1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 04.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 920 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 86/2017 г.
С определение № 2516/25.10.2017 г. по в. ч.гр.д. № 2407/17 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено разпореждането от 15.06.2017 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд, с което е била върната като просрочена жалба вх. № 21702 от 13.04.2017г. на М. Т. И. срещу решение № 1699 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд, с което е обявен за окончателен разделителният протокол на допуснатите до делба недвижими имоти.
Въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена, затова правилно е била върната от районния съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от М. Т. И..
Жалбоподателката счита, че атакуваното от нея преграждащо разпореждане от 15.06.2017 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд е нищожно, тъй като своевременно, още на 07.04.2013 г., тя е подала възражение срещу проекта за разделителен протокол, което не било взето предвид от съда. В разделителния протокол погрешно бил включен имот, който не следвало да бъде предмет на делба, а освен това не били спазени квотите на съделителите. Счита, че обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено от ВКС поради вероятната нищожност и очевидна неправилност на разпореждането на районния съд.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съделител да бъде лишен от възможност на участва в делбеното производство поради заболяване , въпреки че е депозирал своевременно молба за отлагане на делото и е приложил писмени доказателства за влошаване на здравословното му състояние, при установена група инвалидност с решение на ТЕЛК и е изложил писмено възраженията си срещу обсъдения в негово отсъствие окончателен разделителен протокол.
2. Липсата на юридически издържани възражения във формулираното в писмен вид изложение срещу разделителния протокол от страна на отсъствалия съделител по време на обсъждането на разделителния протокол в проведеното открито съдебно заседание, в което е приет окончателния разделителен протокол, прави ли възраженията му недопустими и следва ли да бъдат взети предвид, алтернативно съдът длъжен ли е да му даде допълнителен срок за формулиране на възражения, преди да се произнесе с решение по същество и да приключи втората фаза на делбения процес. Лишаването на отсъстващия съделител от възможност да оспори разделителния протокол прави ли делбата нищожна.
Жалбоподателката поддържа и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като счита, че то се осъществява поради очевидната неправилност на преграждащото разпореждане на първата инстанция.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо разпореждане на първата инстанция – чл.274, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното от М. Т. И. решение по чл.350 ГПК, с което е обявен за окончателен разделителният протокол на допуснатите до делба недвижими имоти, е постановено на 24.04.2013г. Въззивната жалба вх. № 21449/07.05.2013 г. на М. Т. И. срещу това решение е върната като просрочена с разпореждане от 20.12.2013 г. на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила. Молбата за отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК на това решение е оставена без разглеждане като просрочена с влязло в сила определение на ВКС. Съдебното заседание, на което е теглен жребий по чл.352 ГПК и е прекратено производството по делото за делба, е проведено на 18.05.2015 г. Повторната въззивна жалба вх. № 21702 от 13.04.2017г. срещу решението по чл.350 ГПК е била върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 15.06.2017г. по гр. д. №6657/1996 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с определение № 2516/25.10.2017 г. по в. ч.гр.д. № 2407/17г. на Пловдивския окръжен съд.
Следователно – обуславящият по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е единствено въпросът за допустимостта на повторна жалба срещу влязло в сила решение по чл.350 ГПК. По този въпрос като резултат произнасянето на предходните съдебни инстанции съответства на чл.258, чл.259 и чл.296 ГПК от които следва, че жалбата срещу влязло в сила решение е процесуално недопустима. Изцяло неотносими към проблема за допустимостта на жалбата срещу влязлото в сила решение по чл.350 ГПК са поставените от жалбоподателката въпроси, които са свързани с правилността на това решение. За да се произнесе по правилността на решението съдът следва да бъде сезиран с допустима жалба, а настоящият случай не е такъв. Затова не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателката отнася очевидната неправилност към решението по чл.350 ГПК, докато в настоящото частно производство се преценява единствено правилността на извода на районния съд дали е допустима жалбата срещу това решение. Този извод очевидно е правилен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2516/25.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 2407/17 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: