5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 11.05.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4435 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№23448/27.07.2017г., подадена от П. С. А., Е. П. С. и Е. П. С. срещу решение №710/07.06.2017г., постановено от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.№469/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 47295.124.7, находящ се в [населено място], [община], област П., по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД$18-85/06.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес на имота: [улица], с площ по кадастрална карта -922 кв.м., а по нотариален акт – 967кв.м., трайно предназначение +урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 метра“, стар идентификатор пл.№7, кв.6, парцел IV-8, при граници: имот №47295.124.27, имот №47295.124.26, имот №47295.124.9509, имот №47295.124.6 и имот №47295.124.5, според квотите от съсобствеността: по 1/4 идеална част за И. А. С. и за С. А. А. и 1/2 идеална част за Р. Г. А., на мястото на която в хода на възизвното производство са конституирани нейните наследници П. С. А., Е. П. С. и Е. П. С..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се произнесъл по съществени материалноправни въпроси, включени в предмета на спора, обусловили правната му воля и имащи значение за крайния изход на делото, в противоречие с практиката на ВКС. За необоснован и противоречащ на практиката на ВКС /решение №285/09.05.2001г. по гр.д.№760/2000г на Първо ГО на ВКС; решение №380/29.07.1988г. по гр.д.№292/1988г. на Първо ГО на ВС; решение №634/04.10.2010г. по гр.д.№1378/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №643/15.05.1985г. по гр.д.№197/1985г. на Първо ГО на ВС/ касаторите считат извода на съда, че способът за разпределение, уреден в чл.353 ГПК е неприложим в настоящия случай при възможност за групиране на съделителите, тъй като съосбственстта не произтича от наследяване. Поддържат, че съгласно практиката на ВКС разпределението на имотите има винаги приоритет пред другите способи за извършване на делбата, защото целта на делбеното производство е всеки съделител да получи своя дял в натура, докато публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, ако имотът е реално неподеляем. Поддържат също така, че ако в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да бъде поделен на толкова дяла колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни колкото са наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едно коляно имот, ако те поискат това. Считат, че приложение следва да намери разрешението, дадено в решение №643/15.05.1985г. по гр.д.№197/1985г. на Първо ГО на ВКС, като се приеме, че при разпределянето съдът следва да групира съделителите според юридическото основание, по силата на което е възникнала съсобствеността – в случая и двете групи съделители са придобили правата върху съответната идеална част от имота по силата на договор от А. С. А. и П. С. А., наследници на един общ наследодател.
Поставят и въпроса не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят имота, а именно образуването на два нови поземлени имота и не следва ли тези два новообразувани имота да бъдат изнесени на публична продан.
В подадени в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговори съделителите С. А. А. и И. А. С. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговорите съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
И. А. С. е предявил срещу С. А. А. и Р. Г. А. иск за делба на имот с идентификатор 47295.124.7, находящ се в [населено място], [община], област П..
Имотът е допуснат до делба с решение №1795, постановено на 29.04.2013г. по гр.д.№14018/2012г. по описа на Пловдивския районен съд, при квоти 1/4 ид.част за И. А. С., 1/4 ид.част за С. А. А. и 1/2 ид.част за Р. Г. А., като е прието, че собствеността за И. А. С. и С. А. А. е възникнала по силата на договор за дарение /н.а.№76, том II, рег.№4631, дело №275/2009г./, с който А. С. А. дарява синовете си И. А. и С. А. с притежаваната от него 1/2 ид.част от имота, а собствеността за Р. Г. А. възниква по силата на договор за дарение /н.а.№200, том II, рег.№2379, дело №367/2005г./, с който съпругът й П. С. А. й дарява своята 1/2 ид.част от имота.
В хода на производството по делото съделителката Р. Г. А. е починала и на нейно място са конституирани наследниците ? по закон П. С. А. /съпруг/, Е. П. С. /дъщеря/ и Е. П. С. /син/.
С обжалваното решение е прието, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан.
Взето е предвид обстоятелството, че в хода на производството със заповед на кмета на [община] е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план, чрез който от допуснатия до делба урегулиран поземлен имот са обособени два отделни урегулирани поземлени имота, като съделителите И. А. С. и С. А. А. са изразили несъгласие един от двата имота да бъде поставен в техен общ дял, докато съделителите П. С. А., Е. П. С. и Е. П. С. са изразили становище делбата да бъде извършена като в техен общ дял бъде поставен единият от новообразуваните имоти.
С оглед така установените факти въззивният съд е приел, че за извършване на делбата на имота способът за разпределение, уреден в чл.353 ГПК, е неприложим. Изложени са съображения, че този начин на подялба се прилага, когато броят на делбените имоти или на реалните дялове, които могат да се образуват от тях, е равен или по-голям от броя на съделителите, при което да е и невъзможно или много неудобно извършването на делбата чрез теглене на жребий. В настоящия случай е взето предвид, че първоначално съделителите са трима, а реалните дялове, които могат да се обособят от процесния имот са два, а във въззивното производство на мястото на починалата съделителка Р. А. са конституирани тримата й наследници, при което не е възможно всеки съделител да получи реален дял.
Изложени са съображения, че извършването на делба чрез разпределяне като се формира общ дял на двама или повече съделители по принцип е възможно, но само като изключение в две хипотези: ако е налице съгласие на съделителите да получат общ дял, каквото в настоящия случай липсва, и когато делбата се извършва по колена. Изрично е посочено, че разпределянето чрез групиране по колена е възможно, ако съсобствеността произтича не просто от общ юридически факт, а само от наследяване, защото колената се формират вследствие на наследяването, а не при всяка съсобственост, възникнала от различен юридически факт. И доколкото в настоящето производство първоначалните съделители черпят правата си от договори за дарение и не е осъществена хипотезата всички съделители да черпят правата си от общия юридически факт на наследяването, е прието, че групирането по колена е невъзможно, както и способът на разпределението, а единственият приложим способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на тричленни състави на ГК на ВКС, според която възможност всеки съделител да получи дела си в натура е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които съделителите принадлежат или при групиране на съделителите-на броя на формираните групи, но това разрешение е приложимо в хипотезата на съсобственост, възникнала само по наследяване / решение №171/26.05.2010г. по гр.д.№4171/2008г. на І ГО на ВКС; решение №3/03.02.2017г., гр.д.№2476/2016г., Второ ГО на ВКС; решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о.; решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о.; решение №222/06.12.2013г. по гр.д.№3790/2013г.,ІІ ГО на ВКС/. Само когато делбата се извършва по колена не е необходимо съгласие на съделителите за групиране / решение №222/06.12.2013г. по гр.д.№3790/2013г.,ІІ ГО на ВКС/. Приема се, че само когато съсобствеността е възникнала по наследяване и последващата продажба на наследствени права е извършена между съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак, не е възникнала комбинирана съсобственост и е допустимо съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите или части от тях по колена / решение №144/11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г., І ГО/, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице. Ако съсобствеността не е възникнала само от наследяване, а след откриване на наследството са извършени разпоредителни сделки с притежаваните идеални части, се приема, че делбата не може да бъде извършена по колена /решение №69/06.07.2015г. по гр.д.№184/2015г., II ГО на ВКС/.
Сочените в изложението решения на тричленни състави на ВС и ВКС не дават различно разрешение на поставените от касаторите въпроси, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси досежно възможността делбата в настоящия случай да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят имота, а именно образуването на два нови поземлени имота и не следва ли тези два новообразувани имота да бъдат изнесени на публична продан.
Съгласно трайната и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС дори и да съществува възможност от допуснатия до делба имот да се обособят няколко самостоятелни обекта на право на собственост, това обособяване се извършва от съда във втората фаза на съдебната делба само ако по този начин съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, респ. реалните дялове да се разпределят по колена или при доброволно групиране на съделителите. Ако подобна възможност не съществува, принудително нови самостоятелни обекти не следва да бъдат обособявани, доколкото реално поделяне на допуснатия до делба имот няма да се извърши. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.3 ЗУТ когато урегулираният поземлен имот е поделяем, заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл.15, ал.6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба, т.е. само ако се обособят реални дялове. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване в сочения от касаторите смисъл.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси съответства на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.353 ГПК и чл.348 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №710/07.06.2017г., постановено от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.№469/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: