7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 26.09.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 250 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8280/18.09.2017г., подадена от [община], срещу решение №293/31.07.2017г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д.№195/2017г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено по исковете на И. Т. Л., Н. Т. Л., Г. Т. Л., тримата от [населено място], и Д. Т. Б. от [населено място], че [община] не е собственик на имот пл.№162 по плана на [населено място], м.“Б.“, целият с площ 3800кв.м., от които 2017кв.м. попадат в урбанизирана територия и заемат изцяло УПИ VI с площ 818 кв.м. и УПИ V с площ 1106кв.м., а частично УПИ VII в размер на 63кв.м., УПИ IV в размер на 12 кв.м. и част от терен за озеленяване в размер на 18кв.м., при граници: път, УПИ VII, УПИ III и УПИ IV, територии от землището на [населено място] и терен за озеленяване, както и по касационна жалба с вх.№8455/25.09.2017г., подадена от М. Г. К. и Д. А. Г., срещу решение №293/31.07.2017г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д.№195/2017г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд Д. А. Г. е осъден да предаде на И. Т. Л., Н. Т. Л., Г. Т. Л. и Д. Т. Б. владението върху УПИ V, отреден за част от имот №162 по плана на [населено място], м.“Б.“, целият с площ от 1106кв.м., а М. Г. Н. /К./ е осъдена да предаде на същите лица владението върху УПИ VI, представляващ част от имот пл.№162 по плана на [населено място], м.“Б.“, целият с площ 818кв.м., признато ? е право на задържане върху УПИ VI до заплащане стойността на направените в имота подобрения – ограда и бунгало, на стойност 4430лв. на основание чл.72 ЗС и възражението за право на задържане е оставено без уважение за разликата над 4430лв. до 100 000лв.
В изложението към подадената от [община] касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС/ досежно наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Според касатора разглежданият случай не попада в нито една от посочените в тълкувателното решение хипотези, тъй като общината не е собственик на имота към момента на завеждане на делото и придобиването на права от ищците не е обусловено от отричането на правата на общината. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №245/25.05.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№806/2010г./ по въпроса в кои случаи влязло в сила решение на ПК, което не е придружено със скица, удостоверява правото на собственост и с него приключва реституционната процедура. Според касатора в настоящия случай не се установява процесният имот да е категорично индивидуализиран, поради което не следва да се приеме, че реституционната процедура е приключила успешно.
В изложението към подадената от М. Г. К. и Д. А. Г. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Допустимо и възможно ли е да се възстановява право на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия без удостоверение от техническата служба на общината относно индивидуализация на имота, а именно, че имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размера на имота според кадастралния план, размера на застроената част, за която се дължи обезщетение, както и относно размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях;
2.Допустимо и възможно ли е да се възстановява право на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия без скица, издадена от техническата служба на общината, съдържаща границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и ограниченията върху имотите;
3.Има ли конститутивно действие решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и доказва ли това решение възстановено право на собственост в случай, че при постановяването му от реституционния орган имотът не е бил индивидуализиран с удостоверение и скица от техническата служба на общината;
4.Има ли приложение във всеки случай разрешението, дадено в ТР №9/2012г. на ОСГК на ВКС относно ограничаване на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр. 2 ГПК върху реституционно решение или то е приложимо само по отношение на бивш ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Т. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Ответниците по касационна жалба И. Т. Л., Д. Т. Б. и Р. Н. Л., конституирана на мястото на починалия след подаване на касационната жалба Н. Т. Л., не изразяват становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
И. Т. Л., Н. Т. Л. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Р. Н. Л., Д. Т. Б., Г. Т. Л. и И. Т. Л./, Г. Т. Л. и Д. Т. Б. са предявили иск за признаване за установено, че [община] не притежава правото на собственост върху процесния имот, както и по реда на чл.108 ЗС искове за осъждане на ответниците Д. А. Г. и М. Г. Н. /К./ да предадат владението върху реални части от имота.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са основателни.
Прието е, че предявилите иска лица са реализирали успешно правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ – правото на собственост като наследници на Т. Л. им е възстановено с решение №211-П/27.04.1994г. на ПК-гр.Златица.
За несъстоятелни са приети възраженията, че решението на ПК не посочва границите и съседите на имота и процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Изложени са съображения, че според действалата към момента на постановяване на това решение редакция на чл.14 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.83/1993г./ за решението по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ липсва изискване за посочване на граници и съседи на имота, като такова е въведено за първи път с изменението в ДВ. бр.68/1999г. Прието е, че по правната си природа решението на ПК /ОбСЗ/, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на правоимащите лица по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта, като влязлото в сила решение, дори и да не е придружено със скица, при възстановяване на бивши земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизирана територия, какъвто е настоящият случай, удостоверява правото на собственост и с него приключва реституционната процедура, като за тези имоти издадената от общината скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ замества скицата, която законът изисква да бъде издадена от административния орган /ПК или ОСЗ/ за земеделските имоти, намиращи се извън урбанизираните територии. Взето е предвид обстоятелството, че по делото са приложени удостоверение и скица по чл.13, ал.3 ППЗСПЗЗ, издадени от [община], с които процесният имот е индивидуализиран в претендираните граници, като изрично е посочено местоположението на частта от възстановения с решение №211-П/1994г. имот, която понастоящем попада в регулацията на селото.
Изложени са съображения, че в настоящето производство съдът не следва да извършва косвен съдебен контрол върху реституционното решение като изследва принадлежността на правото на собственост върху процесната нива в патримониума на наследодателя на ищците, тъй като ответниците черпят права от транслативни сделки в периода след колективизацията /предоставено право на строеж и последващо закупуване на имота от общината/ и не претендират свои права върху имота отпреди колективизацията, за да могат да противопоставят възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя имот и възстановения, както и за незаконосъобразност на реституционното решение, приемайки за приложимо спрямо тях разрешението, дадено в ТР №9/2012г. на ОСГК на ВКС.
Прието е, че в случая не са налице пречки за възстановяване правото на собственост по смисъла на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, тъй като УПИ V не е застроен, а в УПИ VI е изградено бунгало, което съгласно приетото заключение на вещото лице Н. е временна сезонна постройка и не отговаря на строителните правила и норми за жилищна сграда, тъй като няма спомагателни и обслужващи помещения, а и освен това не се установява строителството да е започнало преди 01.03.1991г., доколкото строителното разрешение е издадено след тази дата – на 30.08.1991г. С оглед на това е прието, че изключението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е неприложимо.
Обстоятелствата, породили правния спор, както и изложените от въззивния съд съображения, обосновават извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от [община] въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу нея. Както е прието от ОСГТК на ВКС в ТР 8/2012 от 27.11.2013г., т.1, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая с факта на извършване на действия по разпореждане с части от процесния имот [община] оспорва правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, което право предявилите иска лица твърдят, че притежават, с оглед на което следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за допустимост на предявения срещу нея иск съответства на даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса в кои случаи влязло в сила решение на ПК, което не е придружено със скица, удостоверява правото на собственост и с него приключва реституционната процедура. На първо място по причина, че, както е посочил и въззивният съд в обжалваното решение, преценката за изискванията към решението на ПК/ОСЗ/ следва да се извършва с оглед действащата към момента на постановяването му редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС / решение №30/27.06.2017г. по гр.д.№3352/2016г., Второ ГО на ВКС и посоченото в него практика/. С оглед действащата към момента на постановяване на решение №211-П/27.04.1994г. на ПК-гр.Златица, както се приема в практиката на ВКС /решение №30/27.06.2017г. по грд.№3352/2016г. и др./, редакция на разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /приета с изменението с ДВ.бр.34/1992г./, в решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение , граници съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е придружено със скица. Т.е. по отношение на издадените решения на ПК до изменението с ДВ. бр.48/1995 година, и съответно с ДВ. бр. 113/1999 год. може да бъде направен извод, че процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е завършена и без да има скица, и поражда своето конститутивно действие с влизането си в сила. В тази насока е и неотменната практика на ВКС, обективирана с решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о., решение No 809 от 14.01.2011 година по гр.д. No 1889/2009 год. на ВКС- I г.о., решение No 450 от 03.04.2013 година по гр.д. No 678/2011 год. на ВКС- I г.о., решение No 262 от 10.07.2012 година по гр.д. No 944/2011 год. на ВКС- I г.о. – нанасянето на възстановената собственост в план на съответното населено място/ територия/ е техническа дейност по организация на територията и не касае правото на собственост. Решенията на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници , дори и без скица към него, легитимира правоимащите като собственици, ако са издадени преди изменението на закона с ДВ.бр. 68/1999 г. В същия смисъл е и разрешението, съдържащо се в представеното от касаторите решение №68/20.02.2012г., постановено от състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№719/2011г. Разглежданата в решение №254/26.05.2010г. на състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1134/2009г. хипотеза е съвършено различна, тъй като касае изискванията към решение на ПК, издадено през 2000г., т.е при действието на различна редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, поставен от касаторите М. Г. К. и Д. А. Г. има ли конститутивно действие решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и доказва ли това решение възстановено право на собственост в случай, че при постановяването му от реституционния орган имотът не е бил индивидуализиран с удостоверение и скица от техническата служба на общината – преценката следва да бъде извършена, както в съответствие с практиката на ВКС / решение №182/12.07.2010г. по гр.д.№601/2010г. на І ГО на ВКС; решение №94/14.07.2015г. по гр.д.№547/2015г., Второ ГО на ВКС / е приел и въззивният съд, с оглед редакцията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на решението на ПК /възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал/, т.е. имотът може да се приеме за застроен само ако по делото е установено, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила сградата вече е построена или строежът поне е започнал. В настоящия случай подобна хипотеза не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите М. Г. К. и Д. А. Г. въпрос дали е допустимо и възможно да се възстановява право на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия без удостоверение от техническата служба на общината относно индивидуализация на имота, а именно, че имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размера на имота според кадастралния план, размера на застроената част, за която се дължи обезщетение, както и относно размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, както и дали е допустимо и възможно да се възстановява право на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия без скица, издадена от техническата служба на общината, съдържаща границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и ограниченията върху имотите.
Както вече беше отбелязано, последователно и непротиворечиво ВКС приема, че имотът може да се приеме за застроен по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ само ако сградата е завършена към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила или строежът на законно разрешена сграда към този момент е започнал. Такава хипотеза в случая не е налице, поради което и доводите на касаторите за приложимост на разрешенията, дадени в сочената от тях съдебна практика, следва да се приемат за неоснователни – законът не установява изискване за определяне по административен ред на незастроена част от един имот, който не е застроен, преди органът по възстановяване на собствеността да издаде своя акт.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №293/31.07.2017г., постановено от Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав по в.гр.д.№195/2017г. по подадените от [община], М. Г. К. и Д. А. Г. касационни жалби.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: