1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1551 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 29 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 3855/2014 г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., е върната касационната жалба на В. В. М. и Б. А. М. срещу решение № 123/31.03.2014 г. по гр. д. № 45/2014 г. на Смолянския окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е подадена на 12.05.2014 г., при действието на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията от ДВ бр.100/2010 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предмет на въззивното решение по настоящото дело са искове по чл.108 и чл.109 ЗС с цена на всеки под 5000, поради което касационната жалба срещу това решение не подлежи на разглеждане от ВКС. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС в частта, с която е върната касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, е подадена от В. В. М.. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е определил цената на предявения иск по чл.108 ЗС. Независимо от това, че предмет на делото е само реална част с площ от 20 кв. м. от имота на ищците, цената на иска се формира от данъчната оценка на целия имот, която е 13 474,50 лв. Никъде в т.1В на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС не се сочи, че когато предмет на делото е реална част от недвижим имот, цената на иска се определя съразмерно на спорната реална част.
Ответниците в производството А. Т., К. Т., М. Т., Р. Т., С. Т., С. Т. и Ц. К. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При искове за собственост с предмет реална или идеална част от един имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на спорната част. В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 138 от 13.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 494/2011 г., II г.о.; определение № 23 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 821/2011 г., I г. о., определение № 183 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2013 г., I г. о.; определение № 263 от 7.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3046/2014 г., II г. о; определение № 617 от 19.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 558/2011 г., I г. о. и др. Приетото от предходния тричленен състав на ВКС, че в настоящия случай цената на иска се определя не от данъчната оценка на целия имот, а от оценката на спорната реална част, е в съответствие с тази практика на ВКС. Ето защо жалбата срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. В. М. срещу определение № 29 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 3855/2014 г. на Върховния касационен съд, I-во г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: