1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 166 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 171 от 03.10.2019 г. по в. гр. д. № 197/2019 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 235 от 11.08.2017 г. по гр. д. № 2422/2016 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. Х. срещу З. А. А., С. Ю. Х., Г. Н. И., Г. Н. А., М. Н. М., Н. Н. А., А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю. за делба на имот в [населено място], [община], област Р., съставляващ УПИ ХV- ….. в квартал -…., ведно с построената на уличната регулационна линия паянтова жилищна сграда с частичен сутерен, със застроена площ от 68 кв. м., състояща се от три стаи, салон, изба, и паянтов навес със застроена площ от 78 кв. м.
Въззивното решение е постановено в производство по чл.294 ГПК, след отменително решение на ВКС № 77 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. Съставът на ВКС е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания да се изследва въпросът дали ответницата С. Х. е била държател в имота, тъй като е живяла в него като майка на непълнолетните си деца и снаха на собствениците на имота; да се изложат мотиви за момента и основанието, на които тя е получила фактическата власт върху имота; за разграничаване на държането, установено на облигационно основание, от владението; след като упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи вещта като своя, кога държането е преобърнато във владение, насочено срещу собственика.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел следното:
Предмет на делото е иск за делба на имот, оставен в наследство от А. А., починал на 01.09.1978 г. и А. А., починала на 03.04.1986 г. Наследодателите имат четири деца – Е. Х., З. А., Х. А. и Н. Х.. Ответницата С. Х. е преживяла съпруга на Н. Х., който е починал преди своите родители, на 26.09.1975 г., като освен нея е оставил четири деца – Г. Ю., Г. А., М. М. и Н. А.. Х. А. е починала на 02.02.2012 г. и е заместена в наследяването от своите деца А. Ю. и М. Ю.. След смъртта на наследодателите в процесния имот е останала да живее С. Х., заедно с четирите си деца, които след време се установили в Б.. С. стопанисвала къщата и двора, правела ремонти със свои средства. Тя ходела на гости при децата си в Б., но след месец-два се връщала. През 2007 г. С. се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
От правна страна съдът е приел, че нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е опроверган. С. Х. е започнала да осъществява фактическа власт върху имота само за себе след смъртта на своята свекърва А. А., починала на 03.04.1986 г. Действително, по делото няма данни кога дъщерите на С., които към този момент са имали качество на съсобственици по силата на наследственото правоприемство, са напуснали имота, но всички свидетели са категорични в показанията си, че те отдавна живеят в Б.. Дори и към момента, в който се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007 г. да не е изтекъл 10 годишният период на осъществявано само от С. давностно владение върху имота, то към момента на завеждане на делото този срок е изтекъл. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В случая основанието, на което С. Х. е упражнявала давностно владение върху имота не произтича от наследяване, поради което и същата не е имала качество на негов съсобственик. Съпругът ? Н. Х. е починал преди своите родители – на 26.09.1975 г. и на основание чл. 10, ал. 1 ЗН по отношение на открилото се наследство след смъртта им се замества само от своите низходящи. От показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и Х. се установява, че след смъртта на А. А. през 1986 г. до настоящият момент С. Х. е извършвала ремонти и подобрения в процесния имот, заплащайки ги със свои средства, на които нито въззивницата Е. Х., която живее в същото село, нито другите сестри на починалия ? съпруг, се противопоставяли. В отсъствието на С. те не са посещавали имота. От действията на С. може да се направи извод за осъществявано от нея несъмнено и явно за собствениците на имота давностно владение, на което те не са се противопоставили. Затова тя е придобила имота по давност и искът за делба на този имот между наследниците на А. А. и А. А. е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Х..
Жалбоподателката счита за съществено обстоятелство по делото, че С. Х. е останала да живее в имота след смъртта на своите свекър и свекърва, но не сама, а със своите деца, които са наследници на общите наследодатели, замествайки своя баща Н.. При това положение тя не е упражнявала самостоятелно и еднолично владение върху този имот, а заедно с други лица, които са преки наследници на общите наследодатели. При това положение тя не може да се позовава на изтекла само в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Тя не е демонстрирала спрямо другите наследници владение върху имота лично за себе си, тъй като и дъщерите ? са живели в имота и са владели за себе си, но само в рамките на наследствените си права, като при това са били държатели на идеалните части на останалите наследници.
В изложението към жалбата се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Поставеният въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.03.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е следният: възможно ли е преживялата съпруга, която не е законна наследница, тъй като съпругът ?, син на общите наследодатели, е починал преди тях и тя живее в имота заедно с дъщерите си, да придобие този имот по давност, без да манифестира владение върху имота спрямо останалите наследници лично за себе си.
Ответниците в производството З. А. А., С. Ю. Х., Г. Н. Ю., Г. Н. А., М. Н. М., Н. Н. А., А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед особеностите на настоящия случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 03.10.2019 г. по в. гр. д. № 197/2019 г. на Разградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за плащането, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: