7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 21.04.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4876 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№16857/16.09.2019г., подадена от „МАРБО 2010“ АД чрез процесуалния представител адв.Ж. Я. Д. от САК, срещу решение №1713/08.07.2019г., постановено от 8 състав на ГО на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№6165/2018г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от „МАРБО 2010“ АД против „Слатина-Булгарплод“ ООД иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че „МАРБО 2010“ АД е собственик на основание покупко-продажба на поземлен имот …., бивша нива, от кв….. по плана на [населено място], местност СПЗ „С.“ и за осъждане на ответника да предаде владението на имота.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и по чл.280, ал.2 ГПК.
Според касатора в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №20 от 20.02.2017г. по гр.д.№6179/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №71 от 15.07.2015г. по гр.д.№350/2015г. на Второ ГО на ВКС; ТР №6 от 25.11.2010г. по тълк.д.№4/2010г. на ВАС; решение №261 от 23.01.2015г. по гр.д.№502/2014г. на Първо ГО на ВКС; т.2 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Поддържа също така, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд неправилно е възприел цялостната фактическа обстановка, свързана с доказателствата по делото, собствеността, същността на решението на ОСЗГ и съдебния контрол върху него, реализирането на мероприятието по изграждане на зеленчуковата борса и как същото засяга процесния имот, като счита, че тези доводи дават основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1.Валиден и законосъобразен ли е процесният акт на ОСЗГ;
2.Длъжен ли е бил СГС и САС да упражнят косвен съдебен контрол върху процесното решение на ОСЗГ;
3.Реализирано ли е мероприятието по изграждане на зеленчукова борса по отношение на процесния имот;
4.Дали процесният имот е засегнат от мероприятието.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „Слатина-Булгарплод“ ООД изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.108 ЗС „МАРБО 2010“ АД е предявило срещу „Слатина-Булгарплод“ ООД иск за признаване правото на собственост и предаване владението на процесния недвижим имот, с твърдението, че е признато за собственик на този имот с констативен нотариален акт, съставен на 23.11.2012г. въз основа на сключен на 17.09.2009г. договор за покупко-продажба с продавача „Р.-ФМ“ АД.
В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Слатина-Булгарплод“ ООД е оспорил така предявения иск с твърдението, че решението, с което ПК-Слатина е възстановила правото на собственост на имота на праводателите на продавача по сключения на 17.09.2009г. договор за покупко-продажба по реда на ЗСПЗЗ, е незаконосъбразно, тъй като материално-правните предпоставки за възстановяване правото на собственост не са били налице. Собствените си права основава на правоприемство от „Слатина Булгарплод „ЕАД, като поддържа, че процесният имот е част от двора на ДСО „Булгарплод“, а понастоящем тържище за плодове и зеленчуци „Слатина Булгарплод“. Позовава се и на изтекла придобивна давност.
В обжалваното решение са посочено, че при така изложените от „МАРБО 2010“ АД твърдения, формиращи основанието на предявения иск, в тежест на това дружество е при условията на главно и пълно доказване да докаже факта на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С., Е. и Е. М. М., от които неговият продавач е закупил процесния имот, прехвърлен на дружеството-ищец въз основа на н.а.№…/17.09.2009г. Взето е предвид, че за целта е представено решение №478-А от 20.10.1997г. на ПК-Слатина, влязло в сила на 05.11.1997г., с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на С., Е. и Е. М. М. върху нива с площ 2.238 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.Ч., имот пл.№……….., к.л.№… от кадастралния план, изработен през 1939г., като с н.а.№… от 1998г., издаден въз основа на решението на ПК, тези лица са признати за собственици на празно дворно място /бивша нива/, с площ от 2238 кв.м., находящо се в [населено място], в землището на [населено място], м.Ч., представляващо спорния имот пл.№… от кад.лист №…..
Обсъдено е твърдението на „Слатина-Булгарплод“ ООД, че решението на ПК-Слатина му е непротивопоставимо, доколкото има качеството трето лице, което не е участвало в производството по възстановяване на собствеността, с оглед на което е извършен косвен съдебен контрол на решението, постановено по реда на ЗСПЗЗ.
Съображенията на въззивния съд за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението, с което правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която извършването на такъв косвен съдебен контрол в производство по спор за собственост, е допустимо в хипотези като настоящата, при които решението на ПК /ОСЗ/, респ. придобиването на права от лица, на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, се противопоставя на лице /физическо или юридическо/, което не е участвало в административното производство по възстановяване на собствеността /решение №24/07.03.2018г. по гр.д.№1369/2017г. на Второ ГО на ВКС и посочените в него актове на тричленни състави на ГО на ВКС/. С оглед на това настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали първоинстанционният съд /СГС/ и въззивният съд /САС/ са били длъжни да упражнят косвен съдебен контрол върху процесното решение на ОСЗГ.
За основателно е прието възражението на ответното дружество, че същото е правоприемник на държавно предприятие, на което е предоставен имот-държавна собственост, отреден за благоустройствено мероприятие. Този извод е основан на представените по делото писмени доказателства: решение №281/19.09.1970г. на Комитета за стопанска координация на МС на НРБ за строителство на зеленчукова база в [населено място], за която са отредени 395 дка поливна земя в кв.Слатина; протокол и списък от 14.12.1970г.; заповед №368/24.08.1971г. на ИК на СГНС, с която на основание чл.60, т.1 във вр. с §58, т.1, буква“б“ и §61, ал.3 ППЗПИНМ е одобрено отреждането на терена за изграждане на Зеленчукова база ДСО“Булгарплод“; разпореждане №98 от 04.06.1976г. на Бюрото на МС, с което е утвърден общият генерален план и технико-икономическия доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“-София, м.С.; заповед №РД-34-649/03.03.1981г. за отчуждаване на имот, собственост на АПК“С.“ по реда на чл.95 ЗТСУ/отм./ за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие на ДСО „Булгарплод“-зеленчукова база; протокол обр.16 от 30.09.1983г. за въвеждане в действие на обект „Зеленчукова борса“-София; АДС №……….. от 27.08.1987г., според който имот, находящ се на [улица] обща площ от 376 286 кв.м., складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ 486кв.м. е предоставен за оперативно управление на държавна организация Предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци; заповед №42 от 18.07.1988г. на министъра на икономиката и планирането за образуване на предприятие „Булгарплод“-София, което поема пасивите и активите на всички бивши районни такива предприятия на територията на [населено място] към 31.06.1988г.; Разпореждане №135 от 21.12.1993г. на МС за преобразуване на предприятие „Булгарплод“ София-град в ЕАД с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, което поема активите и пасивите на първото и вписване на решението за правоприемство в СГС по ф.д.№1396/1994г.; Разпореждане на МС №84 от 13.08.1997г., с което собствеността върху недвижим имот-основна база на „Булгарплод“ЕАД, представляваща терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м., са прехвърлени безвъзмездно на Столична община; Решение №6 по протокол №36 от 24.11.1997г. на СОС за увеличаване капитала на Общинска фирма „Яйца и птици“ с непарична вноска-терен и сгради, предмет на Разпореждането на МС №84/1997г., като фирмата се преобразува в ЕАД с общинско имущество „Слатина-Булгарплод“ ЕАД, вписано на 25.09.1998г. по ф.д.№2318/1989г. на СГС; Акт за частна общинска собственост №……….. от 15.09.1999г., с който имотът е актуван като общинска собственост с отбелязване на предходния АДС №…./27.08.1987г. и включването му в капитала на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД; договор за безвъзмездно прехвърляне на имота от държавата на общината, сключен на 16.05.2001г.; договор за продажба на акции от 15.12.2007г., с който СОС продава всички 333 841 броя поименни акции в размер на 100% от капитала на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД на Консорциум „Слатина-Булгарплод“; съставен през 2009г. н.а.№…, с който „Слатина-Булгарплод“ ЕАД, преобразувано впоследствие в „Слатина-Булгарплод“ ООД, е признато за собственик на терен, представляващ ПИ …с площ 217 543 кв.м., редуцирани поради удовлетворени реституционни претенции. Взети са предвид всички представени по делото писмени доказателства, които в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС са обсъдени в тяхната съвкупност.
Изводът дали мероприятието за изграждане на зеленчукова борса по отношение на процесния имот е реализирано, е основан на констатациите на изслушаните по делото експертизи. Взето е предвид, че от приетите в първоинстанционното производство експертни заключения се установява, че имотът, възстановен с решението на ПК, попада в границите на терена, отреден за ДСО “Булгарплод-Зеленчукова база“ – процесният имот пл.№… представлява част от имот с пл№……….. от кадастралния план от 1939г. с площ от 2238кв.м., който по сега действащия план попада в УПИ … за тържище и производство на замразени храни в кв…. по плана на СПЗ “Слатина-юг“. Взето е предвид също така, че според експертните заключения за изграждането на борсата е бил изготвен Генплан, който е предвиждал застрояването на имота с множество сгради, асфалтови площадки и други, които са реализирани, както и че процесният имот ……….. е нанесен в плана от 1971г. и в този от 1978г. и попада в терена, отреден за ДСО “Булгарплод-Зеленчукова база“, както и че част от този имот попада частично върху асфалтова площадка, върху него няма изградени сгради, но през имота преминава част от канализационната и водопроводна мрежа на зеленчуковата борса /през имота преминават подземни комуникации – канал, водопровод, кабел с ниско напрежение, изградени след 1971г./. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот е част от имот, върху който е осъществено мероприятие – борса, и е застроен с асфалтова площадка, която представлява строително съоръжение, обслужващо основните сгради на Зеленчуковата борса в кв.Слатина. Въз основа на този анализ въззивният съд е приел, че са налице пречки по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, които са съществували и към момента на реституцията, което обуславя незаконосъобразност на решението на ПК-Слатина за възстановяване на собствеността.
Взети са предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и А., въз основа на които е прието, че по-голямата част от имота е асфалтов път, водещ към два от паркингите на дружеството и пазара на производителите, по който се движат тирове и който представлява част от изградената инфраструктура, обслужваща борсата.
Този извод на въззивния съд съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, според която тази хипотеза е налице, когато имотът не е запазил земеделския си характер, вече не се ползва като такъв, тъй като предназначението му е променено, като законността на строителството е без правно значение / Решение №139/27.06.2011г. по гр.д.№1291/2010г. на ВКС,ІІ ГО/. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато теренът със заповед на компетентния държавен орган е отреден за определено мероприятие и то е реализирано, което възпрепятства възстановяването на земята на бившите собственици /решение №865/23.06.2011г. по гр.д.№1533/2009г. на ВКС,І ГО/. Разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ дори не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ / решение №310/24.06.2010г. по гр.д.№494/2009г., решение №865/23.06.2011г. по гр.д.№1533/2009г. и решение №329/11.10.2011г. по гр.д.№1277/2010г. на І ГО на ВКС; решение №277/2011г. от 12.01.2012г. по гр.д.№1140/2010г. на ІІ ГО на ВКС/.
Съответствието на съображенията на въззивния съд на практиката на ВКС обосновава извода, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по въпросите за валидността и законосъобразността на процесното решение на ПК-Слатина, както и дали мероприятието за изграждане на зеленчуковата борса по отношение на процесния имот е реализирано и дали го засяга.
Сочената в изложението към касационната жалба съдебна практика не обосновава различен извод.
Даденото в решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на Четвърто ГО на ВКС, решение №20 от 20.02.2017г. по гр.д.№6179/2015г. ва Първо ГО на ВКС и решение №71 от 15.07.2015г. по гр.д.№350/2015г. на Второ ГО на ВКС разрешение в настоящия случай е неприложимо, тъй като към момента на постановяване на решение №478 А/20.10.1997г. на ПК-Слатина имотът е включен в капитала на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД, което като самостоятелно юридическо лице, различно от общината, не е участвало в административното производство по възстановяване на собствеността.
Соченото от касатора ТР №6 от 25.11.2010г. по тълк.д.№4/2010г. на ОСК на ВАС не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е сред посочените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същото не би могло да обоснове и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е постановено по приложението на чл.239, т.4 АПК, която разпоредба в настоящия случай не намира приложение.
Не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и соченото от касаторите решение №261 от 23.01.2015г., постановено по гр.д.№502/2014г. на Първо ГО на ВКС, което е постановено по спор за собственост върху недвижим имот, основан на твърдения за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, докато в настоящия случай претендираното от дружеството-касатор право на собственост е възстановено на праводателите по реда на ЗСПЗЗ. По същите съображения следва да се приеме за неприложимо и разрешението, съдържащо се в соченото от касатора ТР №1/1995г. на ОСГК на ВКС.
Според соченото от касатора ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС, решенията на органа на поземлената собственост, които съдържат необходимата юридическа индивидуализация на обекта на собственост, се ползват с конститутивно действие. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е отрекъл този ефект на решението само спрямо дружеството-ответник, като в съответствие с практиката на ВКС е приел при осъществения по реда на чл.17, ал.2, изречение второ ГПК косвен съдебен контрол, че са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно – при постановяването му не са приложени отменени правни норми, нито е отказано приложението на императивни такива; спазени са императивните правила на ГПК досежно предмета на спора и начина на обсъждане и преценка на събраните доказателства, както и правилата на формалната житейска логика.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1713/08.07.2019г., постановено от 8 състав на ГО на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№6165/2018г.
ОСЪЖДА „МАРБО 2010“АД на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Слатина-Булгарплод“ ООД сумата от 2220лв. /две хиляди двеста и двадесет лева/, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: