4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 01.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2981 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №977, постановено на 19.03.2019г. по ч.гр.д.№1307/2019г. 8 граждански състав на Софийския апелативен съд е потвърдил определение от 13.07.2018г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав в частта, с която е прекратено производството по гр.д.№10817/2014г.
Определението е обжалвано от Р. Х. И. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че при постановяване на обжалваното определение съдът не се е произнесъл по всички наведения от нея твърдения, а именно за липсата на тъждественост между настоящето дело и гр.д.№14685/2012г. по описа на СГС. Счита, че предявеният от нея отрицателен установителен иск е допустим и е налице правен интерес от воденето му в качеството ? на лице, което е закупило процесния апартамент. Поддържа, че въпреки наличието на ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2015г., изпълнителното производство не е прекратено и съществува сериозна опасност за нарушаване на нейните права, което също обосновава правен интерес от предявяването на иска, като наличието на деликтен иск не компенсира неимуществените вреди и не представлява достатъчна гаранция за защита на застрашените права на гражданите.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по аргумента, че не е налице тъждественост между настоящето дело и гр.д.№14685/2012г. по описа на СГС и по този начин се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса трябва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск по изпълнителни дела, инициирани преди постановяването на ТР №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, по които изпълнителните действия срещу третите лица не са прекратени.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявеният от Р. Х. И. по реда на чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.524 ГПК отрицателен установителен петиторен иск е недопустим, въззивният съд е взел предвид, че Р. Х. И. е владяла имота, предмет на процесния изпълнителен способ – въвод във владение, една година преди предявяването на ревандикационния иск, въз основа на който е издадено изпълняваното решение, като това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства. С оглед на това е прието, че тя е трето на изпълнението лице, което не е обвързано от субективните предели както на силата на пресъдено нещо на решението, така и на изпълнителния лист по арг. от чл.226, ал.3 ГПК, чл.298, ал.3 ГПК и чл.523, ал.1 ГПК, поради което по отношение на нея процесният изпълнителен лист не удостоверява непарично изпълняемо право за предаване владението върху процесния имот. Изложени са съображения, че съдебният изпълнител, като се е уверил, че Р. Х. И. е придобила владението върху спорната недвижима вещ преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е следвало да преустанови всички изпълнителни действия по процесиня изпълнителен способ – въвод във владение, а не да отлага изпълнението и да дава на третото за изпълнението лице – Р. Х. И., 3-дневен срок да сезира районния съд за спиране на изпълнението, в какъвто смисъл са задължителните за всички правоприлагащи органи, вкл. и за съдебния изпълнител, тълкувателни разяснения, дадени в т.1 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2015г. И тъй като за предявилото иска лице съществува друг процесуален ред за защита на владението като правомощие, включено в сложното право на собственост, а именно да поиска преустановяване на принудителните действия чрез предприетия въвод във владение, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.524 ГПК.
Така изложените от въззивния съд съображения за липсата на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.524 ГПК от лице, което е придобило владението върху недвижим имот преди предявяването на ревандикационния иск, въз основа на който е постановено изпълняваното решение, съответстват на задължителната практика на ВКС – според т.1 на ТР №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.
И след като в настоящия случай по делото е установено по категоричен начин, че Р. Х. И. е владяла имота, предмет на въвода във владение, една година преди предявяването на ревандикационния иск, въз основа на който е издадено изпълняваното решение, правилно е прието, че именно даденото от ОСГТК на ВКС разрешение на поставения въпрос следва да намери приложение, независимо, че тълкувателното решение е постановено след образуването на изпълнителното производство. Обстоятелството, че съдебният изпълнител само е спрял извършването на въвода не променя този извод и не предполага непременно извършването на въвода, тъй като преустановяване на действията по извършването на въвода не е било искано, т.е. по такова искане съдебният изпълнител не се е произнасял. Освен това, както е прието в т.1 на ТР №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, дори въвод да бъде извършен, трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. При наличието на възможност действията по извършването на въвода да бъдат преустановени, евентуално последващото извършване на въвода да бъде обжалвано, за ирелевантно следва да се приеме обстоятелството дали е налице тъждество между настоящето дело и гр.д.№14685/2012г. по описа на СГС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №977, постановено на 19.03.2019г. по в.ч.гр.д.№1307/2019г. от Софийския апелативен съд, 8 граждански състав по подадената от Р. Х. И. жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: