКС, затова липсва основание по чл.280, ал.1 ГПСК за допускане на разглеждане по същество на касационната жалба срещу него.
В настоящия случай следва да се има предвид и това, че според заключението на вещото лице процесните имоти с идентификатори 24030.501.9106; 24030.501.9107 и 24030.501.9108 попадат извън имот имот пл. № 210а по плана от 1957 г., за който е установена идентичност с нивата по нотариалния акт № 31/1957 г. Но дори да са били част от тази нива, те попадат в онази площ, която към 1957 г. е била извън регулация и за нея е следвало да бъде проведено производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, а в случая няма такова производство, което да е завършило с позитивно решение. Върху четвъртия имот с идентификатор 24030.501.1067 е проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, затова за него ищецът също не може да се легитимира като собственик.
При този изход на делото на ответника Е. ЕАД и на третото лице помагач Н. ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 21.04.2017 г. по в. гр. д. № 50/2017 г. на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Н. Д. от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] [населено място], [улица], сумата от 100 лв. и на [фирма] [населено място], [улица], сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: